Е ксклузивно интервю даде пред NOVA президентът на Украйна в периода 2005-2010 г. Виктор Юшченко и съпругата му Катерина. В емоционален разговор в рубриката на Деси Банова-Плевнелиева „Тук и сега” тровеният от руснаците президент и съпругата му ще се върнат две години назад, за да разкажат как семейството им научава, че Русия е започнала пълномащабна война в Украйна, как са се променили децата им за последните две години, как всеки ден Путин убива деца и невинни хора и какво може да го спре.
Г-н Президент, госпожо Юшченко, много благодаря, че приехте поканата ни да участвате в нашето предаване. Огромна чест за мен е да разговарям с Вас. Тъжна годишнина отбелязваме – две години от кръвопролитната война на Русия в Украйна. Хиляди хора загубиха живота си, милиони избягаха от войната, събирайки целия си живот в куфари. Унищожена инфраструктура, разрушени градове. Какви са чувствата и мислите Ви днес?
Виктор Юшченко: Преди всичко бих искал да благодаря на българската нация, на българската държава за това, че усещаме Вашата подкрепа и усещаме, че винаги сте до нас. Второ, бедата, която днес Украйна преживява, далеч не е беда само за Украйна. Това е беда за целия свят. И затова всички наши чувства, всички наши емоции са насочени към това да победим най-върлия враг на Европа и света, който днес е Путин и путинизмът. Всеки ден работим за това да обезкървим този враг, на една и съща дълга фронтова линия, а активният фронт днес е 1500 км., да използваме всички наши възможности, за да се приближим до нашата и вашата победа. Затова има голям гняв, голямо нетърпение, големи тревоги, защото поведението на света, с извинение, и на Запада включително, ни изглежда недостатъчна, много често ненавременна, неадекватна. Аз разбирам, че европейският свят в частност преживява тази структуризация, тези промени по отношение на Русия, които е трябвало да преживее. Затова, като цяло, струва ми се, че на Европа, на здравия демократичен свят е показан един голям жълт картон. Ние или трябва да осъзнаем предизвикателството, пред което стоим, и да приключим с тези убийци, или в противен случай ни очакват много по-трагични предизвикателства.
Какво си спомняте от 24 февруари 2022 година? Как научихте новината, че Русия започва война в Украйна?
Виктор Юшченко: Къщата близо до Киев, в която живеем, се намира точно в зоната на заход на украинските военни самолети, които са базирани в едно от най-големите военни летища, недалеч от Киев. Бих казал, че първото известие, че Путин е започнал война в Украйна, беше съобщено именно от нашите въздушни сили, когато над къщата ни аз чух и видях първите маневри на нашите самолети. Те излетяха от военната база. И, знаете ли, това беше доста бурно, ненавистно, трагично и с голямо желание за отмъщение. Защото в XXI век, струва ми се, нито една цивилизована нация не може да постъпва така. Не може да планира това така, както го е планирал Путин и неговият политически режим.
Г-жо Юшченко, въпросът ми е към Вас. Всички украински деца трябваше да пораснат бързо. Как се промениха Вашите деца през последните две години?
Катерина Юшченко: Важно е да се разбере, че тази война не се води само от смелите ни воини на фронта. Това е война, която се води от всеки отделен гражданин на страната ни. Всички – от стариците, които плетат, и се стигне до онези, които готвят храна за войниците ни на фронта. Всеки дава своя дан, включително всяко дете. Когато започна инвазията и ескалацията през февруари 2022 г., най-голямата ни дъщеря се записа в силите ни за териториална отбрана. Тя се би, помагаше за защитата на Киев през първите няколко месеца. Всичките ни останали деца участваха като доброволци за набиране на средства. Втората ни дъщеря се включва в инициативи в помощ на президентската администрация. В инициативите ѝ в чужбина. Другите набират средства. Синът ни се обучава как се произвеждат дронове. Та така, това е война, в която участват всички.
Да, цялото Ви семейство и целият Ви народи са така сплотени и решителни. Показвате огромен кураж. Но докога можете да устоите на руските атаки?
Катерина Юшченко: Ако може аз да отговоря, но ще помоля и съпруга ми да отговори. Според мен ще удържим дотогава, докогато се налага. Ще се борим, защото трябва да се борим. Наясно сме, че, ако спрем да се борим, ще бъдем изтрити от лицето на Земята. За нас това е война за оцеляване. Геноцид. Путин не иска държавата ни да просъществува. Иска да унищожи целия ни народ, езика ни, културните ни институции - всичко, така че да не съществуваме. Нямаме избор и ще продължаваме. Понякога ни се струва някак иронично, че хората на Запад говорят за някаква „умора“. Не можем да се уморим. Трябва да продължим да се борим. И се надяваме всички да разбират, че колкото и скъпо да струва подкрепата за нас сега, ще бъде още по-скъпо да бъдем изоставени и те да се окажат пред прага ви.
