Древна ДНК хвърля нова светлина върху миналото на Европа

У чени реконструираха родословното дърво на две семейства, които са погребвали мъртвите си на едно и също място преди 7000 години в района на Парижкия басейн, съобщи АФП.

Изследването хвърля нова светлина върху живота на неолитните общности в Европа. 

Откритият през 2004 г. некропол край Гюржи, Йона, съдържа гробовете на 130 души, датиращи от около 4850 до 4500 г. пр. н. е. 

Family tree of two neolithic families traced by ancient DNA https://t.co/Prfnq5DM9H

— Le Monde in English (@LeMonde_EN) July 26, 2023

Археологическите разкопки са дали информация за пространствената организация на гробовете, положението на починалите и депонирането на предмети, което предполага, че гробището е било използвано от "относително единна група", казва пред АФП археоантропологът Стефан Ротие, който е открил обекта.

За да разберат естеството на връзката, изследователите са използвали нови техники за анализ на ядрената ДНК, "предавана и от двамата родители", обяснява археоинженерът Маите Ривола, първи автор на изследването, публикувано в сп. "Нейчър". 

ДНК фрагментите от костите на починалите са взети в стерилни лаборатории на Университета в Бордо и Института "Макс Планк" в Лайпциг.
    
Резултатите разкриват роднински връзки между погребаните в некропола и дават възможност да се реконструират родословните дървета на две семейства, обхващащи съответно пет и седем поколения. Двата рода са много слабо свързани и са използвали некропола в отделни пространства.

Family trees of a Neolithic community uncovered by ancient DNA https://t.co/E5i6Lyomlv

— Nature News & Views (@NatureNV) July 26, 2023

И в двата случая "всяко поколение е свързано с предходнато почти изключително чрез биологичния баща, като по този начин цялата група е свързана по бащина линия", се казва в съобщението за пресата на института "Макс Планк".

Учените стигат до извода за патрилокална организация, при която жените напускат своята група на произход и се присъединяват към друга група, за да се размножават, докато мъжете остават в своя клан и "структурират групата", обяснява Маите Ривола.

Това е "женска екзогамия", каквато учените са предполагали досега, но без солидни биологични доказателства, посочва Стефан Ротие.

Няма видими признаци на полигамия, за което свидетелства липсата на полубратя и сестри. 

Анализът на изотопи на стронций - елемент, който се приема от организма и се променя в зависимост от околната среда - потвърди, че жените от групата са се движели през живота си. А фактът, че не са били роднини помежду си, показва, че са дошли от различни общности в региона, а не от една група.

Neolithic community’s family tree reveals “founding father” https://t.co/ic4Yhcisqv

— Cosmos - the Science of Everything (@CosmosMagazine) July 26, 2023

Доказателство, че девойките са напускали семейното гнездо с навършване на възраст за раждане е, че сред многото погребани няма момичета. 

Начело на родословното дърво е мъж, който е погребан за втори път. Вероятно е бил много важен за роднините си, защото останките му са пренесени от друго място. 

Погребаните в некропола вероятно са живели наблизо, но наоколо не са намерени останки от жилища от това време. Те са били от дърво или глина и не са издържали повече от 100 години.