М ного голяма част от нашата култура е вързана в усмирителната риза на собствените ни модели на скучния, еднообразен морализъм, който ни принуждава да кажем „правилното“ нещо, отколкото да кажем нещо добро. Навярно се корени в страха от собствените ни дълбини и от това, което би трябвало да признаем пред себе си за себе си, ако наистина решим да рискуваме да погледнем навътре. Ами ако оставиш въображението ти да се развихри? Ами ако просто рисуваш или пишеш, без да се страхуваш, че ще сгрешиш? Ами ако откриеш, че си велик художник, но самият ти не си толкова съвършен? Такава е и съдбата на Франсиско Гоя - художникът, живял в най-кървавите години на Испания.
„Графичното въображение на Гоя“ ужасен от насилието, отвратен от незаслужените привилегии, отстояващ свободата и знанието и правата за всички. Тези негови възприятия обаче не биха стрували нищо сами по себе си без свободната игра на неговото подсъзнание, чиито сенки подлагали под съмнение всичките му либерални принципи. Гоя оставил тези съмнения да приемат формите, които искали в серии от гравюри, преди всичко в ироничните „Капричос“ и свирепите „Бедствия на войната“. Там, в уединението на ателието му, вярата на Просвещението в човешкия прогрес се сблъскала с несигурността, ужаса, объркването.
It’s obvious to me
— Raj Arumugam (@RajRajaru) May 21, 2023
I am a man of great humility
(my humility precedes me;
my humility is radiant)#poetry #humility
image: from Los caprichos - Francisco Goya pic.twitter.com/jdxuIvNePV
Франсиско Гоя (1746-1828) бил официален художник на испанската корона и рисувал кралските семейства на Бурбоните в рамките на конвенциите на времето. Неговата зряла кариера обаче съвпаднала с най-кървавите години от историята на страната. Испанската война за независимост (1807-14), ще изправи окупационните сили на Наполеон срещу армиите на три държави и бандите партизани. Испания ще да си възвърне независимостта, но под властта на капризен тиранин, който ръководеше кампания на цензура и арести. Гоя ще напусне двора, ще покрие стените на селската си къща с измъчените „Черни картини“ (сега в Прадо в Мадрид) и ще умре в изгнание. „Бедствията“ - неговият спектакъл на ужасите от 82 отпечатъци за наполеонската окупация, най-великото антивоенно изкуство, създавано някога - останало непубликуван още три десетилетия.
Превърнахме Гоя в полезен архетип: либералът, който казвал истината в автократична Испания, защитник на разума, художник на Просвещението. Всъщност той е бил тези неща. Гоя видял и изобразил с ненадмината визия, че грешките и злото никога няма да бъдат изчистени изцяло, нито от нашето общество, нито от душите ни. Свят на съвършена справедливост винаги е бил и ще бъде мираж. Тирани, идиоти, измамници, теоретици на конспирацията - те винаги ще бъдат с нас и в нас. Дълбоко в дебрите на нашите сърца - недокоснати от рационалния ни скептицизъм, вярата в собствената ни праведност си остава един непреодолим мрак.
The occult, seen through the uncensored pen of Francisco Goya.
— Alex Connor (@alexconnorwrite) October 27, 2022
“Where is mother going?” (c. 1799). Etching from Francisco Goya’s “Los Caprichos” series. pic.twitter.com/FrgCty4Vka
Гоя бил роден в провинцията и години наред след пристигането си в Мадрид едва свързвал двата края. На 29 години успял да си осигури ежедневна работа - рисувал карикатури за кралската фабрика за гоблени и едновременно с това, за разрастващия се печатен пазар в Мадрид, той правел офорти (е графична техника, при която се гравира рисунка с острие върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна) по картините на Диего Веласкес от преди един век. Гоя копирал ездачите на коне и пияните гуляйджии на художника, но вниманието му вече било привлечено от странното, зловещото, объркващото. Неговият офорт на придворното джудже, шут на крал Филип IV, запазило човечността и съчувствието от оригиналната картина на Веласкес. Погледнете обаче тъмните, плътни прорези на фона. Долавят се наченките от художника, който ще пренасочи натурализма на своя предшественик към царството на мечтите.
Човешко е да се греши. В началото на века Гоя публикувал „Los Caprichos“ (или „Капризите“), набор сатирични и фантастични графики, чиито призрачни, кадифено сиви нюанси показват майсторството му в новата техника - акватинта. Ироничното им остроумие идва почти винаги със зловещ оттенък, подсилен от нестандартни заглавия, които ги правят още по-загадъчни. Докато меките му картини ласкаели графовете и херцогините на Мадрид, в бележниците и гравюрите си той описвал Испания като гнездо на глупостта.
"The sleep of reason produces monsters." 💭
— The Metropolitan Museum of Art (@metmuseum) April 25, 2021
So states Plate 43 from 'Los Caprichos'—a series by #Goya comprising 80 aquatint etchings through which the artist critiqued Spanish society.