Съпругата на Алексей Навални каза, че Путин е убил мъжа ѝ, защото не е могъл да го сломи. Г-н Президент, известно е, че Вие бяхте отровен по време на изборната кампания през 2004 г., както Вие и съпругата Ви ни сподели в предишните интервюта от Путин и неговата мафия. Убива ли Путин всеки, когото не може да сломи?
Виктор Юшченко: Аз, за съжаление, трябва да повторя банални неща, банални за мислещия свят. Путин е убиец. Путин е международен злодей, който започва всеки свой работен ден с това, че трябва да отнеме живота на няколко десетки малки деца, жени, баби, възрастни хора. Това е нормата за Русия. Днес аз с усещане за тревога и трагедия гледам как на паметни места, където обикновените московчани и жители, на който и да е град в Русия искат да оставят по два карамфила в памет на Алексей Навални. Там стоят по 20-30 униформени от полицията на Путин, които отвеждат тези малки, нежни момичета и жени, влачат ги към полицейските коли. И това в XXI век се възприема за нормална политическа организация на обществото?! Ние живеем до съсед, който след месец ще се яви на избори без нито една опозиционна сила. Това възможно ли е? Къде го има това в политиката? Да няма нито един опозиционен журналист в Русия. Или са убити до един, или, който е имал късмет, е заминал за Литва, Латвия, Полша или България. Живеем в такъв свят, че е срамно да се говори. Ние сме мислещи хора. Имаме информация, която с мигване на окото се разпространява по целия свят. Ние допускаме подобен режим и питаме кой е следващият. Ние сме следващите. Нямаме избор. Путин няма граници. Както обича да заявява: „В Русия няма граници“. Затова бих казал, че усещам голяма трагедия от това, че Западна Европа, въпреки множеството постъпки от гледна точка на политическата, финансовата и всякаква друга помощ, все още не оценява адекватно какво представлява Путин и неговата военна машина и въобще путинизмът като явление. Струва ми се, че путинизмът до голяма степен беше създаден от Западна Европа през последните 15-20 години, когато тя всеки ден плащаше по един милиард долара за неговата кървава нафта, за кървавия му газ, стимулираше и подкрепяше „Северен поток – 1“, „Северен поток – 2“. Намирахме се в зоната на постоянно политическо презареждане – ето, през следващата година Путин ще бъде по-мил, по-отговорен – и се мотаехме из Кремъл с червен бутон, като си казвахме: „Хайде следващата година ще преразгледаме нашите отношения“. Всъщност ние, имам предвид западния свят, го подтикнахме към безотговорна, човеконенавистна политика, която в края на краищата доведе до войната с Грузия, войната с Украйна и заплахата за целия свят.
Путин разруши ли последния мост за комуникация със Запада със смъртта на Навални?
Виктор Юшченко: Мисля, че не. Мисля, че в Западна Европа ще се появят политици, които ще бързат да му се обадят и ще разговарят с него по 16 часа как да умиротворят Украйна. Всяка негова военна операция винаги се е осъществявала под морална завеса. Например двете войни в Чечня, надявам се, че помните, те се наричаха „антитерористични операции“. Това са операции срещу местния народ – чеченци, които имаха една мечта – да са независими. Това беше антитерористична организация. След това, войната с Грузия. Помните ли как се казваше: „Принуждение към мир“. Излиза, че големият грузински народ не е искал мир, а искал война, и тогава политическият мислител Путин трябвало да изпрати своята войска, за да умиротвори Грузия. Сега е същото – така наречената „специална военна операция“ в Украйна. Същите тези лозунги: „украинците са фашисти“, „те са бандеривци, които не позволяват на руснаците да живеят нормално в Източна Украйна“, „там няма руски език, училище, образование, библиотеки, театри”. Извинете, но на териториите, за които говорим, нямаше нито един украински театър, почти никакви украински училища, никакви украински книги и нямаше почти никакви библиотеки. Имаше пълна русификация. Но за Путин това е прикритие. Помните как в средата на декември 2021 г. той написа отворено писмо до ръководството на НАТО и до ръководството на САЩ. Трите позиции са от окупационната му политика. Позиция 1. Към НАТО и лидерите в демократичния свят, като американците. Първото изискване (при това изречено по брутален начин) е да се върнат границите на НАТО от 1997 г. Така желае Путин. Втора точка – изведете войските, които влязоха след 1997 г. в обединените сили, но с общо предназначение – Полша, България, източноевропейските страни като страни членки на защитния съюз. Трета позиция: никакво разширяване на НАТО. Четвъртата позиция мога да я коментирам като производна – дайте възможност да се създаде руски център на политическия свят, да се формира нова карта на света – на Европа най-вече. Честно казано, всичко това доведе до голямото желание на Путин да има нова конфигурация, където Русия би пресъздала своята квазиимперия и би заела място, което би ѝ дало възможност да диктува своите условия на европейската част, Запада и на целия свят.
