О бикновено през лятото дърветата са пълни със зеленина, небето е синьо, а дните са приятно топли и дълги - но за хората, живеещи в Северното полукълбо през 1816 г., тези дни така и не настъпват.
(Във видеото може да научите повече за: Предупреждение за бъдещите климатични промени в Алпите)
Каква е "Годината без лято"?
"Годината без лято" е буквално това, което четете: в световен мащаб температурите са се понижили с около 2 до 7 °F и в резултат на това метеорологичните модели по света са били нарушени.
В САЩ вместо лятото да замени зимата с топлина, се запази горчиво студеното време. При нормални обстоятелства месец май понякога може да се окаже малко по-студен, но през 1816 г. в много от източните щати студовете продължават. През юни се появяват снегове. Реките в Пенсилвания все още били замръзнали до идването на юли.
От другата страна на Атлантическия океан Европа е подложена на проливни дъждове - в Ирландия не спира да вали в продължение на осем последователни седмици. Президентът на САЩ Джон Куинси Адамс, който по това време е посланик във Великобритания и живее в Лондон, се оплаква в дневника си от ледените дъждове и гръмотевиците, заради които не може да излезе от къщи в началото на юли.
In 1816, The World Saw A Year Without Summerhttps://t.co/W57fr3COPN
— IFLScience (@IFLScience) April 13, 2024
Последиците от глобалното понижение на температурата се разпростират дори в Азия, където обичайният сезон на мусоните е нарушен.
Какви са последствията?
В резултат на необичайните метеорологични условия реколтата в няколко региона пропадна. В САЩ това се дължи най-вече на продължителните студове през пролетта, които може да са довели и до смъртта на селскостопанските животни, както се посочва в дневниците, писани по това време, докато в Ирландия наводненията, причинени от проливните дъждове, унищожават тазгодишната реколта от картофи.
Проблемът за посевите в Азия е липсата на дъжд, а сушата е причинена от закъснелия сезон на мусоните. В много от засегнатите райони в Северното полукълбо неуспешната реколта довежда до глад.
Смята се, че въздействието върху реколтата е довело и до едно от по-дългосрочните последици от "Годината без глад" - значителна миграция на фермери от източната част на САЩ към Средния Запад, който и до днес остава интензивно селскостопански.
Какво го е причинило?
За да открием причините за това необичайно време, трябва да се върнем една година по-рано на Сумбава, остров в Индонезия. Там на 5 април 1815 г. стратовулканът Тамбора започва да изригва бурно.
Вулканичните изригвания могат да повлияят на климата на планетата в продължение на месеци. Това може да се случи, когато малки, леки частици пепел останат в стратосферата и блокират слънчевата светлина, което води до захлаждане.
Понижаването на температурата може да е резултат и от изригвания, които изхвърлят серен диоксид. Той се комбинира с вода в стратосферата и образува сярна киселина, която на свой ред отразява постъпващата слънчева радиация, която иначе би затоплила планетата.
Като се има предвид мащабът на изригването на планината Тамбора - това е най-мощното изригване в историята - се предполага, че условията, наблюдавани през 1816 г., може да са резултат от него, въпреки че степента, в която то е изиграло роля, не е напълно ясна.
Тогава, през 2019 г., геологът д-р Андрю Шурер и колегите му използват климатични модели, за да разберат какво би било времето без вулкана. Въпреки че резултатът показва, че 1816 г. все пак може да е била необичайно влажна в Европа, моделът показва, че именно изригването е направило температурите толкова ниски.
Leaders from Euroclear—which processes the equivalent of the world’s GDP every month—join Chainlink’s #TheFutureIsOn Spotlight Series.
— Chainlink (@chainlink) February 9, 2024
Discover DLT's impact on global markets and the need for interoperability with Euroclear.
"Включването на вулканичните сили в климатичните модели може да обясни захлаждането и според нас увеличава вероятността за изключително ниски температури до 100 пъти", казва Шурер в изявление. "Без вулканично въздействие е по-малко вероятно да е било толкова влажно и много малко вероятно да е било толкова студено", казва д-р Шурер.
Като цяло 1816 г. не е била забавна година за планетата и нейните жители. Вероятно затова някои в крайна сметка са я нарекли "Осемнайсетстотин и измръзнала до смърт".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
