Ф илмите за чудовища като Кинг Конг и Годзила отдавна са се превърнали в традиция в седмото изкуство, а прочутите зверове – в попкултурни икони. Лентите от миналия век в този поджанр се квалифицират като класики на своето време. Но трудно някой може да даде такова положително определение за филм за Годзила, излязъл през текущото столетие.
„Годзила“ от 2014 година все пак получи достатъчно позитивни критически оценки и записа достатъчно големи приходи, за да провокира направата и на продължение, „Годзила: Кралят на чудовищата“, което излиза по кината в цял свят от този петък. За съжаление, и то, също като своя предшественик, има художествената дълбочина на шоу на Световната федерация по кеч.
Чудовищата в двата филма са представяни точно като състезатели от ринга на развлекателния гений Винс МакМеън – единствената функция на човешките персонажи в действието е да превъзнасят силите им и да обясняват на зрителите кои са добри и кои са лоши. Встрани от това, повечето от хората на екрана са крайни емоционални стереотипи, лишени от адекватни умствени функции.
Когато чудовищата в крайна сметка се сблъскат, боевете помежду им също са структурирани като почти всеки класически кеч мач в историята. Годзила взима надмощие над злия си съперник, след това винаги бива подло подмамен и изпада в беда, за да предизвика съчувствието на зрителя, и в крайна сметка довършва врага си с някои от завършващите си ходове – удар с опашка или бълване на огън.
Приликата с кеч събитие е толкова крещяща,
че дори в края на „Годзила“ от 2014-та добронамереният морски звяр е аплодиран от пълен стадион с хора. Единственото, което липсва, е рефер, който да му връчи шампионски пояс и да вдигне ръката му във въздуха под овациите на публиката.
Сюжетното развитие на чудовищната филмова поредица също имитира прогреса на телевизионните шоута на МакМеън. Годзила, досущ като един обичан от феновете световен шампион в тежка категория, е предизвикван от все по-големи и по-страшни врагове. В „Годзила“ това бяха две огромни, гнусни насекоми, в „Годзила: Кралят на чудовищата“ това е триглав дракон, а през 2020-та това ще бъде самият Кинг Конг.
Но между филмите за прочутото чудовище и шоутата на МакМеън все пак има и съществена разлика –
състезателите на ринга са колоритни, харизматични личности като Дуейн Джонсън или Стив Остин, които играят хиперболизирани персонажи като Скалата или Ледения, чиито интервюта преди мач често са по-интересни и развлекателни от самия мач. А във филмите за Годзила, вместо това, имаме компютърно генерирани чудовища, ревящи нечленоразделно едни срещу други.
Иначе казано,
във филмите за Годзила отчаяно липсва човешкият елемент.
И в лентата от 2014 година, и в тази, която излиза по кината от този петък, липсват интригуващи човешки протагонисти, с които зрителят да се идентифицира и които да подкрепя в безумния свят на воюващи зверове, високи колкото небостъргачи.
Такъв бе героят на Браян Кранстън в „Годзила“ от 2014-та, който умря още преди първата една четвърт от сюжетното действие да е приключила. Именно такива личности дават на зрелището душа, превръщат грандиозните блокбъстъри в хитове и сред критиката, трансформират ги в класики за вечни времена.
Провалът на сценаристите зад филмите за Годзила се подчертава и от факта, че върху въпросните проекти работят изключително талантливи и доказани актьори. Когато човек успее да похаби големи имена като вече споменатия Браян Кранстън, големия Чарлс Данс и номинираните за „Оскар“ актриси Вера Фармига, Сали Хоукинс и Жулиет Бинош, значи определено не си разбира от работата.
Минимум половината от диалога на персонажите им са истерични крясъци, а когато говорят спокойно, героите им адресират по някакъв начин чудовищата на екрана, правят неуместни екологични коментари или сълзливи, хиперемоционални изказвания по адрес на семействата си. Единственият човек на екрана, удостоен с някакво ниво на придобита мъдрост, е доктор Серизава, изигран от авторитетния японски ветеран Кен Уатанабе.
Встрани от това, чудовищните сблъсъци в края на двата филма не са по-впечатляващи с нищо, от която и да е компютърно генерирана битка от заключението на фантастичен касов филм през настоящото десетилетие. Рушат се сгради, експлодират всякакви превозни средства и на екрана няма нито един човек, за когото на зрителя да му пука истински и емоционално.
Категорично не мога да препоръчам за гледане „Годзила: Кралят на чудовищата“, особено в присъствието на толкова много по-интересни и качествени алтернативи в киносалона в момента, сред които „Рокетмен“, „Аладин“ и „Джон Уик 3“. Ако искате да изпитате емоционалното удовлетворение от много по-добре заснет и по-брутален екшън, последното от трите заглавия определено заслужава повече парите ви за кино, а и ще ви излезе по-евтино, защото е в 2D формат.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
