П овече от милион антилопи гну бродят из огромните пасища на Серенгети в Източна Африка. Годишната им миграция е едно от най-големите движения на животни на планетата. Копитата им разбиват мръсотията, а гладните усти поглъщат огромни количества растителен живот, докато пътуват, съобщава BBC.
Историята на тази голяма антилопа разкрива влиянието, което дивата природа може да има върху количеството въглерод, присъстващ в атмосферата на нашата планета. Въпреки че е изкушаващо да търсим технически решения като възобновяема енергия, като решение за изменението на климата, може да притежаваме и други съюзници в естествения свят. Според учените увеличаването на популациите на животни като гну е до голяма степен пренебрегван, но ценен начин за справяне с изменението на климата.
Въпреки че броят им варира от година на година, миграцията на гну е зрелищна. През първата половина на 20-ти век вирусна болест, наречена чума, разпространена от говеда, заедно с бракониерството и загубата на местообитание е унищожило стадата антилопи гну, което е довело до спадане на броя им до около 240 000.
Състоянието на планетата в цифри
С по-малко пасящи животни обемът на тревата и другите растения в Серенгети се е увеличил. Това може да изглежда като добро нещо за улавяне на въглерода, но всъщност осигурява “гориво” за по-чести и интензивни горски пожари. Това означава, че голяма част от въглерода, съхраняван в растенията и почвата на саваната, е изпуснат в атмосферата, превръщайки региона от такъв, който поглъща въглерод в такъв, който е нетен източник на въглерод.
С въвеждането на програма за ваксиниране на едрия рогат добитък срещу чума по говедата през 50-те години на миналия век обаче популациите на антилопи гну започнали да се възстановяват постепенно, достигайки пик от 1,5 милиона в края на 70-те години. Днес има приблизително 1,2 милиона антилопи гну в Серенгети, въпреки че броят им варира от година на година. Те ядат огромни количества растителност всеки ден – което означава, че тя вече не е достъпна като “гориво” за пожари. Докато се хранят, животните също обогатяват почвата с изпражненията си, като помагат за задържането на въглерода в земята. Техните копита тъпчат разсад и други растителни видове, докато голям брой агресивни възрастни мъжки увреждат дървета и по-големи храсти чрез рогата си. Мъжките търкат рогата си в стволове и клони, помагайки за намаляване на броя на дърветата и поддържане на пейзажа на саваната.
Short Glimpse of Annual Migration of Wildebeest Crossing Mara River.
— 𝕏 Entertainment (@XEntertainn) November 20, 2023
Each Year a over 1.2Miliion Wildebeests, 300K Zebras, and lacs of Gazelles an Antelopes Travel around 1000 Kms From Tanzania's Serengeti National park to Kenya's Masai mara reserve park. pic.twitter.com/80YZ7Kj1RN
Това означава, че Серенгети отново се е превърнал в гигантски резервоар, който абсорбира повече въглерод, отколкото освобождава, спомагайки за намаляване на концентрацията на CO2 в атмосферата.
И за всеки 100 000 допълнителни антилопи гну в Серенгети, количеството въглерод, съхраняван в околната среда, нараства с 15%, според Осуалд Шмитц, професор по екология на населението и общността в университета Йейл в Кънектикът, САЩ. Шмиц е един от групата изследователи, използващи антилопа гну като пример, за да твърдят, че дивото животно може да бъде важно решение за справяне с изменението на климата. В научна статия, публикувана по-рано тази година, те прегледаха редица изследвания, за да оценят въздействието на ключови видове при усвояването на въглерод. Те стигнаха до заключението, че защитата или възстановяването на популациите само на девет специфични групи животни биха могли „колективно да улеснят допълнителното улавяне на 6,41 милиарда тона въглероден диоксид годишно“. За да поставим тази цифра в контекст, учените по климата изчисляват, че до 10 милиарда тона CO2 ще трябва да бъдат отстранени от нашата атмосфера в световен мащаб всяка година, за да се постигне целта за достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.
„Много животински видове упражняват силен контрол върху въглеродния цикъл“, казва Шмиц – възможност, която според него се пропилява. Той е измислил концепцията за „оживяване на въглеродния цикъл“, за да подчертае ролята, която дивите животни могат да играят за повишаване на способността на екосистемите да съхраняват въглерод.
Риск от смъртоносни екстремни явления: Глобалните температури надхвърлиха критичния праг
Деветте основни групи животни, за които Шмиц и колегите му казват, че биха могли да имат най-голямо значение, са морските риби, китове, акули, сиви вълци, антилопи гну, морски видри, африкански горски слонове и американски бизони. От тях морската риба може да има най-голямо въздействие, казва Шмиц. Изследователите изчисляват, че тези животни могат да помогнат за абсорбирането на до пет милиарда тона CO2 годишно. Рибите са способни да улавят въглерод по различни начини, които включват изяждане на богат на въглерод планктон близо до повърхността. Освен това, когато рибите умрат, те потъват на дъното на океана, където въглеродът в телата им се изолира.
Учените са открили, че акулите имат положително въздействие върху морския въглероден цикъл, като ядат тревопасни риби или ограничават районите, в които живеят. Това ограничава способността на плячката им да яде морска растителност, която е от решаващо значение за усвояването на въглерод. Тигровите акули, например, помагат да се поддържат популациите на морските крави, позволявайки на ливадите с морска трева да процъфтяват, което от своя страна спомага за съхраняването на огромни количества въглерод по света. Самите акули също съхраняват директно въглерод в собствените си изпражнения. Популациите на акулите са намалели значително през последните десетилетия поради търговския риболов, като една трета от всички видове акули и скатове сега са застрашени от изчезване.