See it in "Goya's Graphic Imagination" before the exhibition closes on May 2. pic.twitter.com/uI1sOmTo4Y
Най-известната от „Капризите“ е изображение на човек, който се е свлякъл на бюрото си. Изтощен до степен, в която изпаднал в безсъзнание той е преследван от черна котка, рис и набръчкани прилепи и сови. На бюрото е изписан лозунг на Просвещението: „Когато разумът си отиде, суеверието процъфтява“. Тази графика обаче си има предшественик и там се вижда носещото се над спящия човек, лице на художника (по това време той бил оглушал, резултат от недиагностицирана болест, която почти го убила). Дори великият либерал имал неразумност в себе си. Знанията и предразсъдъците ни не могат да бъдат разрушени така лесно. И за да бъде създадено трайно произведение на изкуството, човек трябва да се борите смело с чудовищата вътре в него.
Goya "They do not agree" from "Disasters of war" pic.twitter.com/h6OIhWnvjl
— grecu (@the_grecu) February 27, 2022
Около 1800 г., с „Капризите“ зад гърба си, Гоя започнал да рисува жестокостите на инквизицията, които испанските либерали се заели, да премахват. В крайна сметка рисунките запълнили почти цял албум. Те изобразяват евреи, протестанти, учени, свободомислещи, неомъжени жени и чужденци. В изображението с чужденеца, който е обърнат с гръб към нас, но подчертан с по-тъмно мастило на фона на бледокафявото на трибунала, обвиняемият носи две одежди на срам - coroza, или конична шапка, и sanbenito, лигавник, изписан с предполагаемите му престъпления. Затворници, жертви на изтезания, луди: гравюрите и рисунките на Гоя многократно съчувстват на тяхното положение и разобличават онези, които прикриват покварата си с праведност. Пазете се от съня на разума, пазете се и от търговците на морал.
Гоя не бил революционер. Той останал придворен художник, докато Наполеон не поставил брат си на испанския трон през 1808 г. Но сърцето му било със съпротивата и в „Бедствията“, той показал безкрайните вълни от кланета. „Бедствията“ са лишени от мъченици. Мъртвите са дрипави, обезчестени, осакатени, гладни. Душата е нещо забравено и ни остава само тялото, обречено на болка.
Francisco Goya - from the series, 'The Disasters of War', c.1813-14. pic.twitter.com/r5DZVMl0n4
— Psychesagges (@psysagges) June 19, 2018
„Бедствията на войната“ представят образи на универсалното страдание, които все още са ужасяващо актуални. Но Гоя гравирал една конкретна война, водена срещу страната му от най-мощната армия в Европа. Той все още работел върху поредицата, когато Фердинанд VII се завърнал на трона и възстановил абсолютната монархия и върховенството на църквата. В една алегория гравюра сияещата фигура на Истината се е насочила към плитък гроб. В сенките епископ и двама монаси бързат да я погребат. За да се подхранва една война, има нужда от лъжи.
A wonderful, mysterious image by Goya from his Disasters of War series of 82 etchings (published 1863). It goes by the name of "Si resucitará" which translates as "If he/she will resurrect". pic.twitter.com/V1Bt0FllPi
— Ewan Morrison (@MrEwanMorrison) June 1, 2022
Идва 1814 г. и Наполеон абдикира. Най-накрая войната свършила. Гоя се обрънал към тема, която на пръв поглед е по-лека: борба с бикове. Той нарисувал триумфални матадори и нападащите ги зверове, но най-великата му творба от тази поредица „Tauromaquia“ е и най-неприятна за гледане. Изобразява истинска катастрофа - бик, който се е качил на трибуните. (Гоя може да е бил свидетел на това.) В първоначалната рисунка има тълпа от зрители, но когато я гравира, Гоя оставя три четвърти от изображението празно, за да подчертае купчината трупове. Трудно е да не се възприемат тези кориди като код от „Бедствията“ – алегория за една страна, разкъсвана от страх.
A way of flying by Francisco de Goya, 1864. pic.twitter.com/CacHYTJvZK
— Archaeology & Art (@archaeologyart) July 17, 2021
Той ставаше все по-възмутен от репресиите и цензурата налагани от Бурбоните. В тези мрачни години Гоя започнал - макар и никога да не завършил - енигматична поредица, известна като "Los Disparates" („Глупостите“) или "The Follies". По-големи от „Caprichos“ и „Disasters“, по-мрачни, по-зловещи, тези гравюри уловили безпорядъка и объркването изглеждат като полукохерентни кошмари. Тези петима мъже с костюми на птици, които пляскат с криле, за да останат във въздуха, са икони на човешкия прогрес или човешките заблуди: Кой може да каже дали едното или другото, ако са еднакви?
Най-накрая той не можел да издържа повече. През 1824 г., под предлог за лечение, Гоя си осигурил разрешение да напусне Испания. Заточен в Бордо, той рисувал в последния си албум уличен артист, кацнал с главата надолу върху разклатена маса. Линии от черен пастел предизвикват лекото ритане на краката му. Някой го наблюдава, което разбираме от набързо скицирана сянка. Заглавието от една дума „Телеграф“ е главозамайващо. Ние сме акробати, надграждаме чрез обучение и практика. Ние постигаме невероятни неща. Но винаги сме на ръба да паднем.
