Уил Смит и Гай Ричи съчетават музика, кино и магия в „Аладин“

Н егативното отношение към почти всичко в интернет пространството отдавна е достигнало критични токсични нива. В наши дни има петиции със стотици хиляди фалшифицирани онлайн подписи срещу какво и кого ли не – от това осмият сезон на „Игра на тронове“ да бъде презаснет с компетентни сценаристи до това Бен Афлек никога повече да не играе супергерой в кариерата си.

Но монетата има и друга страна – с безпределната, произволна, неподлежаща на логика омраза, която пропива мрежата в наши дни, към определени филми, актьорски представяния и събития се създават занижени очаквания. И когато обект на тези очаквания са разнопосочно и доказано талантливи хора като Уил Смит, те ги надскачат за огромно щастие на здравомислещата половина от човечеството.

Точно такъв е случаят с „Аладин“,

втората игрална адаптация на класическа анимация на „Дисни“ за тази година след „Дъмбо“ на Тим Бъртън. Самото обявяване на лентата бе посрещнато с огромна доза негативизъм, който само нарасна след анонса, че Уил Смит ще играе ролята на Джина (Духът от лампата) и след разкриването на първите компютъризирани кадри с негово участие в синьо.

Смит, разбира се, в нито един момент от снимачния процес или промоционалната кампания не отрази и не даде глас на токсичните, изпълнени с омраза гласове. И дори сега, броени дни след премиерата на лентата и след постъпването на силно положителните отзиви за неговото представяне, актьорът не пада до тяхното ниво и не тържествува открито за тяхна сметка.

А би могъл – защото

Уил Смит е по-забавен и развлекателен в ролята на Духа, отколкото е бил от години насам.

Актьорът оставя своя разпознаваем стилистичен отпечатък върху легендарното амплоа, без да се опитва да имитира Робин Уилямс, човекът, озвучил персонажа в оригиналната анимация, и така ефективно прави ролята своя.

Пред камерата Смит е експресивен, остроумен, харизматичен и магнетичен, такъв, какъвто беше през изминалото десетилетие, когато постави официален рекорд на Гинес за брой поредни филми с негово участие, регистрирали над 100 милиона долара постъпления, и такъв, какъвто не си в позволявал да бъде от доста време насам. В ролята той командва екрана и зрителското внимание без видимо усилие.

Актьорът заковава необходимия емоционален или вокален тон във всеки диалог и всяка песен. Прочутият саундтрак от класическата анимация е адаптиран така, че да пасне идеално на способностите и на музикалните му жанрови предпочитания, а ролята в сюжета му приляга съвършено без никакви промени. Но макар и да е бижуто в „Аладин“, Смит не е цялото съкровище в Пещерата на чудесата.

Останалите роли също са разпределени съвършено.

Приказно красивата Наоми Скот изпъква в ролята на принцеса Жасмин, чийто образ винаги е бил икона на течението за равенство между половете. Актрисата определено притежава и най-силния певчески глас от всички изпълнители във филма и с представянето си загатва за това, че звездата ѝ тепърва ще изгрява все по-ярко.

Египетският актьор Мена Масуд изпълнява компетентно и с чар главната роля, макар и очевидно да не притежава същата увереност и опит като екранния си партньор Смит. Холандецът от тунизийски произход Маруан Кензари пък изиграва злодея Джафар като по-подла, комплексирана и дразнеща личност от антагониста в класическата анимация, макар и да му липсва злокобното излъчване.

На последно място в актьорския състав, но не и откъм качество на изпълнението, се нарежда комедиантката от американското седмично шоу Saturday Night Live Насим Педрад, която изиграва изцяло нов, оригинален персонаж като най-близката прислужница на принцеса Жасмин. Актрисата е очаквано ефективна в комичното си амплоа и сцените ѝ с Уил Смит са от най-забавните във филма.

Режисьорът Гай Ричи на свой ред оставя своя патентован отпечатък върху най-динамичните сцени от филма,

с употреба на забавени кадри и с модерна хореография на редица преследвания из Аграба, измислената родина на главните герои. Популярният режисьор, който досега не е работил върху мюзикъл, придава и на пищните музикални сцени същата грандиозност и колорит, с които третира и ключовите моменти в големите си екшъни.

Филмът дотук се радва на повече положителни отзиви, отколкото отрицателни,

но си струва да се разгледат именно някои от негативните оценки и тяхната смехотворна несъстоятелност. В повечето от тях се говори за това как „Аладин“ не е достатъчно оригинален, как е твърде беззъба адаптация на своя анимационен оригинал и как Гай Ричи не е инжектирал във филма достатъчно от своя стил.

Същите хора щяха да се жалват в интернет, че духът на класическата анимация е подигран и погубен, ако Ричи беше решил да бъде оригинален и дързък и беше направил от лентата свой класически гангстерски филм в стил „Гепи“, само че в измислена арабска страна – а предпоставките за това са налице предвид факта, че главният герой в „Аладин“ е млад уличен крадец.

Истината е, че „Аладин“ е ни повече, ни по-малко от съвършен римейк в най-буквалния, енциклопедичен смисъл на термина – лентата прави редица визуални и музикални реверанси към своя оригинал, но притежава свой собствен стил и може да бъде оценена от всеки. Също като своята харизматична звезда, филмът е безкрайно симпатичен и провокира много повече усмивки в хода на сюжетното си действие, отколкото са необходими, за да се препоръча с чиста съвест.

Още за кино четете тук!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.