Това е последният път, когато Земята се е променила (ВИДЕО)

С ветът, в който живеем, се променя. Независимо дали искате да го приемете, или не, огромните климатични промени разтърсват основите на нашето общество, а времето за нашия екологично разрушителен начин на живот изтича. Повишаването на температурата на морското равнище води до гибелта на цели екосистеми. Огромни пожари разкъсват вековни гори. Екстремни климатични условия причиняват хаос в цели държави, а според някои модели имаме по-малко от 20 години, преди натискът върху глобалната ни икономика да предизвика повсеместен срив. 

„Хипотеза за Адам и Ева“: Очаква ли ни катастрофа на всеки 6500 години

И така, как ще изглежда това?  

Е, можем да научим нещо от един поглед към нашето минало и какво се е случвало, когато климатът се е променял бързо преди. Когато се чудим какво ще се случи с нашия свят, можем да си извадим поуки от периода на младия дриас. 

Ако историята на нашата планета беше книга, периодът на младия дриас щеше да е една от най-кратките, но най-динамичните глави. След време на глобално затопляне, в който животът отново започва да процъфтява, периодът на по-младия дриас  се характеризира с внезапно и бързо застудяване. Макар че периодът е сравнително кратък, той променя ландшафтите и екосистемите, оставяйки траен отпечатък върху нашата планета, който се усеща и днес. От мистериозния си произход до големите си последици, младият дриас предлага ценни сведения за динамичната природа на климатичната система на Земята. 

Възможно е този път да не ни се случи същото: обстоятелствата и причините са коренно различни. Но тъй като климатът ни преминава през нов период на драматични промени, поуките, извлечени от младия дриас, са по-важни от всякога. 

The Younger Dryas isn't a plant or a cultural practice, but rather a significant cold period that occurred around 12,900 years ago, just as the Earth was warming up from the last Ice Age. This cold snap, which lasted for about 1,200 years, is named after a flower called Dryas… pic.twitter.com/gG0JaRd4Oh

— ⬢ (@TheOccultCube) March 17, 2024

Голямо застудяване 

Днес постоянно чуваме да се говори за глобалното затопляне, и то с основание. Периодът на младия дриас е бил точно обратното. Това е климатична аномалия, период на агресивно глобално застудяване, възникнал преди около 12 900 години и продължил около 1200 години. 

Наречен на малко арктическо цвете Dryas octopetala (което процъфтява в студените условия, създадени от глобалното застудяване), този период прекъсва тенденцията на постепенно затопляне, последвала ледниковия максимум. Това е най-студеният момент от последния ледников период, в който голяма част от Северна Америка, Европа и Азия са обхванати от огромни ледени покривки. Той също така предшества настоящия период - много по-топлата епоха на холоцена. 

Съществуването на периода на младия дриас е открито от геолозите чрез изучаване на различни косвени данни, като вземане на проби от ледени ядра, седиментни слоеве и фосилни доказателства. По време на този студен период температурите рязко спадат в по-голямата част от Северното полукълбо, което предизвиква мащабни и широко разпространени промени в околната среда. 

По-специално, ледниците отново навлизат в региони, които са се освободили от лед, променяйки пейзажите и екосистемите. Огромни територии са били покрити с лед, чието преминаване е издълбало огромни траншеи и долини в ландшафта. 

The Younger Dryas Event and Jomon People of Ancient Japan
Younger Dryas Event, is a cold period around 12,800 years ago visible in ancient Japan's soil layers. The Jomon people emerged as the first civilization after impact.@randallwcarlson @Graham__Hancock #jomon #sterilelayer pic.twitter.com/zWmcfMnzSw

— David DuByne (@adapt2030) March 15, 2024

И така, какво е причинило това?  

Съществуват множество различни теории, но тук ще се спрем на най-уважаваните от тях. Широко разпространено е мнението, че със затоплянето на планетата и навлизането ѝ в сегашния междуледников период - холоцена, огромните ледени покривки, които все още покриват големи части от Северна Америка, започват да се топят. 

По-специално, леденият щит Лаурентид се разтопил, изхвърляйки огромни количества хладна и сладка вода в Северния Атлантик. Цялата тази сладка вода нарушила деликатния баланс на океанската циркулация, която е от ключово значение за регулирането на земната атмосфера. Казано по друг начин, донякъде по ирония на съдбата глобалното затопляне е довело до интензивен, но кратък период на застудяване. 

Тази прясна ледена вода е нарушила Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която е ключов компонент на глобалната океанска циркулация. АМОК пренася топлите повърхностни води от тропиците към Северния Атлантик. Там тя отделя топлина в атмосферата, преди да потъне и да се върне на юг. 

Сладката вода от топящите се ледени покривки се отразява негативно на този процес, като възпрепятства потъването на плътната солена вода и нарушава преноса на топлина на север. Липсата на пренос на топлина в северна посока означава, че Северният Атлантик е преживял агресивно охлаждане. Това е подобно на това, което се случва с Гълфстрийм днес. 

