„Само за няколко века жителите на Великденския остров унищожили горите си, довели до изчезване растенията и животните, а сложното им общество изпаднало в хаос и канибализъм.“
Това пише Джаред Даймънд в своя бестселър „Колапс“, публикуван през 2005 г.
(Във видеото може да научите повече за: Пожари на Великденския остров увреждат свещените статуи на Моаи)
Близо две десетилетия по-късно международен екип от генетици открива доказателства, че тази известна история всъщност не се е случила.
Новите открития сочат, че истинската история на Рапа Нуи (наречен от колониалните европейци Великденски остров) не е история на самопричинен срив на населението, а на културна устойчивост.
Two recent studies have cast doubt on a popular theory that the ancient residents of Easter Island suffered a societal collapse because they overexploited their natural resources, an event often labelled one of history's first "ecocides" https://t.co/gcpFliNIF9 pic.twitter.com/KPvxSSC0Bs
— AFP News Agency (@AFP) September 11, 2024
Изглежда, че през 1600 г. древните хора от Рапа Нуи не са били напълно изолирани на своя остров и е ясно, че не са експлоатирали прекомерно ресурсите си до степен на „екоцид“.
Вместо това древните генетични данни сочат, че някога на острова е живяло малко население от 1500 до 3000 души, което се е кръстосвало с популации с полинезийски и коренни американски предци много преди европейците да достигнат до двата региона.
Генетичният анализ показва, че цивилизацията на Рапануи всъщност се е разраствала до 60-те години на XIX в., когато набезите на перуански роби и последвалите епидемии, предизвикани от европейската колониална дейност, са довели до намаляване на населението на острова до около 110 души.
Днес повече от 1500 души, живеещи на Рапа Нуи, се определят като коренни рапануи.
„Тези резултати не потвърждават голям срив на населението на Рапа Нуи след първоначалното му заселване и преди 1800 г.“, заключават авторите на изследването, ръководено от генетици от Университета в Копенхаген, Дания, и Университета в Лозана, Швейцария.
Голям брой археологически и антропологически данни вече опровергават теорията за екоцида на Рапа Нуи. Но това ново изследване е първото, което подкопава историята, използвайки древни геномни данни.
Резултатите се основават на останките на 15 древни индивида от Рапа Нуи, чиито кости и зъби са взети от европейците от острова през XIX и XX в. и се съхраняват в няколко музея в Париж.
При спазване на строги музейни указания изследователите секвенират геномите на всеки индивид с подкрепата на Comisión de Desarrollo Rapa Nui (CODEIPA) и Comisión Asesora de Monumentos Nacionales (CAMN).
Екипът се погрижи и за редовни срещи с представители на общността рапануи. Те се надяват, че резултатите им ще допринесат за усилията на общността да репатрира предците си обратно на острова.
Въз основа на геномния анализ, който реконструира населението на Рапа Нуи през последните 100 поколения, изследователите казват, че е малко вероятно тези хора да са родени след контакта с Европа.
Установено е, че всички 15 древни рапануи имат приблизително 90 % полинезийски произход. В гените им имало и около 10 процента „примес“ от коренното американско население - кръстосване, което вероятно е станало между 1250 и 1430 г.
Колумб достига Америка едва през 1492 г. и европеидни предци са открити само при днешните рапануи, но не и при древните рапануи.
Genetic Evidence Overrules Ecocide Theory of Easter Island Once And For All : ScienceAlerthttps://t.co/2ArgOAcirn
— SuckleOnThis (@SuckleOnThis) September 11, 2024
Днес рапануйското и полинезийското население носи и американски индиански компонент, който според проучванията е бил смесен в двата генофонда някъде между 1150 и 1495 г.
Това показва, че полинезийските мореплаватели са стигнали до Америка и Рапа Нуи преди европейците.
Единствените други древни ДНК изследвания на рапануи, проведени досега, обаче не откриват следи от американски коренни предци.
Водещите автори на това най-ново изследване, генетиците Х. Виктор Морено-Маяр, Анна-Сапфо Маласпинас и Барбара Соуса да Мота, обясняват пред ScienceAlert, че това вероятно се дължи на ниска резолюция на данните и грешки при вземането на проби.
Когато екипът анализирал отново древните геноми от едно минало изследване, той открил компонент, подобен на коренното американско население, в три от пет древни индивида рапануи.
В същото време друго проучване може да е секвенирало генома на древни рапануи, които са живели преди това събитие на кръстосване или непосредствено след него, преди доказателствата да бъдат включени в генома им.
Новите открития „не оставят никакво съмнение“, че древните рапануи са се кръстосвали с популации от коренното американско население, пишат еволюционните археогенетици Щефан Шифелс и Катрин Негеле в независим преглед на изследването за Nature.
Сега въпросът е как рапануи са установили контакт с коренното американско население на мястото, което Даймънд някога нарече „най-изолираното парче обитаема земя в света“ - разположено на около 1800 км от най-близкия обитаем остров в Полинезия и на 3512 км от Чили в Южна Америка?
От години експертите спорят дали тихоокеанските островитяни са достигнали Америка преди европейците.
През 2020 г. генетично проучване открива доказателства, че преди заселването на Рапа Нуи е имало контакт между полинезийци и коренни американски групи, най-близко свързани с коренните жители на днешна Колумбия.
„Макар да е вярно, че с времето морските пътувания на дълги разстояния са станали по-редки, ние знаем, че полинезийците са били наистина опитни мореплаватели, които са успели да стигнат до всеки полинезийски остров в рамките на 1-2 хиляди години“, обясняват Морено-Майар, Маласпинас и Мота пред ScienceAlert.
„Тъй като морето е било по-скоро път за тях, отколкото преграда, смятаме, че резултатите ни правят много вероятно те да са успели да достигнат Америка. Следователно данните предполагат, че в някакъв момент Рапа Нуи не е бил толкова изолиран, въпреки хилядите километри, които го разделят от другите острови и Америка“, заключват те.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
