В новия епизод на "Телеграфно Подкастът" водещата Михайлина Димитрова разговаря с военния анализатор Руслан Трад за развитието на войната в Украйна, рисковете за Европа и уязвимостите на България пред хибридни и дронови заплахи.
"Руснаците, в принцип, ги притеснява, че съществува Украйна," заявява Трад относно руската позиция. "И това от руска страна не се притесняват да го казват. Ние се притесняваме. Те нямат проблем да говорят за това, защото за тях съществуването на Украйна е проблем."
Войната ще продължи, според анализатора.
"Руската армия се адаптира и освен това се модернизира в процеса на военни действия," отбелязва Трад. "Руснаците успяват да адаптират компоненти в самите дронове, за да бъдат те по-смъртоносни. Тези компоненти, разбира се, идват през съюзническите логистични пътища към Руската федерация, най-вече през Китай."
Той посочва, че край на конфликта трудно може да се очаква, тъй като "Русия и Путин не виждат защо да спират войната. От другата страна, украинците също естествено не разбират защо трябва да спират. Защото те имат да си връщат територии най-малко."
България на първа линия
Фокусът се насочва към България, която Трад определена като една от "горещите точки", които биха могли да привлекат ескалация.
"Ние сме все пак черноморска държава. Една от най-големите брегови линии в Черно море. Макар, че много наши политици в Брюксел отказват да говорят за черноморския регион. Нямам представа защо," коментира Трад.
Въпросът за "стената от дронове" на ЕС разкрива както потенциали, така и пропуски. "България има много добър опит в произвеждането на дронове. За търговски, цивилни цели. Но това може бързо да се преструктурира за военни цели. Ако разбира се трябва да има държавни участи," посочва Трад. "Тоест имаме добри инженери и хора, които имат опит със подобно производство. Но за сега те не срещат партньорството на индустриалния и военен комплекс."
По отношение на увеличаването на разходите за отбрана, той коментира: "Ама ние да стигнем и 5, ние сме толкова изостанали, че то... Няма да е нещо, кой знае какво." Като пример за добра практика Трад посочва Полша и Турция, където "независимо от лидерството начело, дали ще са десни, леви, комунисти, бивши ли, настоящи ли, всякакви, отбранителната политика е една и съща."
Хибридната война и българската уязвимост
Темата за хибридните заплахи заема централно място. "Хибридната война е част от военните действия, накратко казано. Но включва допълнителни средства за удар по противник," обяснява Трад. "Хибридната война, по принцип, особено, защото тя е развита в съвършенство от СССР, като действия... при хибридната война, и то във съветската му версия, противникът не е само чуждата армия, а населението на тази държава, защото важното е да се наклони общественото мнение, за да може да се подкопае морал."
"България, като черноморска страна, като държава, която е на Балканите, т.е. район, който традиционно Русия щита за своя зона на влияние и продължава да щита, е постоянно продължена от такива кампании и на кибератаки," предупреждава той.
Критичен е и към липсата на адекватна готовност за противодействие. "Защото, всъщност, нямаме специализирани екипи, които гледат само това." В контраст посочва Чехия и Полша, където "поддържат контакт всяка седмица с експерти. Например, когато бяха миналата година наводненията в Чехия, бе предупредено, че ще се ползват наводненията за атака по обществото."
Регионални съюзи и несигурност в НАТО
Трад споделя тревогата си за евентуална ескалация в райони като Сувалския коридор. "Звучи тревожно и тук идеята, това е тревожното, че не се знае как ще реагира Алианса при подобна ескалация." Той посочва, че "командването в момента в НАТО започва да прилага нова тактика. Заради дроновете... Ако един дрон бъде изпращан от хиляда километетра разстояние, защото това вече е честият случай, това означава, че трябва да има превентивни действия отвъд границите на алианса."
Като реакция на тази несигурност, "местните правителства в рамките на НАТО правят отделни отбранителни съюзи, за да могат да реагират мобилно и без разрешение от Брюксел." Той разкрива, че "България беше поканена от няколко съседни държави, но аз не знам какъв е резултатът."
Пропуснати възможности в Близкия изток
В последната част на разговора се стига до неосъществения потенциал на България като медиатор в Близкия изток. "България от години, дълги години има отношения с двете воюващи страни. Има хора на Хамас в България, има хора на Израел." Трад напомня, че "България от първите държави, които признават тогавашното ООП Палестина като държава. Много колеги не знаят, че се случва през 80-те години."
"България, освен, че може да предлага платформа, на която да се срещат тези върждуващи страни, има сериозно влияние в Близки Изток," подчертава той. "Това, че българското ръководство през годините е предлагало дори политически съветници на редица правителства в Близки Изток, да не говорим, че голяма част от лидерството на палестинската власт е завършило България. И немалка част в Израел- има също хора на официални позиции, които познават България, знаят много добре страната."
Въпреки тези предпоставки, "България имала всички основания да бъде поканена на срещата в Шамр ел Шейх но не беше." Трад коментира: "Аз мисля, че не сме проявили желание."
Разговорът завършва с песимистични бележки за бъдещето на Близкия изток, като Трад споделя: "Аз съм изключително песимист." Относно атаката на Хамас на 7 октомври той посочва: "За мен е саботаж на преговорите на Израел и Саудитска Арабия. Случва се точно в момент, когато това беше активен процес. Това беше почти готово."