Освен този приток на сладка вода има и няколко други фактора, които може да са били в основата на това. На първо място, промените в слънчевата радиация, като например колебанията в слънчевата мощност или вариациите в орбитата на Земята, може да са повлияли на климатичните модели през този период. 

Второ, големите вулканични изригвания могат да имат изненадващо драматично въздействие върху климата. Като изхвърлят големи количества пепел и газове в атмосферата, те могат да блокират слънчевата светлина за продължителни периоди от време, което води до захлаждане. Възможно е да са изиграли роля и промени в моделите на атмосферната циркулация, като например промени в струйното течение или промени в позицията на системите за атмосферно налягане. 

Нашият климат се състои от лабиринт от взаимосвързани системи, които все още учените не разбират напълно. Когато една система е нарушена, това може да има верижен ефект върху останалите, засилвайки промените на други места. 

Смята се, че именно това се е случило по време на периода на младия дриас. Притокът на сладка вода е имал верижен ефект върху други системи, което е довело до драматични климатични промени. 

Our #climate is changing rapidly, fuelled by mankind’s ecological destruction. But this is not the first time our world has suddenly changed. There may be lessons to be learned from the last period of rapid change, known as the Younger #Dryas.https://t.co/Q5raWhROVy

— Historic Mysteries (@HistoricMystery) March 15, 2024

Как се е променила Земята 

Периодът на младия дриас е оказал голямо въздействие върху ландшафтите и екосистемите на Земята. Ледените кубчета обичат да се плъзгат, а ледниците не са по-различни, само че в много по-голям мащаб. 

През този период ледниците на Земята, които са се отдръпвали постоянно след последния ледников максимум, внезапно са се придвижили отново напред в региони, за които преди това се е смятало, че не са заледени. Нищо не издълбава скалите така, както милиони тонове лед, и тези ледници са променили топографията, издълбавайки долини и оставяйки след себе си забележителни морени и други ледникови форми на релефа, които и днес бележат пейзажа. 

Променен е не само релефът на планетата. Студеното време също е унищожило растителността. 

С рязкото понижаване на температурите горите се оттеглят, като в много райони се създават тундрови и степни биоми. Това екологично сътресение е нарушило местообитанията, променило разпространението на растителните и животинските видове. То е наложило приспособяване или миграция към по-благоприятни райони. 

Тези промени са оставили своя отпечатък и върху древните човешки популации. Обществата на ловците-събирачи се сблъскали с предизвикателства, тъй като обичайните им местообитания се променили бързо, което е довело до промени в моделите на заселване и стратегиите за препитание. Възобновяването на студените и сурови условия вероятно е повлияло на културното развитие и технологичните иновации, тъй като общностите са се адаптирали, за да оцелеят в предизвикателната среда. 

Периодът на младия дриас може да е бил сравнително кратък, но неговото наследство се простира далеч отвъд 1000-годишната му продължителност. 

Продължителните му въздействия все още се наблюдават в съвременните земни системи. Тъй като преминаваме през друг период на бързи, безпрецедентни промени, прозренията, придобити от изучаването на тази климатична аномалия, осигуряват ценен контекст за разбиране и прогнозиране на настоящата и бъдещата динамика на климата.  

Едно от значимите въздействия е извлечените поуки относно чувствителността на климатичната система на Земята към външни фактори. По-специално, някога се е смятало, че за да се проявят масивни климатични промени, е необходимо много време. 

Планетата е изключително стара и сме свикнали да говорим за стотици хиляди или милиони години, що се отнася до сериозни промени. Смята се обаче, че климатичните промени, които са настъпили на Земята, са се проявили в продължение на десетилетия. 

Освен това младият дриас служи като пример за потенциалните последици от навлизането на сладка вода в океана. Ако учените са прави и периодът на младия дриас е бил причинен предимно от топенето на ледените покривки, то това е нещо, което трябва да се вземе предвид, тъй като арктическите ледени покривки се топят, изхвърляйки вода в океаните. В един затоплящ се свят, в който топенето на ледовете и промените във валежите се ускоряват, разбирането на потенциалните въздействия върху океанската циркулация и стабилността на климата е от решаващо значение за вземането на информирани решения и усилията за смекчаване на последиците. 

Освен това екологичните смущения, причинени от младия дриас, дават представа за това как екосистемите реагират на резките климатични промени. Разбирането на реакциите в миналото може да даде информация за стратегиите за опазване и управление в условията на продължаващо изменение на климата и деградация на местообитанията. 

Периодът на младия дриас е пример за динамичния и непредсказуем характер на климатичната система на Земята. Този период предлага задълбочен поглед върху сложността на миналото, настоящето и бъдещето на нашата планета - от сложния му произход до далечните му последици. 

Докато разкриваме тайните му чрез научни изследвания, младият дриас ни напомня за устойчивостта и адаптивността на живота в условията на екологични катаклизми. Изучавайки този ключов момент от историята на Земята, ние придобиваме не само знания, но и по-дълбоко разбиране на предизвикателствата и възможностите, които предоставя променящият се климат, посочват учени. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcas

* Във видеото: 7-те най-големи масови опустошения на Земята, които историята познава

Припомняме и тази галерия от нашия архив: