С еверна Америка наблюдава „огнения пръстен“ този уикенд, а изследователи от полуостров Юкатан и други части на южно Мексико тръгнаха по стъпките на древните маи, които са известни с астрономическия си опит. Сред многото небесни събития, проследявани и празнувани от предиспанската цивилизация, са затъмненията, няколко от които са отбелязани върху техни паметници.
How The Ancient Maya Were Able To Accurately Predict Eclipseshttps://t.co/dBCpNWIgm6
— IFLScience (@IFLScience) October 13, 2023
В скорошна публикация на Мексиканския национален институт по антропология и история (INAH), археоастрономът Исмаел Артуро Монтеро Гарсия от университета в Тепеяк обясни, че
„Маите били изключително добри наблюдатели и имали задълбочени познания за небесните феномени, както и голяма точност в предсказването на затъмнения.”
За разлика от съвременните астрономи, маите нямали телескопи или други приспособления, които да им помагат в изчисленията и не можели да описват събития, които не можели да наблюдават.
Поради това Монтеро Гарсия изчислява, че маите можели да предсказват около 55 процента от затъмненията, което е доста впечатляващо, като се вземе предвид липсата на модерни технологии.
„Как тогава са успявали да ги предсказват? Отговорът е защото не може да има слънчево затъмнение освен по време на новолуние и не може да има лунно затъмнение, освен ако не е пълнолуние“, обясни той.
🦎THE NAGA MAYAS (SERPENTS)🐊
— Reptile Hybrid (@Reptile_Hybrid) August 1, 2023
After the sinking of Lemuria (Mu), some of the Reptilians travelled to India 🇮🇳 and established a colony. This advanced Reptilian species became known as the Naga Mayas or Nagas (Serpents). The ancient Hindu holy books, the Vedas, detail the royal… pic.twitter.com/eJ8JrSCnGL
„На тази основа може да се направи прогнозиране до известна степен, като се вземат предвид несъответствията, които биха наложили корекции, както е показано в Дрезденския кодекс“, продължава Монтеро Гарсия.
Датиращ от XI-ти или XII-ти век, този древен ръкопис на маите съдържа поредица от астрономически таблици, които били използвани за проследяване на движението на небесни обекти.
Един от знаците, обозначаващи затъмнение, може да бъде намерен на страница 54 от Дрезденския кодекс, който представлява небесна лента, Слънце, две бедрени кости и черни и бели полета, които приличат на крила на пеперуда. На езика на маите подобни събития се наричали Pa’al K’in, което означава „счупено слънце“, докато ацтеките използвали термина Tonatiuh qualo, или „изядено слънце“.
Днес знаем, че Слънцето не е нито погълнато, нито повреждано по време на затъмнение, а просто се скрива когато Новолунието пресече равнината на земната орбита. Това обикновено се случва на всеки 177 дни.
Alla ancient civilizations have met their gods, from the #zulus to the #mayas and #incas. They all have similar stories about #aliengods who came to them with their spaceships, to bring them technology and learn them how to build. #aliengods #annunaki #sirius #nibiru https://t.co/eG6hA4BmCt
— Manuela 🦎🐍🐍 (@Emanuel56021643) October 11, 2023
В рамките на Дрезденския кодекс има таблици разделени на интервали от 177 и 148 дни, свързани със слънчевите и лунни затъмнения. Точността на тези изчисления помага да се изясни астрономическата компетентност на маите, които разбирали цикличния характер на небесните събития с поразително ниво на точност.
