П отънала ядрена подводница от ерата на Студената война тихо изпуска радиоактивни материали в тъмните води на дъното на Норвежко море. Съветската К-278 „Комсомолец“ потъва след пожар на борда през април 1989 г., отнасяйки със себе си не само ядрения реактор, но и две ядрени торпеда.
Сега резултатите от специализирано проучване, ръководено от морския радиоеколог Джъстин Гуин от Норвежкия орган за радиационна и ядрена безопасност (DSA), разкриват, че разпадането на подводницата все още не е предизвикало опустошението, на което е способно. Докато торпедата остават запечатани, реакторът деградира, освобождавайки периодично видими облаци от радиоактивен материал във водата.
30 години течове
„Изпускането от реактора продължава повече от 30 години“, пишат изследователите в новия си доклад. Въпреки това има малко доказателства за натрупване на радионуклиди в непосредствена близост до подводницата, тъй като те изглежда се разреждат изключително бързо в околната морска вода.
Останките на „Комсомолец“ са резултат от трагично бедствие, отнело живота на по-голямата част от екипажа, и оставиха дългосрочна радиоактивна опасност в постоянния мрак на 1680 метра под повърхността. Мониторингът от 90-те години насам показва периодични течове, като ранните разследвания разкриха, че корпусът е напукан и морската вода е в контакт с ядрените торпеда.
През 1994 г. бе извършена мащабна операция по запечатване на повреденото торпедно отделение и до момента няма доказателства за изтичане на плутоний от оръжията. Въпреки това годишните проверки на норвежкото правителство продължават да засичат изотопи на радиоактивен цезий.
Шокиращи числа в непосредствена близост
През 2019 г. учените проведоха мащабно проучване с дистанционно управляем апарат (ROV) Ægir 6000, за да вземат проби от водата и живота около „Комсомолец“. След анализ на данните екипът установи, че течът не е постоянен, а се случва на внезапни изблици от специфични места по корпуса, включително вентилационна тръба и зоната около реакторното отделение.
Пробите от тези „облаци“ разкриват стряскащи нива на стронций, цезий, уран и плутоний. В непосредствена близост до плавателния съд нивата на стронций и цезий са съответно 400 000 и 800 000 пъти по-високи от типичните за Норвежко море. Високите нива на уран и плутоний също показват, че ядреното гориво вътре в реактора активно корозира.
Природата на 1600 метра дълбочина
Въпреки стряскащите цифри, само на няколко метра от подводницата радиоактивното замърсяване спада рязко. Проби от гъби, корали и анемонии, които живеят и растат върху останките, показват леко повишени нива на цезий, но нямат видими признаци на деформации или други щети. Околните седименти също показват минимални следи от замърсяване.
Намирането на това равновесие е тревожно. То подсказва, че досегашната вреда е минимална, макар че знаем твърде малко за морския живот на тези дълбочини. В същото време подводницата на дъното неизбежно ще губи структурната си цялост с течение на времето, което прави бъдещето на „Комсомолец“ притеснително.