Филмовата легенда, чиято история не бива да забравяме

Л ицето му е разпознаваемо по цял свят, гласът му – също. Комбинираните приходи от многото му филми са на стойност от милиарди долари, а името му е записано навеки в историята на наградите „Оскар“ в ексклузивната компания на иконите Орсън Уелс и Чарли Чаплин. Силвестър „Слай“ Сталоун е олицетворението на думата „легенда“ и историята му в действителност не е от тези, които можем да си позволим да забравим лесно.

Какво общо има Сталоун с Чаплин и Орсън Уелс ли? Ами тримата са единствените личности в историята на „Оскар“-ите, номинирани в една и съща година за свой филм в категориите за най-добър оригинален сценарий и за главна мъжка роля. В случая с Уелс, авторският му проект е „Гражданинът Кейн“; в случая с Чаплин, това е „Великият диктатор“; в случая със Сталоун, това, разбира се, е „Роки“.

Пътят на големия Слай към славата е бил изключително труден и осеян с много възможности за провал. Той се появява на белия свят с частична парализа на някои от лицевите си мускули заради усложения при раждането. До 30-годишна възраст екранните му роли се ограничават основно до появи като статист и актьорът сам разказва за дни, в които е спял по автобусни спирки.

През 1976 година, когато е именно на 30, звездата му най-после изгрява с „Роки“. Сталоун написва сценария за филма през 1975-та и опитва да го продаде на редица студия с изричното условие той да играе главната роля. Именно тази част не се харесва на мнозина продуценти, някои от които предлагат по 350 хиляди долара на младия Слай, за да откупят сценария му и да поставят в амплоато на Роки Балбоа утвърдена звезда като Робърт Редфорд или Бърт Рейнолдс.

Робърт Редфорд: Легендата, която "Оскар"-ите несправедливо пренебрегнаха

Сталоун категорично отказва и в крайна сметка получава правото да продуцира лентата със себе си в главната роля с цената на драстично орязан бюджет. „Роки“ се превръща в колосален хит и печели „Оскар“ за най-добър филм. Историята на симпатичния аутсайдер от улиците на Филаделфия отдавна се е превърнала в безсмъртен мит и неделима част от популярната култура, а продълженията на филма дотук са достигнали бройката от седем.

В това число са и последните две ленти, в които Роки играе ролята на ментор на Адонис Крийд, сина на покойния си голям съперник Аполо Крийд. За трогателното си изпълнение в „Крийд: Сърце на шампион“, Слай печели „Златен глобус“ за поддържаща мъжка роля, но е несправедливо обран на наградите „Оскар“ въпреки номинацията си и статута си на фаворит на масовата аудитория.

"Крийд 2": Последният рунд на Роки Балбоа

Другият легендарен персонаж, с който Сталоун ще остане завинаги запечатан в колективната зрителска памет, е Джон Рамбо, който е и главният герой на тазседмичния филм „Рамбо: Последна кръв“. Също както в амплоато на Роки, и като Джон Рамбо големият актьор показва завидно умение и залага смазващо чувство за емоционална уязвимост зад мускулите и смъртоносните умения на героя си.

Първият му филм в ролята, „Рамбо: Първа кръв“, е доста далеч от преувеличената карикатура на екшън герой, способен да избие половин армия със стационарна картечница и един нож, която е станала популярна с течение на времето и която хората асоциират с Джон Рамбо заради продълженията. В първата лента героят не е нищо по-малко от олицетворение на духа на времето си и съкрушителен портрет на ветеран от Виетнамската война, обрисуван с много човечност от Сталоун.

Можем само да се надяваме, че ще видим подобни нюанси в представянето на Слай и в „Рамбо: Последна кръв“. Но дори лентата да е просто зрелищен екшън с кратки ударни реплики, актьорските способности на човека в главната роля ще останат вън от съмнение. Сталоун е съумял да ги покаже и в много други филми извън знаковите си две поредици, макар и те да не са толкова популярни днес.

Полицейската драма „Копланд“ от 1997 година е пример за такава лента. Под режисурата на тогава неизвестния Джеймс Манголд, Сталоун откровено засенчва суперзвездите Робърт Де Ниро, Рей Лиота и Харви Кайтел. Комерсиалните му хитове му на свой ред варират от спортни филми като поредицата „Роки“ и научна фантастика като „Разрушителят“ с Уесли Снайпс до екшън комедия като „Танго и Кеш“ с Кърт Ръсел и филм за природни бедствия като „Дневна светлина“.

Слай е бил в България най-вече покрай снимките на трите части от поредицата „Непобедимите“, на които той е продуцент. Именно неговите контакти с екшън легенди като Арнолд Шварценегер, Брус Уилис и Мел Гибсън са причината лентите имат суперзвездния актьорски състав, с който се рекламират.

Втората част, снимана предимно у нас, дотук маркира върховата точка от развитието на поредицата, най-вече заради многото чудесен хумор, акомпаниращ експлозиите, престрелките и кървавите схватки. Все още не е ясно дали ще има четвърти филм, като желанието на самия Слай да реализира проекта ще бъде ключово за направата или пък за отмяната му.

В едно от интервютата си покрай премиерата на „Рамбо: Последна кръв“ Сталоун заяви, че би искал да премахне думата „последен“ от речника, поне що се отнася до киното, и допълни, че въпросът дали отново ще изиграе Роки, Рамбо или героя си от „Непобедимите“ Барни Рос опира изцяло до това дали ще открие история с тези персонажи, която си струва да бъде разказана. Слай добави, че не би имал проблем и да се пенсионира във всеки следващ ден, ако сметне, че е дошъл моментът.

Подобно отношение към седмото изкуство заслужава адмирации и подобава на истинска легенда и американско национално съкровище като Силвестър Сталоун. Той може и да е готов да се пенсионира във всеки следващ ден, но ние, като зрители, можем да се надяваме, че този ден няма да настъпи скоро.

Още за кино четете тук!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.