„Рокетмен“ полита към небесата и към историята на киното

Е то така се прави. Това беше първата ми мисъл след края на „Рокетмен“, биографичният музикален филм, посветен на живота и кариерата на сър Елтън Джон, който излиза по кината в цял свят от този петък. Мисълта ми, разбира се, бе във връзка с неизбежните сравнения между тази лента и „Бохемска рапсодия“, популярният филм за живота на Фреди Меркюри от миналата година. 

„Бохемска рапсодия“ – стандартен филм за изключителен човек

Тук може да прочетете за многото очевидни прилики между двата проекта, от участието на режисьора Декстър Флечър, през едни и същите реални личности, които са илюстрирани, до еднаквия колеблив звезден статут на водещите изпълнители.

Но всеки, който изгледа „Рокетмен“, може да посочи не по-малко разлики между филмите. 

Всички те са в полза на по-новата от двете ленти и предвид жанровата принадлежност и сюжетния предмет на филма, няма как да не започнем именно от това как е употребена музиката в рамките на екранния разказ. А отговорът е категоричен и представлява вероятно най-изумителния елемент от „Рокетмен“.

Песните на сър Елтън Джон, при това без нито една промяна в текстовете им, са по-добър сценарий за филм за неговия живот, отколкото каквато и да е серия от драматични диалози. Всички ключови емоционални моменти от действието са представени посредством певчески изпълнения, които биха имали същия ефект на въздействие дори ако бяха просто изрецитирани от талантливите актьори пред камерата. Заслугата, разбира се, се пада на гениалния текстописец Бърни Тоупин.

Това е и една от най-крещящите разлики между „Рокетмен“ и „Бохемска рапсодия“.

Във филма от 2018 година музиката е аксесоар към повествованието, песните са вкарани без никаква сюжетна функция освен елементарна и често погрешна историческа илюстрация. В „Рокетмен“ музиката е повествованието, песните разказват историята и ѝ придават всички необходими драматични нюанси.

С това филмът неутрализира и една от изконните слабости на жанра на мюзикъла, а именно това колко нелепо понякога изглежда персонажите да решат да запеят по средата на дадена сцена. Тук тези моменти са изрично представени като фрагменти от пъстрото въображение на главния герой, а благодарение на изключителната си лирична стойност, ефикасно илюстрират и най-съкровените му мисли. 

Галерия: Възраждането на най-класическия филмов жанр

Друга коренна разлика в отношението на „Рокетмен“ към музиката във филма спрямо това, показано в „Бохемска рапсодия“, е и дисциплината, що се отнася до представянето на огромния, суперзвезден каталог на сър Елтън Джон. След като лентата установява, че песните във филма ще се използват само с повествователни функции, сценарият нито веднъж не излиза извън това самоналожено правило.

Затова и познати парчета на легендарния изпълнител като “Sacrifice” или “Can You Feel The Love Tonight” остават извън филма. Дори статистически най-големият хит на сър Елтън за цялата му дълголетна кариера – “Candle In The Wind” – не е самоцелно вкаран в действието, тъй като не би имал никаква наративна функция.

За сравнение, „Бохемска рапсодия“ е илюстрация на противоположния полюс от този спектър.

Най-красноречиви за това са откровено глупави сцени като тази, в която Фреди Меркюри и Браян Мей спорят в студиото, а басистът зад гърба им започва да свири “Another One Bites The Dust” без абсолютно никаква причина и по този начин довежда до поредния няколкоминутен монтаж, озвучен с хит на Queen, който на свой ред няма никакво контекстуално отношение към сюжетния момент.

Друго предимство на „Рокетмен“ над предполагаемия най-добър филм за 2018 година е и фактът, че Тарън Еджертън не просто се представя зашеметяващо в главната роля, но и прави прекрасни авторски интерпретации на много от песните на сър Елтън Джон. Рами Малек, при все великолепното си актьорско представяне в амплоато на Фреди Меркюри, не пее сам нито един от хитовете на големия фронтмен в „Бохемска рапсодия“.

За разлика от него, Еджертън не се нуждае от сложни звукови миксове и технологични революции, за да звучи като своя герой, както е показвал и в редица изпълнения на живо от началото на годината насам. Но встрани от певческите си способности, младата звезда демонстрира и непоказвани дотук страни на актьорския си талант в деликатна и богата главна роля. 

Същото прави и Ричард Мадън в амплоато на символичен антагонист като безскрупулния мениджър Джон Рийд, с когото Елтън Джон има интимна връзка и който менажира изпълнителя през много от звездните му мигове. Злобата, арогантността и съблазнителността в очите и в тихия глас на шотландеца не напомнят с нищо за известните му превъплъщения дотук в игралния филм „Пепеляшка“ и в сериалите „Игра на тронове“ и „Бодигард“.

Джейми Бел е неговият слънчев, безкрайно симпатичен антипод в ролята на вече споменатия Бърни Тоупин, текстописецът на почти всички песни на сър Елтън Джон и вероятно най-добрият му приятел. Добро впечатление сред поддържащите изпълнители правят и Брайс Далас Хауърд и Джема Джоунс в ролите съответно на майката и бабата на великия музикант.

Не бива да се пренебрегват и заслугите на човека в режисьорския стол, Декстър Флечър, който гради сюжетното действие с осезаем ентусиазъм във всеки кадър и с идеално балансирано наративно темпо. Той и неговият екип превръщат „Рокетмен“ в истински биографичен мюзикъл за поколенията, който в никакъв случай няма да сбъркате, ако решите да гледате.

Още за кино четете тук!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.