Did you know the WCC offers public programs? Join us + learn about the history, ecology, + recovery of wolves in North America.
— Wolf Conservation Center 🐺 (@nywolforg) November 3, 2023
Bonus - you get to meet Silas! Register now ➡️ https://t.co/vWGGx9LLtW pic.twitter.com/vyCNF5rF9w
Подобно на акулите, китовете правят много чрез изпражненията си. Техните екскременти са богати на хранителни вещества и действат като тор, стимулирайки растежа на фитопланктона – микроскопични растения, които консумират въглероден диоксид. Самият размер на много китове означава, че те също съхраняват големи количества въглерод в телата си. Когато умрат и потънат на дъното на океана, те могат да останат там с векове, докато бавно се разлагат и биват погълнати от съществата, които живеят там. Но популациите на китовете също са пострадали, като четири от 13-те вида големи китове се считат за застрашени или критично застрашени.
Влиянието на животните върху сушата обаче не трябва да се пренебрегва, казва Шмиц.
Неговите собствени изследвания разкриват, че сивите вълци, живеещи в бореалната гора на Канада, един от най-важните абсорбатори на въглерод в света, имат косвено влияние върху капацитета за съхранение на въглерод в горите. Чрез контролиране на поведението при търсене на храна и изобилието на големи тревопасни животни като лосове чрез хищничество, вълците помагат за насърчаване на растежа на млади дървета. Без вълците, тревопасните животни търсят фиданки и разреждат горската растителност. Шмиц и колегите му изчисляват, че сивите вълци в бореалните гори имат потенциала да премахнат въглерода от атмосферата, еквивалентен на емисиите, излъчвани от 71 милиона коли годишно.
Опростяване, заразяване, дезинформация: 14-те сценария за изчезването на хората
Това обаче е деликатен баланс и Шмиц посочва, че различните екосистеми всъщност могат да се възползват от наличието на повече големи тревопасни животни. Сивите вълци, които предхождат лосовете в пасищата в Северна Америка, например, могат да намалят количеството въглерод, което тези пейзажи могат да задържат. Изпражненията на лосовете могат да оплодят почвата и да стимулират растежа на тревата. В екосистеми, където горските пожари не са чести, повече растителност може да бъде запас от въглерод.
В Арктика мускусните говеда са любима плячка на вълците, но тези големи тревопасни животни имат „огромно влияние“ в справянето с изменението на климата, като защитават замръзналата почва, казва Шмиц. „Чрез паша те предпазват от размразяване, вечната замръзналост - (постоянно замръзнала земя - това са почви, скали или органични материали, които остават на 0° C или по-ниски в продължение на поне две години - ред. бел)“, казва той. „Ако вечната замръзналост се размрази, тя може да освободи много милиони до милиарди тонове метан“, казва Шмиц. Той припомня, че метанът е мощен парников газ.
Killer Whales 🐋🫣 pic.twitter.com/aDmFYYnRnw
— OddIy Terrifying (@OTerrifying) November 13, 2023
Тези сложни взаимоотношения са една от причините Кристофър Сандъм, експерт по дивата природа и преподавател по биология в Университета на Съсекс в Обединеното кралство, да предупреждава, че възстановяването на животинските популации няма да бъде сребърен куршум за изменението на климата. „Изследванията показват, че природата е сложен набор от взаимосвързани процеси, които може да не дадат очаквания резултат“, казва той. „Повторното озеленяване не може да се разглежда като панацея. Не трябва просто да мислим, че природата може да изсмуче целия въглерод и да не приемаме мерки за намаляване на емисиите, причинени от човека“, категоричен е Сандъм. Той добавя, че е ясно, че животните и тяхното опазване трябва да бъдат включени в дискусиите за изменението на климата. „Засаждането на дървета е наистина важно, но природата показва, че имат нужда от животни, които да ѝ помогнат да се разраства“, казва той.
„В бразилските гори, например, приблизително 80% от всички дървета разчитат на животни за разпръскване на семена или опрашване. Виждаме как тези дървета просто няма да оцелеят много дълго без тези животни“, казва Кристина Банкс-Лайт, природозащитен еколог.
ООН: Светът не успява да овладее климатичната криза
Африканските горски слонове, например, могат да се разглеждат като градинари, които подхранват улавянето на въглерод в тропическите гори. Разрушението, което причиняват, докато си проправят път през гъстата растителност, стимулира растежа на по-големи дървета, които могат да абсорбират повече въглерод от малките. Но изследователи от Станфордския университет и Принстънския университет в САЩ са открили, че слоновете, търсещи храна в саваната на националния парк Крюгер в Южна Африка, намаляват способността на ландшафта да абсорбира въглерод, защото унищожават дървесната растителност. По този начин те също помагат да се поддържа високопродуктивната пасищна среда на саваната, където антилопата гну играе важна роля.
Самите антилопи гну са изправени пред нови заплахи, тъй като достъпът им до вода и местата за уединение са пресечени от огради, пътища и селища в Източна Африка. През 2019 г. изследователи в Кения предупредиха, че е имало сериозен спад в броя на мигриращите гну през последните години, като четири от петте основни миграционни маршрута, използвани от животните, са сериозно застрашени. Учените, които стоят зад изследването, призоваха за спешна намеса за запазване на местообитанията на гну и миграционните пътища.
Frame 1, a baby elephant sleeping on the ground n that calls for everyone’s attention, all elephants will wait until s/he’s up, luckily a nap of roughly 10-30minutes is all s/he needs.
— 🧗🏾♀️Bentique🦍 (@bentique3) November 21, 2023
Frame 2, chubbiness attracts hit hence any pond we come across is very handy.
📍 QENP Kasenyi pic.twitter.com/90SmUXkf2I
