Голата истина в Германия: Нудистите през XIX век и нацизмът

Г ерманските социалисти виждали нудизма като оръжие на класовата борба. Джордж Хъл изследвал как нудистките движения се зараждали в пренаселените, мръсни градове от края на XIX-ти век, преди да бъдат кооптирани от нацистите в стремежа им за расова чистота

Едва ли има много източници на истински културен шок, останали за пътуващия в Западна Европа човек. В Германия обаче има поне един: препъването в голи хора на най-невероятни места.

В горещ летен ден не само на нудистките плажове на балтийското крайбрежие или в определените зони до езерата за къпане могат да се видят хората, които се отдават на голи слънчеви бани. Разходете се след обяд в Грюнебургпарк във Франкфурт или в Английската градина в Мюнхен и те ще бъдат там, на един хвърлей от трафика и суетата на центъра на града, безгрижно ще нанасят своя слънцезащитен крем. Посетете немска сауна през зимата и най-вероятно ще бъдете помолени да махнете кърпата си. Отидете да се потопите в общинските бани на Берлин и може да откриете, че е денят за плуване е гол.

Освен че става пределно ясно, че германците се чувстват комфортно с голотата, туристът може да се изкуши да види в това явление наследството на атавистичен романтизъм или дори реакционните „фолклорни“ течения в немската култура, от които черпило кичозното езичество, спонсорирано от нацистите. Това не би било съвсем погрешно, но е само част от истината. Първо, най-успешното организирано нудистко движение в историята на Германия произлиза от прогресивната левица. От друга страна, едно от първите неща, които нацистите направили, след като били избрани, било да забранят нудизма.

Dresden, German Empire (c. 1900) 🇩🇪#DeutschesKaiserreich #GermanEmpire #Dresden #19thcentury #Germany #Deutschland pic.twitter.com/bynJJmKaa4

— 19th Century in Color (@19thCenturyPh) January 30, 2024

Колоритната история на нудизма в Германия обхваща най-добрите и най-лошите аспекти на тази сложна нация.

Последната четвърт на XIX-ти век за Германия било време на бърза индустриализация и масова вътрешна миграция. По време на Втората империя (1871–1918) половината от всички германци напуснали родното си място и отишли в града. Този огромен приток към новите градски центрове, най-вече в Западна Германия, породил процъфтяващо гражданско общество, съставено от различни квартални асоциации, социални и политически субкултури и организирани движения, в които новопристигналите се стремели да си намерят ниша. Това също довело до пренаселени и нездравословни условия на живот за мнозинството.

Много от асоциациите и субкултурите израснали точно като отговор на тези условия на живот, които създали криза на „общественото здраве“. Групите за „реформа на живота“ експериментирали с различни мерки за справяне с кризата - от вегетарианство, въздържание от алкохол и никотин, естествено лечение и будизъм до изграждането на селски общини и градини. Някои от тях прегърнали това, което швейцарският лекар Арнолд Рикли нарекъл „Lichtluftbäder“ („светлинни и въздушни бани“) – голи слънчеви бани – като ефективна, естествена терапия.

Класическо вдъхновение
Карл Дифенбах бил първият от „реформаторите на живота“, който защитава голотата не само като терапия, но и като начин на живот. Стриктен вегетарианец, той се преместил със семейството си да живее гол в изоставена кариера недалеч от Мюнхен или само с туника през зимата. През 1888 г. той бил даден на съд, защото се появил гол на публично място със сина си. Поемайки собствената си защита, той убедил съдебните заседатели да го оправдаят. Дифенбах бил влиятелен художник, за когото върхът на красотата бил представен от голите скулптури на древна Гърция. В съзнанието му ползите от голотата от гледна точка на реформирането на живота съвпадали с идеал, който той смятал, че бил постигнат в древна Гърция, но от който съвременните европейци за съжаление не достигали: перфектната хармония между тялото и ума.

#fotoadarte 📷
La comune di Himmelhofs a Vienna, 1898 (Karl Diefenbach al centro). Diefenbach fu un pioniere del nudismo e del movimento pacifista, un pittore, ma anche un utopista. pic.twitter.com/c0GBYuutj1

— Artesplorando 🏳️‍🌈🇮🇹🇪🇺 (@artesplorando) January 31, 2020

В градските артистични среди започнали да се създават тайни общества с отбрани членове, които се стремели да реализират именно този идеал. Членовете на Deutsch-Hellas например излезли в гората и се снимали един друг голи в позите на хвърлячи на диск и гръцки богове. Организирали „вечери на красотата“ в града, където позирали голи като живи статуи или гледали гостуващи знаменитости като Олга Дезмънд да танцуват голи. Те публикували свои снимки и размишления в списание Die Schönheit (Красота).

