Яденето на много сол ни прави два пъти по-стресирани

К онсумирането на твърде много сол не само има лош ефект върху организма ни, но и увеличава нивата на стрес, показват резултатите на скорошно проучване.

Изследователски екип от медицинския колеж в университета в Единбург установява, че богата на сол (натрий) диета удвоява нивата на стрес, според експеримент проведен с мишки.

Няма много изследвания, които да проучват ефекта на солта върху емоционалното състояние.

Според Матю Бейли, професор по бъбречна физиология и водещ на изследователския екип от университета в Единбург, голямото количество консумация на сол може да доведе до генериране на повече хормон на стреса в мозъка.

Соленият вкус е най-важният вкус на храната, затова солта е основна подправка в кухнята на различни култури.

Хората са изкушени от преработените храни, които съдържат много сол. Такива са например пакетираният хляб, зърнените закуски, деликатесните меса, пакетираните супи и бульони, голяма част от сирената и инстантните храни (като нудълси например).

Храните с високо съдържание на сол могат да нанесат големи вреди върху сърцето, кръвоносните съдове и бъбреците.

Храните с високо съдъдржание на сол активизират системата за отговор на стреса – хипоталамуса, хипофизата и надбъбречната жлеза, като по този начин повишават стресовия отговор. Натрият се нуждае от малко количества, за да помогне за контрола на движението на хранителни вещества във и извън клетката.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва дневният прием на натрий да не надвишава 2000 милиграма (еквиваленто на около 5 грама сол).

Според д-р Еванджелин Манчиорис, специалист по нутриционизъм и науки за храната, която не участва в изследването, ако консумираме много сол, кръвното ни налягане може да се повиши, повишава се и рискът от чернодробна недостатъчност, преждевременно раждане, хронична бъбречна болест и се ускорява процесът на стареене.

Способността на тялото да поддържа всички процеси, свързани с добро здраве, също отслабва.

Изследователският екип изследва по отделно мъжките мишки в три групи – с богата на сол диета, с диета с ниско съдържание на сол и контролна група, която не консумира сол. В продължение на 8 седмици сутрин и вечер се измерват нивата на хормона на стреса при мишките.

За да се установи отговора на стреса се събират кръвни проби и друг генетичен материал от мишките, които са анализирани, за да се получи генетична информация за хипоталамуса, черния дроб, бъбреците и сърцето.

Резултатите от излседването показват, че повишената консумация на сол води до дисбаланс в течностите в организма. Изследователският екип смята, че има някои ограниченият при прилагането на резултатите от експериментите с мъжки мишки към хората.

Според професор Бейли не всяка сол е вредна за тялото. Той добавя, че храните с нормално количество готварска сол са приемливи за нас. Проблемът идва от ултра преработени храни, в които се крие опасно количество сол, така че трябва внимателно да следим за количеството сол, което се съдържа в голямото разнообразие от преработени храни.

Изследователският екип призовава за съвместна работа между правителствата и хранителната индустрия за намаляване на солта в преработените храни.