Има ли нещо или някой, който може да спре войната на Путин? Какво е решението?
Виктор Юшченко: Когато ми се налага да дебатирам по този въпрос, аз започвам от това, че путинската икономика е една от най-бедните икономики в света. Представяте ли си? 1 от 70% от световния брутен продукт. Алиансът, който днес се бори с военната агресия, се състои от 4-5 държави, които заедно образуват приблизително 72% от световния брутен продукт. Как мислите? Имаме ли възможност за пълна победа над Путин. Очевидно. Очевидно. Какво ни е необходимо за това? Нужно е не само да слагаме свещи за загиналите герои, не само цветя на паметниците, а да разберем, че Путин може да бъде усмирен само по военен път, само с победа. И затова има дълги дебати за това как ще изглеждат контурите след края на тази война. На нас дълго ни се налагаше да убеждаваме света, че победата само на Украйна в тази войната не е пълният отговор на въпроса как да приключим с това зло. Втората част от отговора включва поражението на Путин. А това вече е по-дълбок въпрос и изисква уникалната солидарност на света. Дали виждаме поражението на Путин в т.нар. развитие на демократичните сили на Русия, или съдбата на Борис Немцов показва как тази концепция се развива. Съдбата на украинеца по произход Алексей Навални показва как се развива демократичното пространство на Русия. Може да се посочи още Владимир Кара-Мурза, който лежи в руски концлагер заради демократичните си политически идеи. А може да се посочи още трагедията на прекрасната Политковская, която впрочем е украинка. Може да се посочи и съдбата на Литвиненко. Може да се посочи съдбата на семейство Скрипал. Всичко това са отговори на т.нар. легенда за демократизация на Русия. А може да се говори и за това, че там има десетки народи, като се започне от Дагестан, Ичкерия, Туркменистан, Башкирия и много, много други народи. Както някога Украйна, така и те днес призовават към едно – за национален суверенитет, за национална независимост. И ако светът не види това, не го подкрепи, то, разбира се, че ни очаква още дълъг път на борба с Путин.
От какво още се нуждаете като подкрепа от Запада?
Виктор Юшченко: Ако ние правилно оценяваме мащабите на това предизвикателство, а те са такива, че фронтът, на който Украйна води борба с руснаците, се простира на 1500 км., а като се добавят от руснаците 300 км. белоруски фронт, излиза приблизително колкото фронта във Втората световна война от Прибалтика до Черно море. На този фронт Украйна воюва сама. В годините на Втората световна война на тази фронтова линия са воювали на шест фронта: 4 украински, белоруски и прибалтийски. Днес Украйна воюва сама. Всеки ден в Украйна се пускат по 150-180 въздушни тревоги. Всеки ден руснаците ни обстрелват. Имало е случаи, когато за денонощие са се изстрелвали по 60-70 0000 снаряда. После, при отслабването им – по 15 000, а сега – по 10 000 снаряда. Украйна може да отговори в съотношение 1:5, защото ние не получихме обещаните от Европа милион снаряди, за които говорихме преди 5-6 месеца. За съжаление, днес все още нямаме ракетните системи, които да имат по-голям диапазон и да превъзхождат руските възможности. С една дума, дори за тактическото предимство, от което Украйна има нужда, трябва да имаме твърдата дума на нашите западни съюзници, в частност европейските ни съюзници, тъй като днес загубите, които Русия предизвика в тази война, са повече от 400 000 войници. Това са загубите на САЩ във Втората световна война. За да разберете за какви мащаби говорим. Когато за Авдиевка за 2 месеца и половина предизвикаха загубата на 7 000 живота.
Много Ви благодаря. Привилегия за мен бе да разговарям с Вас.
Катерина Юшченко: Много благодаря за тази възможност и за интереса Ви. Благодаря за това, че ще дадете възможност на българския народ да разбере какво се случва в страната ни. И наистина ценим подкрепата ви.
Слава Украине, героям слава! С Вас сме! Много Ви благодаря!
Катерина Юшченко: Слава на България!
Виктор Юшченко: Слава на България!