In response to this tweet, i'd like to remind you of another German artist whose beautiful Pagan art has been almost forgotten - Karl Diefenbach. https://t.co/N3sQMsJICv pic.twitter.com/WJ0dO9WhQp

— Скиталец (@Skytallets) March 28, 2020

Най-известният ученик на Дифенбах, Хуго Хьопенер, известен като „Фидус“, се вдъхновил от една идеализирана версия не на гръцкото, а на германското минало. Римският историк Тацит писал за германските племена, които са се сражавали яростно с императорските легиони – често с успех – в смесени редици от мъже и жени и всички били напълно голи. Именно тези голи предци воини на германския народ Фидус изобразил като идеален нордически тип в своите популярни офорти (графична техника, при която се гравира рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна), които смесват еротичното с езотеричното и били публикувани в нудистки списания.

С течение на годините Фидус също пишел статии, призоваващи за нова дисциплинирана немска култура, основана на чистото расово потекло на тези тевтонски воини. Това резонирало сред хората, които заключили, че настоящата криза в общественото здравеопазване е симптом на расова дегенерация.

Формула за начин на живот
Въпреки че условията на живот на градските работници несъмнено водели до болести и смърт, като цяло през втората половина на XIX-ти век очакваната продължителност и качеството на живот за повечето германци се увеличили до безпрецедентни висоти. Хората, които някога се притеснявали за оцеляването си, в началото на века вече били по-загрижени за успеха. Появила се нова средна класа, съставена от онези, които не получили класическо образование в „гимназия“ (селективни, академично фокусирани училища). Такива хора вероятно не са чели Тацит и биха да отделяли малко време, ако изобщо биха да мислят за древна Гърция. Красотата само щеше да ги остави на студено.

Те обаче били впечатлени от реформаторите като Ричард Унгевитер, които постигнали успех въпреки шансовете и предлагали формула за начин на живот, която би дала на всеки, който я следва, предимство пред конкуренцията. Автобиографията на Унгевитер, превърнала се в бестселър, разказва как комбинацията от веганство и нудизъм му позволила да преодолее естествената си слабост и да се превърне в силен, успешен мъж, способен да „пътува в продължение на 10 до 14 часа“ и „да извършва ежедневно най-напрегнатата умствена работа“.

Унгевитер изпълнявал гола гимнастика всеки ден и работел гол на бюрото си, изправен, както се вижда от изобилието от фотографски илюстрации в многобройните му книги.

По време на своите епични преходи Унгевитер ставал все по-загрижен за здравето на германската раса, която според него била „отровена“ от евреи, африканци и други „непълноценни расови попълнения“. Според него нудизмът бил отговорът на този проблем, тъй като в голо състояние „по-висшите“ партньори при нужда от размножаване биха се разпознали веднага и генетично „по-низшите“ типове не биха могли да се „маскират“. Предизвикателството според него е да се преодолее лицемерното благоразумие на вилхелминска Германия от края на XIX-ти и началото на XX-ти век.

Keine Kleidung, kein Alkohol, keine Juden: Heute vor 59 Jahren starb Richard Ungewitter, FKK-Pionier und Antisemit (@einestages-Archiv) https://t.co/GVmmZ9sesC pic.twitter.com/SeIifayKUB

— Jochen Leffers (@joleffers) December 17, 2017

Той изтъкнал, че сложната рокля, носена от буржоазните жени не е просто тромава и физически деформираща, но положително изчислена да разпали сексуалното желание чрез преувеличаване на бюста и ханша. Той предложил да се приеме закон, забраняващ тесните корсети срещу наказание с бичуване.

Нудисткият колега на Унгевитер, бившият пастор и мистик Хайнрих Пудор, се справил по-добре. Като начало той насърчавал нудистите да съскат на носещите корсети на улицата и да ги наричат „курви“. Това, което смятал за наистина необходимо обаче, било възраждането на древното германско наказание за нечистоплътно поведение - да бъдеш потопен жив в тресавище. Но възгледите на Пудор стигнали съвсем нови нива. Както той обяснил в том 3 на своята книга Nacktkultur, ако хората започнат да живеят голи, това в крайна сметка ще им позволи да станат безсмъртни.

