Ф евруари вече е тук и носи надежда за приближаващата пролет - кокичета, минзухари и нарциси подават глави, дните започват да стават по-дълги и ведри, настроението ни се подобрява, а енергията се възвръща лека-полека.
Месецът е късичък и точно в средата му място заема един приятен и донякъде противоречив празник – Свети Валентин. Празникът е римокатолически и навлезе в България през 90-те години на XX век. Доколкото си спомням, по това време този чуждестранен празник бе приет с доста ентусиазъм, тъй като нямаме официален Ден на любовта в нашия традиционен календар. В последните години е доста критикуван като проява на чуждопоклонничество и заместване на българското честване на Трифон Зарезан - празникът на виното, плодородието и веселието, на който по обичай се подрязват лозята.
Независимо дали одобряваме или отбелязваме Свети Валентин, тук ще разгледаме защо е важно да празнуваме любовта и как точно можем да го правим – не само през февруари, а по всяко време. Честването на любовта не е запазена територия само на заклети романтици, а е добра идея за всички, които искат да имат по-здрава, дълготрайна и пълноценна връзка.
Любовта като най-висше проявление на обичта между двама партньори попада в третото ниво от популярната Пирамида на потребностите на Маслоу, а именно - нуждата от принадлежност. След като сме задоволили тази потребност поне на привидно равнище, оттук се отваря цяла една Вселена – изкуството да бъдеш във връзка, и то щастлива. Понякога си мисля, че няма да е лошо да имаме часове в училище или някакви задължителни семинари за отношения, защото повечето от нас се впускаме в тях без ни най-малка представа какво да правим.
След като сме в любовни отношения с някого, възникват две едновременни, но различни по посока потребности – от сигурност и разнообразие. Нуждата от стабилност ни подтиква да се сгодяваме, да сключваме брак, да съжителстваме под един покрив, да даваме и търсим обещания, опора и подкрепа. От друга страна, всеки знае, че когато всичко е ясно, предвидимо, повторимо – леко и неусетно във връзката се настаняват скуката и еднообразието. Много изследвания и житейски опит свидетелстват, че те са по-пагубни за любовта от големи сътресения, дори и изневяра.
Защо се получава така?
Клишираната, но много вярна фраза, че сме „приели другия за даденост“. Нуждата от разнообразие е дълбоко заложена в човешката природа, но как да поддържаме свежестта и интереса без да сменяме партньора?
Като правим различни и романтични неща като двойка дори след години заедно. За някои това е романтика, за други – дългосрочна стратегия за щастливи отношения. И честването на Свети Валентин е само малка част от нея. Букет цветя, шоколадови бонбони, картичка със сърца, вечеря на ресторант или домашно сготвено ястие на красиво украсена маса със свещи – това и много повече. Стихче или записан цитат от интернет, дребно подаръче, любовен смс. Да си направиш труда да се изкъпеш, избръснеш (за него) и гримираш (за нея), да си изгладиш хубавата риза или да облечеш роклята, с което се чувстваш пленителна. Да покажеш грижа и внимание с поведението си, организацията, изборите.
Дамите ще се зарадват, че са изведени навън на вечеря дори и това да не е любимият им ресторант. Господата може да сметнат, че получената картичка или подарък са сладникави, но въпреки това ще оценят замисъла и чувствата, вложени в избора и посланията. В такъв случай наистина не можете да сгрешите с жеста.
Изключително интересно е как партньорите сякаш се трансформират в нова или различна обстановка. Човекът, който виждате всеки ден и си мислите, че познавате като дланта на ръката си, показва необичайни или недотам познати качества в други обстоятелства. Вие самите се чувствате по-свободни, заредени и обичащи когато например сте на пътуване с любимия. Тръпката от новото място, или дори да е познато, разнообразието от ежедневието внасят радост, приповдигнатост и свежест в душата и връзката ви. Всичко това е незаменимо и, бих казала, необходимо за щастливи и хармонични отношения.
Знаем как вкъщи разговорите се въртят около работа, домакински задачи, какво ще се яде и други подобни. Някак между миенето на чинии, пускането на перални и поливането на цветята няма много шанс за романтика и авантюристични планове. Но навън е друго. Седнали един срещу друг и освободени поне временно от рутината, анцузите и халатите, споделяме мисли и чувства, правим планове, отпускаме се и се смеем по-леко, поглеждаме любимия с други очи и сякаш отново се влюбваме.
Важно е да се отбележи, че тези жестове за поддържане на тръпката не стават автоматично. Напротив, трябва да сме доста бдителни и да ги планираме и осъществяваме често, да бъдат напред в списъка ни със задачи. Ако ли не, задълженията и битовизмите имат неуловимата, но сигурна мощ да помитат красотата и интимността в любовта. С други думи, изискват се съзнателно положени усилия и средства в това начинание.
Критиците ще възкликнат, че това са женски глезотии. Че няма пари за такива неща – ресторантите са скъпи, а цветята увяхват. „Кой ще гледа децата?“ „Вече сме се взели, няма какво да се доказваме“. „Аз си се харесвам и без грим и рокля.“ „Нямам време/ мързи ме“. Е, каквито и да са извиненията, всеки може да намери работещо решение за поддържане на любовта жива. Бъдете креативни и измислете дейности или жестове, които пасват на вашата връзка. Ако сте необвързани, тези идеи и цялостната нагласа ще ви бъдат полезни когато един ден срещнете своя любим или създадете семейство.
Българската поговорка „Малките камъчета преобръщат колата“ е напълно валидна в този случай. Не позволявайте на камъчетата Скука, Еднообразие, Рутина, Безчувстеност, Нетактичност и Несподеляне да преобърнат най-хубавата каруца – вашата Любов. Честит празник на любовта!
Ако статията ви е била полезна, споделете я, за да достигне до повече хора или оставете коментар.
Още от автора:
