К ъм момента, в който сервираха лангустините на обяда на европейския съвет, стана ясно, че нещо е тръгнало наопаки. Лидерите на ЕС се бяха събрали на 23 октомври в дъждовен Брюксел, за да посрещнат президента на Украйна Володимир Зеленски с обещан спасителен пакет, заем от около 140 млрд. евро, гарантиран чрез руските активи, замразени в белгийската финансова институция Euroclear. Парите щяха да държат украинската икономика и отбранителни усилия стабилни поне още две години.
Но по време на обсъжданията, докато страните спореха дали средствата да бъдат изразходвани основно за европейско оръжие или по избор на Киев, изведнъж се оказа, че планът няма да се реализира. Белгия, държава с население от 12 милиона души, отказа да даде зелена светлина.
🇪🇺🇺🇦 Ursula VdL gives Europe an ultimatum; generate capital to cover 2/3 Ukraine's needs or agree on stealing Russian frozen assets.
— Spetsnaℤ 007 🇷🇺 (@Alex_Oloyede2) December 3, 2025
Belgium holds almost 70% of the frozen assets but has denied the EU access.
It has really been satisfying watching the downfall of the EU. pic.twitter.com/gqAV4C9qTt
- Белгийският отказ
Фаталният удар дойде от новия премиер Барт де Вевер, 54-годишен фламандски националист, известен със слабостта си към римската история и острия си език. Този път той беше непреклонен. Според него рискът Русия да предприеме ответни мерки или да спечели съдебно дело срещу Белгия или Euroclear е неприемливо висок. В такъв случай страната му би трябвало сама да възстанови цялата сума на Москва. "Това е напълно безумно", каза де Вевер пред колегите си.
През целия следобед и вечерта белгийският премиер настояваше заключенията на срещата да бъдат пренаписвани отново и отново, докато не отпадне всяко споменаване за използване на руските активи.
Резултатът беше тежък удар за европейския съюз около Украйна в ключов момент. Ако лидерите бяха постигнали бързо споразумение, това щеше да изпрати ясен сигнал към Владимир Путин за устойчивия ангажимент на Европа към Киев. Вместо това колебанията отслабиха позициите на Зеленски, точно когато Доналд Тръмп отново заговори за мирен план с проруски посредници.
EU fails to convince Belgium to seize frozen Russian funds.
— Alternative News (@AlternatNews) November 9, 2025
A meeting between Belgian and EU Commission officials ended without a breakthrough.
Belgium knows that Russia will sue after they have WON the war. No other European country wants to share the risk with Belgium. pic.twitter.com/ZrSJyLIOeN
- Европа в задънена улица
Въпреки че войната навлиза във възлов етап, ситуацията в Брюксел е блокирана. Украйна е на ръба на финансов колапс, Тръмп настоява за сделка с Русия, която тревожи европейските столици, а де Вевер продължава да казва "не".
"Руснаците сигурно се забавляват чудесно", коментира високопоставен европейски служител.
Лидерите на ЕС се надяват до следващия редовен съвет на 18 декември да намерят окончателен план за предотвратяване на финансовия срив в Украйна. Засега обаче белгийският премиер е непреклонен: "Няма да поставим на карта стотици милиарди - нито днес, нито утре, никога", заяви той по телевизията, докато Европейската комисия представяше правните текстове за предложението.
🇧🇪🇷🇺 “Belgium refused to seize Russian assets, demanding the signatures of leaders of all EU countries on a commitment to share the financial risks of the kingdom”
— Lord Bebo (@MyLordBebo) October 2, 2025
— Prime Minister Bart De Wever pic.twitter.com/EXD1NfOmuh
- Вътрешни сблъсъци в ЕС
Според над 20 дипломати и политици, цитирани от Politico, цялата инициатива се е разпаднала под натиска на политически противоречия и лични конфликти.
Първият сериозен проблем възникнал между де Вевер и новия германски канцлер Фридрих Мерц. На фона на трудни вътрешни коалиционни преговори в Белгия и под влияние на ефектни, но необмислени изявления от страна на Мерц, Белгия е станала още по-предпазлива. Когато германският лидер публично призова да се използват руските средства за Украйна, това изплашило Брюксел, който в този момент е водел дискретни разговори с Комисията.
Напрежение е създал и фактът, че белгийският посланик в ЕС Питър Мурс е преговарял без да е в пряк контакт с де Вевер, който единствен взема решенията за руските активи. Това оставило част от екипа в неведение относно истинската позиция на премиера до самия ден на срещата.
And the plot thickens. This is seriously shady as fuck.
— Bricktop_NAFO (@Bricktop_NAFO) November 28, 2025
“Frustrated EU countries are ramping up pressure on Belgium to release €140 billion of frozen Russian reserves held in Brussels by accusing Bart De Wever's government of failing to fully disclose what it does with the tax… pic.twitter.com/yPs2DpVpcl
- Американският натиск
САЩ също оказват влияние. По време на посещение във Вашингтон американски представители са заявили, че предпочитат активите да бъдат върнати на Русия след мирно споразумение, като част от общ проект за възстановяването на Украйна, при който САЩ биха получили 50 процента от приходите.
Този подход шокира европейските столици и на практика ускори опитите на ЕС да финализира собствен вариант преди Вашингтон да наложи друг.
ЕС затяга хватката: Ако не конфискувате руските активи, отворете собствените си портфейли
- Дългата сянка на рисковете
Някои европейски правителства разбират белгийската позиция: рискът за Белгия, ЕС и самото евро в случай на масови съдебни искове или руска реторсия е реален.
Euroclear, една от най-важните финансови инфраструктури на Европа, директно предупреждава премиера.
В същото време Белгия отчита и риск от хибридни атаки: през последните седмици мистериозни дронове са засичани над белгийски военни бази и над летището в Брюксел.
Друг проблем е Унгария, санкциите срещу Русия трябва да бъдат подновявани всеки шест месеца с единодушие. Ако Виктор Орбан реши да промени позицията си, активите може да бъдат разблокирани, което би оставило Белгия правно уязвима.
- Без изход - засега
Като алтернатива се обсъждат две идеи:
- държавите от ЕС да предоставят директни грантове на Украйна (политически почти невъзможно);
- или нов общ заем на ЕС (нежелан от "пестеливите" страни).
Ако не бъде постигнат пробив, ще се наложи спешен "план Б" - временен заем за Киев.
Politico: В Копенхаген имаше много разговори, но малко резултати
- Големият въпрос
Докато часовникът отброява дните до 18 декември, дипломатите усещат натиска.
"Това не е счетоводно упражнение", казва естонският дипломат Йонатан Всевиов. "Опитваме се да гарантираме, че Европа ще бъде на масата, когато се пише история."
Но ключовият въпрос остава:
Може ли съюз от 27 различни държави с конкуриращи се интереси и вътрешни кризи да действа единно, когато всичко е на карта?
"Трудно е да се каже", заключава един дипломат.