На източния бряг се събирали буржоазни нудистки групи поддръжници на убежденията Унгевитер и Пудор. На юг от тях била Фрайзонланд, основана от Федор Фукс като специална зона за гол спорт, и Биркенхайд на Чарли Щрасер, гола зона специално за млади хора – измерена, както той обичаше да подчертава, „не в години, а в жизненост“.

Самият Щрасер участвал в Wandervögel (буквално „прелетни птици“) преди войната – младежка група за къмпингуване и ходене по хълмове, приличаща донякъде на скаутите, с изключение на това, че било бунтовническо движение без надзор от възрастни.

Това бил духът на Wandervögel (които могат да се разпознаят в офортите на Фидус под формата на млади скандинавски воини), който Щрасер се опитал да пресъздаде в Биркенхайд. Момчетата и момичетата, които се събирали там, за да плуват голи и да играят на топка, не изпитвали нищо друго освен презрение към непристойния вегетариански морализъм и „светлинните и въздушни бани“ на буржоазните групи по брега на езерото.

Те също нямали нищо общо с бързо разрастващото се движение на свободните мъже, нудистка група, основана от Адолф Кох, която се събирала на североизточния бряг на Моценер. Групата на Чарли Щрасър беше формирана предимно от богати деца от Западен Берлин, докато Лигата на свободните хора се състояла от работници от мизерните жилищни блокове в източната половина на града.

По-здрав и информиран пролетариат
Кох започнал като начален учител в Берлин, където се сблъскал от първа ръка с най-лошите последици от индустриализацията и урбанизацията върху младите. Подобно на много реформатори на живота преди него, той смятал, че слънчевата светлина и гимнастиката са необходими за подобряване на здравето на работниците, но осъзнал, че те сами по себе си няма да са достатъчни. Според него това, което било необходимо, е нарастващата пролетарска класа да предприеме колективни действия, премахвайки обществените причини за бедността и неравностойното положение. Но за да се случи това, смятал той, отделните пролетарии трябвало да станат по-здрави, по-добре информирани и по-рационални - особено в подхода си към секса и възпроизводството.

Zurück zur Natur, weg von den Zumutungen der Großstadt und dem Leistungsdruck des Kapitalismus. Die Doku "Nackt, frei, vegetarisch" zeigt, wie sich junge Menschen in den 1920er Jahren ihr nacktes Paradies schufen (mit einigen Ausschnitten von Adolf Koch)https://t.co/oDSHjmkpDn pic.twitter.com/QvGIruZ25Q

— nudesportsberlin (@nudesportsBLN) July 1, 2022

Така Кох започнал да организира класа си след училище за гола гимнастика, политически дискусии и сексуално образование. Един съдбоносен ден чистачка католичка казала на своя свещеник, че „случайно видяла през ключалката“ какво вършат Кох и неговите ученици. Свещеникът информирал пресата и избухнал скандал. Това преживяване радикализирало Кох, който смятал, че това е само един пример за това как възгледи като тези на католическата църква пречат на саморазвитието на работническата класа.

През 1924 г. той създал собствено частно училище за здравословна педагогика и култура на тялото в Берлин. До края на 20-те години на миналия век в градовете из Германия били създадени 13 училища на Кох за хора от работническата класа от всички възрасти.

Членовете на училищата на Кох изпълнявали два часа гола гимнастика седмично, редовно участвали в политически дискусии и получавали пълен медицински преглед на всеки три месеца. Американските наблюдатели Франсис и Мейсън Мерил отчели еднакъв брой момичета и момчета в училищата Кох, както и уважение между половете и хигиенни стандарти, равни на тези в „най-модерната болнична клиника“. За разлика, от която и да е от буржоазните нудистки асоциации, училищата на Кох никога не забранявали влизането на никого, защото е дебел, грозен или инвалид. Членският внос също бил много по-нисък от този на буржоазните сдружения. Кох го определил на пет процента от годишния доход на възрастен, но неговите училища били безплатни за деца, безработни, бременни жени и майки на бебета.

Adolf Koch fue uno de los pioneros del naturismo del siglo pasado en Alemania (#FKK). Su acercamiento al movimiento naturista se dio a partir de su afición a la gimnasia y su interés por mejorar los hábitos higiénicos y de salud de la época. #HistoriaNaturista pic.twitter.com/ZldpDyWA1y

— Naturistur (@naturistur) October 23, 2022

Въпреки че различните буржоазни нудистки асоциации публикували повече литература и следователно оставили по-голяма документална следа, броят на членовете в училищата на Кох бил много по-висок - дотолкова, че неговото нудеистко движение било най-популярното в германската история. До 1933 г. само през училището на Кох в Берлин  преминали 3947 души. В началото на 30-те години в Германия имало около 80 000 практикуващи нудисти. 20 000 принадлежали към буржоазните нудистки групи, а останалите около 60 000 или към училищата на Кох, или към свързани социалистически нудистки групи.

Нацистко присвояване
На 3 март 1933 г. Херман Гьоринг издал указ за премахване на „движението за гола култура“, което според него „умъртвявало естественото чувство на срам на жените и убива уважението на мъжете към жените“. Хитлерската младеж била изпратена да разруши терените на нудистки клубове. Кох опитал различни стратегии, за да запази училищата си отворени, включително преименуването им и самият той да се присъедини към злополучната SA, но в крайна сметка бил принуден да се скрие. Говори се, че подобно на католически свещеник в Елизабетинска Англия, той пътувал тайно от град на град, събирайки привърженици в сигурна къща, за да провеждат сеанси за гола гимнастика.

Fjórir menn fremja sjálfsvíg með ketilbjöllum.
Úr bók Hans Surén - "Mensch und Sonne" pic.twitter.com/zUKUsfGPSr

— Bragi Páll (@BragiPall) March 1, 2018

Няколко нудистки асоциации под общото заглавие Лига за дисциплина на тялото в крайна сметка били толерирани от нацисткия режим, след като майорът от СС, Ханс Сюрен, ги спечелил за себе си. Сюрен отговарял за физическата подготовка на германската армия, където въвел хвърляне на прът и голо бягане по пресечена местност. През 1924 г. той публикувал книгата „Човекът и слънцето“, в която очертал ползите от запазената си марка гимнастически режим, мистичните ползи от голотата и предимствата да се мажеш с масло. Официалното оправдание за маслото било, че то позволявало на човек да издържа на ниски температури, когато е голо, но илюстрациите в книгата му предполагат, че това е поне отчасти претекст Сюрен да се снима гол, държейки копие или диск, имитирайки бронзова статуя.

Creo que alguien no ha visto a Hans Suren y su libro nudista Mensch und Sonne, fue visto de buena manera por miembros de las SS. pic.twitter.com/uHw8m6bLmh

— Berserk (@Berserk_XRP) October 24, 2021

Животът в нацистка Германия
„Човекът и слънцето“ била преиздадена през 1936 г. – с расистки добавки – и била нещо като хит в нацистките среди. До края на 30-те години Ричард Даре, Райнхард Хайдрих и Рудолф Хес стигнали до извода, че нудизмът, защитаван от Сюрен, е в съответствие с нацисткото мислене. През 1942 г. Хайнрих Химлер въвел наредба, която официално разрешила къпането гол. Състоянието на самия Сюрен обаче се влошило през същата година, тъй като той бил изключен от нацистката партия заради мастурбация на публично място.

След войната Адолф Кох се появил отново и изиграл важна роля за съживяването на либералния денацифициран нудизъм в новата Федерална република. Но дори и в този променен политически климат неговите идеи не се вписали в мейнстрийма. Социалистическият му акцент върху подготовката на работническата класа да претендира за това, което е тяхно, се превърнало в неудобство за германските нудистки асоциации, както и настояването му, че сексуалното образование трябва да има централно място в нудизма. Въпреки десетилетията на вдъхновяваща отдаденост на нудизма сред работническата класа, той бил изключен от Германската асоциация за култура на свободното тяло в началото на 60-те години.

Във всеки случай ерата на организирания немски нудизъм била към своя край. Наредбата на Химлер от 1942 г. останала в сила както в Източна, така и в Западна Германия, което означава, че хората вече не трябвало да се присъединяват към клуб или да влизат в специално заградено място, за да бъдат голи на открито. Иронично е, като се има предвид първоначалното отношение на нацистите към нудизма, че този закон обяснява голяма част от широко разпространената неофициална голота, която битува в Германия и днес.