А ко дефинираме океана просто като голямо тяло от течност, тогава най-големият океан в Слънчевата система е вътре в Юпитер. Не че ще бъде нещо, с което сме свикнали. Под огромни налягания и високи температури водородът е в метално течно състояние, плискайки се във вътрешността на планетата. Това е причината за силното й магнитно поле и нейните особености.
И нови изследвания показват, че това наистина е странно. Промените, случващи се в рамките на четиригодишен период, показват, че вътре в планетата се случват сложни процеси, а наблюденията от Juno през последните няколко години свързват случващото се в атмосферата с магнитни аномалии.
A 40-year-old mystery about Jupiter's pulsating X-ray auroras is finally solved. The planet's magnetic field is triggering a phenomenon that has been seen on no other gas giant: https://t.co/RyN4AhR07m pic.twitter.com/GRdU0SOdIC
— NASA (@NASA) July 13, 2021
При първото приближаване се е установило, че магнитното поле на Юпитер е много подобно на земното, но 20 пъти по-силно. Има дипол, което означава, че има север и юг, така че линиите на магнитното поле свързват единия полюс с другия. Но това не е всичко. Вулканичната луна Йо произвежда много плазма, която засяга магнитосферата на Юпитер, а в северното полукълбо има дълга магнитна лента.
Но има една истинска странност, която се намира около екватора. Това е обширен, нещо като кръгъл регион, наречен "Голямото синьо петно". Петното всъщност не е синьо, за разлика от „Голямото червено петно“ на Юпитер – името идва от цветовото кодиране на магнитните полета, червено за север, синьо за юг.
В последния анализ изследователите откриха атмосферна струя, свързана с „Голямото синьо петно“. Някои от скорошните орбити на Juno са изследвали този регион по-специално и са установили, че има периодични вариации. Първата хипотеза предполага, че това може да е свързано с конвективен поток дълбоко в металния водороден океан. Би трябвало да отнема векове, но промените, наблюдавани тук, са твърде бързи.
Juno spacecraft tuned into one of its favorite radio stations. Hear the decametric radio emissions triggered by the interaction of Io with Jupiter’s magnetic field detected by the waves instrument on Juno [read more: https://t.co/aBYS2lp9gm] pic.twitter.com/yRSrcKw6rM
— Massimo (@Rainmaker1973) July 15, 2021
Тъй като вълнообразните колебания се повтарят на всеки четири години, екипът предлага две различни хипотези. Флуктуациите могат да бъдат причинени от трептене около оста на въртене на планетата или от вълни на Алфвен, които представляват, вълни движещи се по линиите на магнитното поле. Сценариите са много различни, така че екипът се надява да намери повече подробности, за да може да направи разлика между двете предположения.
Juno продължава да прави наблюдения, които са от решаващо значение за разширяване на нашето разбиране за планетата Юпитер и нейната мистериозна вътрешност. И с последващите действия след тези проучвания, можем да разберем по-добре развитието на магнитните полета в гигантските планети.
Изследването е публикувано в списание Nature.
