Д ансингът е еднакъв за всички. Когато музиката започне, различията отпадат. На дансинга няма значение дали си богат или беден. Никой не преценява откъде си дошъл или какъв език говориш. Това, което има значение, е как се сливаш с партньора си, когато песента започне, пише CNN.
По-възрастните имигранти от азиатската част на Америка използват този метод, за да развиват своята социална и физическа страна. Докато танцьорите се движат, всекидневните проблеми се заслепяват от елегантно жестикулиращите пръсти и стегнатите крака.
Ту Луу, танцьор и учител, собственик на Ballroom & Country Dance Studio в Калгари, Алберта, обясянва пред CNN, че като развлекателни занимания балните танци не са твърде скъпи и са чудесен начин за преодоляване на трудни емоции.
Но има нещо, от което той не може да се отърси - самоличността на стрелеца, който в навечерието на Лунната нова година застреля смъртоносно 11 души и рани други девет в танцова зала в Монтерей Парк, Калифорния.
Луу не познава стрелеца, но вижда връзка: И двамата са бежанци, избягали от разкъсвания от война Виетнам. През 1980 г. Луу пристига в Канада и започва отново да живее, като работи като заварчик. Той научава нов език и обичаи. Вечер балните танци били входна точка към осиновената му родина, защото когато думите се проваляли, той можел да общува чрез движение.
Докато разговарят с него, 63-годишният Луу често се извинява за слабия сианглийски, но бързо добавя: "Аз съм добре образован в областта на танците."
Дълго време след края на войната в родната им страна те продължават да живеят в режим на оцеляване в периферията на американското общество, отчасти защото луксозните придобивки, на които се радват по рождение като второ поколение азиатски американци - свобода, образование, достъп до език - са неща, за които те е трябвало да се борят.
Балните танци привличат зряла публика - около 55 години и повече, казва Бейли Морган-Уитфийлд, мениджър на студиото и инструктор по танци в танцовото студио "Фред Астер" в Аркадия, Калифорния. Морган-Уитфийлд ми каза, че по-голямата част от клиентите на нейното студио се състои от възрастни американци от азиатски произход, които според нея продължават да идват, защото общността жадува за социално общуване. Това е особено вярно след изолацията от пандемията и тревогата, предизвикана от рязкото нарастване на антиазиатската омраза.
Неразбираемата трагедия в Монтерей Парк
В азиатските имигрантски общности танцът е голямо бягство и има корени в американската история. През 20-те и 30-те години на ХХ век танцовите зали са били места за танци, които са позволявали на младите филипинци, заети като селскостопански работници, да се разкършат в ограниченото си свободно време. Не е имало какво друго да правят - законите по онова време са ограничавали броя на филипинците в САЩ, забранявали са междурасовите бракове и дори са възпрепятствали притежаването на земя от азиатски американци.
За онеправданите общности танцът може да бъде подривна и революционна дейност. Той може да представлява акт на радостен бунт, който съществува и днес на дансинга.
Мили Као е танцувала по време на война, глобална пандемия, а сега и на масова стрелба, отнела живота на неин приятел. Официалното ѝ обучение по бални танци заедно с нейния съпруг и танцов партньор започва преди 10 години, когато тя е на 50 години - пътуване, документирано в номинирания за "Оскар" през 2019 г. късометражен документален филм "Walk, Run, Cha-Cha".
Но дори и преди това Као винаги е обичала да танцува. В младежките години във Виетнам тя се промъква на танцови партита, за да забрави за войната. "Танцът ти дава усещане за свобода, освобождаване от реалността", казва Као.
Това е част от привлекателността на балните танци. Неговата радост и достъпност привличат разнообразна група американци от азиатски произход, които искат да разсеят тревогите си с румба. В Lai Lai Ballroom & Studio, според Као, учениците идват от Китай, Тайван, Виетнам и много други страни. Нейният дългогодишен учител по танци, Максим Капитанчук, е от Украйна. Културното и езиковото разнообразие не е проблем, защото "говорим на един и същ език на танца", казва Као.
В продължение на години тя танцува в Lai Lai Ballroom & Studio почти всеки ден с приятелката си Мими Нхан, една от жертвите на стрелбата в Star Ballroom Dance Studio.
Малко след фаталната стрелба, на бдение със свещи пред танцовото студио Star Ballroom, танцьорите се прегръщат със сълзи на очи пред редица снимки на жертвите. В тъмнината и тишината на скръбта след трагедия като тази как се връщаме към себе си? Може би е най-добре, както казва поетът Оушън Вуонг, да "сгънем страницата така, че да сочи към хубавата ѝ част".
Най-добрата версия на тази общност, разбита от насилието с огнестрелно оръжие, е танцът - той винаги е бил такъв. Техните тела в движение са символи на радостен бунт и устойчивост. Као казва, че ще танцува отново. Всички те трябва да се върнат на дансинга.
Те танцуват, за да забравят, но и за да си спомнят.
