Н а 9 март почитаме паметта на светите 40 мъченици и на двама светци от град Силистра.
Светите 40 християнски мъченици били войници в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) в отбрана част от римската войска в IV век. Когато император Лициний започнал гонение срещу християните, тези войници веднага били заловени и затворени от управителя Агрикола.
Отначало той ги похвалил за добрата им служба и им обещал пари, и повишения, ако се отрекат от вярата си. Но един от войниците му отговорил: "Ако ние не вредим на държавата, като следваме Евангелието, а по-скоро й помагаме с нашата изрядна служба, защо ни обвинявате за вярата ни, която създава добри хора и води до похвални дела?".
Агрикола разбрал, че няма да успее да ги убеди и затова заповядал да ги изтезават.
После в мразовитата зимна нощ ги хвърлили в студените води на едно езеро. Изтезанието било ужасно, но мъчениците не склонили да се отрекат от вярата си. Само един от тях се пречупил, но веднага го заменил един от стражите, който се присъединил към безстрашните мъченици. На сутринта всички били в безпомощност от премръзването, затова ги извадили от водата и ги доубили. Това станало в 320 г. Скоро след смъртта им започнали да почитат подвига им. А цар Иван Асен ІІ построил в Търново храм в тяхна чест по случай победата си на този ден - 9 март 1230 г.
Днес се почита паметта и на двама светци, свързани с град Силистра.
Единият е мъченик Исихий Доростолски, римски войник християнин от IV век, убит в града заради вярата си в Христос.
Света Димитра е родена в Силистра в 1810 г. След поредната руско-турска война семейството й се изселило в Бесарабия. Там тя се омъжила за руски военен, но той загинал в Кримската война. Тогава Димитра станала монахиня и по-късно създала манастира "Въведение Богородично" в Киев. Развила широка благотворителна дейност, подслонявала в обителта и ранените от войните. Починала на 9 март 1878 г.
С този ден е свързано народното вярване, че
слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача". На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата й в босилек, за да стане лековит.
В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци,
които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга.
На празника достигналите брачна възраст момичета
излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината. В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица.
Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка. Празнуват още Вивиан и Вивиана - името е с латински произход и означава "жив", "живеещ".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
