Ч естваме паметта на християнския мъченик свети Акакий. Той е от ранните християнски мъченици, пострадал за вярата си в Иисус Христос в началото на четвърти век. Това били годините на последните, но не по-малко жестоки гонения на християните. Наистина с Миланския императорски едикт от 313 г. християнството било обявено за позволена религия в римската империя, но гоненията не престанали отведнъж.
Един от късните гонители на християните бил Лициний (308-324 г.). Макар и съимператор на Константин Велики, който се постарал да узакони християнската вяра, Лициний скоро се отказал да проявява търпимост към християните и станал върл техен гонител. Това било част от политиката му на противопоставяне на император Константин. Така Лициний получил поддръжка от онези слоеве на имперската администрация, които не били доволни от признаването на християнството за позволена религия. И Лициний останал в историята като не по-малък противник на християнството от императорите Деций и Диоклециан. Като управляващ източната част на империята, негови жертви станали хиляди християни в Мала Азия и в други области в днешния Близък изток.
Акакий бил млад мъж християнин от малоазийската област Кападокия и служил в императорската войска. Заради пламенната си вяра в Иисус Христос той бил докладван на началника на войсковата част Фирм, който по заповед на Лициний организирал разследване кои от войниците били християни. Добрият и изпълнителен Акакий бил подходящ да бъде наказан за назидание на останалите войници. Първо започнали с увещания да се откаже от вярата си, като му обещавали повишение по чин и парична награда. Но като видели, че не е склонен да се отрече от вярата си, подложили го на изтезания.
Акакий с твърдост понесъл различните мъчения и затова мъчителите решили да го обезглавят, за да не се повлияят от примера му и други войници. Така на 25-годишна възраст той станал мъченик за вярата, почитан от християните и до днес.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Индия атакува Пакистан с ракети и изтребители
7 май: Срутва се главният купол на църквата „Света София“
