"Човекът ловец" - история за произхода на човека от началото на 20-и век - разглежда лова като основна движеща сила на човешката еволюция, като подчертава двуногите, големите мозъци, острите инструменти и ненаситното желание за насилие на прадедите на човечеството.
Според този разказ ловът е довел и до появата на концепцията за нуклеарно семейство, в което жените са били тези, които са чакали мъжете да донесат месото у дома. В резултат на десетилетия теренни изследвания обаче антрополозите са разработили по-гъвкав и цялостен възглед за човешкия труд, според който нито мъжете, нито жените са особено биологично склонни да събират.
През 2018 г. археолози направиха проучване на едно разкопано погребение отпреди 9 000 години в планините на Андите в Перу.
Заедно с костите на възрастен човек те открили богат набор от каменни инструменти, които биха били необходими на древния ловец, за да повали едър дивеч - от ангажирането на лова до подготовката на кожата, включително пъстра гама от 24 каменни инструмента.
Открити са и големи камъни за чупене на кости или сваляне на кожи; малки, заоблени каменни късчета за остъргване на мазнина от кожи; малки люспи с изключително остри ръбове, които биха могли да накълцат месото; и червени охрени възелчета, които биха могли да помогнат за запазване на костите на животни, включително на древни лами и елени.
Първоначално екипът предположил, че това е гробът на голям ловец и виден член на обществото.
По-нататъшното разследване разкрива, че останките, открити заедно с инструментариума, са принадлежали на биологична жена. Нещо повече, малко вероятно е тази древна жена ловец да е била изключение, тъй като, когато отделните случаи бяха разгледани като част от по-обширен набор от данни, те откриха, че от 27 погребения на индивиди с известен пол, погребани с ловни инструменти, 11 от тях са били жени, а 16 - мъже.
След това откритие прегледът на по-рано проучените погребения на подобна възраст в Северна и Южна Америка показа, че 30 до 50% от ловците на едър дивеч може да са били биологично женски.
Не само това, а и се смята, че те може би са имали своя богиня, а именно - Богинята Берхта, водач на дивия лов.
Дивият лов се споменава за първи път в Англосаксонските хроники , един от най-старите източници на англосаксонската история, през 1127 г. от н.е. Дивият лов е народен мит в Централна, Западна и Северна Европа, който изобразява призрачен водач с група ловци и кучета, летящи през студеното нощно небе с виещия вятър.
