Н а 25 март християните празнуват радостната, благата вест за въплъщението на Божия Син от Света Дева Мария, наречена сетне Богородица, защото родила въплътения Бог. Това събитие описва евангелист Лука в началото на своето евангелие. То е установено като Богородичен празник още в първите векове от живота на Църквата.
На този ден
(в шестия месец след зачеването на свети Йоан Предтеча от Елисавета) изпратеният от Бога Архангел Гавриил се явил на Дева Мария в палестинския град Назарет и й съобщил, че ще роди Спасителя на света Иисус Христос. Той й казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си между жените! Ти намери благодат у Бог и ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш Иисус". И докато Девата се чудела как е възможно да зачене без мъж, архангелът й отговорил: "Светият Дух ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени!". Тогава чистата девойка Мария смирено отвърнала: "Ето рабинята на Господ! Нека бъде Неговата воля!".
И щом архангелът си отишъл, се случило най-голямото тайнство в човешката история:
по свръхестествен път Девата заченала в непорочната си утроба Сина Божи, Когото евангелист Йоан нарича също Слово Божие. Този евангелист ни предава и думите на Иисус Христос: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен".
Именно понеже от непорочното зачатие на Дева Мария се е родил Спасителят на света, на днешния ден християните празнуват "началото на нашето спасение", както се казва в основната песен на Благовещение. Това е един от големите Богородични празници през годината, честван девет месеца преди Рождество Христово. Той винаги се пада през Великия пост, но на този ден се отслабва строгостта на поста (разрешава се яденето на риба), за да се почувства празникът и по този начин.
Според народните поверия
след Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.
В този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника.
Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.
Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите.
"Събуждат се и излизат от дупките" змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите.
Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата.
Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне" и др. под. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият ¬ "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие змия на него".
На обредната трапеза присъстват риба (изпечена или сварена), шарена пита, лучник.
Имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
