Н а 6 юни 1944 г. съюзническите сили пресичат Ламанша и се насочват към Нормандия, Франция и започват най-голямата морска инвазия в историята на военните действия.
Денят Д,което във военната терминология означава денят на започването на дадена операция, е с кодово наименование Операция Нептун.
Денят Д е нападателната фаза от по-широката кампания, известна като Операция Овърлорд – инвазията на Съюзниците в окупираната от немските сили Западна Европа по време на Втората световна война.
Планирането за нахлуването започва още през 1941 г., но едва през май 1943 г. на конференцията на Тризъбеца, проведена във Вашингтон, съюзниците поемат ангажимент за атака през канала за следващата година.
През ноември 1943 г. Уинстън Чърчил, Франклин Д. Рузвелт и Йосиф Сталин се срещат за Техеранската конференция.
Съветският лидер силно подкрепя идеята съюзниците да отворят втори фронт в Западна Европа, за да облекчат натиска върху неговите сили на Изток. Сталин е доволен да чуе, че на операция „Овърлорд“ е дадена временна дата май 1944 г.
Със засиленото въздушно превъзходство на Съюзниците над небето на Западна Европа и осигуряването на изключително важните маршрути за доставки в Атлантическия океан, планирането на операция Overlord може да навлезе в следващата си фаза.
Белязани от неуспешното нападение над Диеп през 1942 г., британците предпочитат по-недиректен подход към Европа, като искат да влязат през Средиземно море или Балканите.
Въпреки това, американците предпочитат възможно най-краткия път до Германия и като се има предвид, че те подсигуряват по-голямата част от хората и оборудването, тяхната идея взима превес.
Защитеното крайбрежие на Нормандия е избрано за точка за кацане.Макар и по-далеч от Германия, отколкото Па дьо Кале, идеята е, че широко отворените плажове на Нормандия ще улеснят десантните превозни средства и провизии, докато регионът предлага по-широка гама от разширение с тактически цели като близките пристанища Шербур и Хавър.
От 1942 г. германските сили под командването на фелдмаршал Ервин Ромел, „Пустинната лисица“, изграждат серия от защити, известни като „Атлантическата стена“, които се простират по крайбрежието на Скандинавия надолу към Западна Европа до испанската граница.
Успехът на нахлуването в укрепената от Хитлер Европа изисква щателно оперативно планиране, различно от всичко, виждано досега в световната военна история.
D-Day at 80: WWII veterans prepare for what might be their final pilgrimage to Normandy https://t.co/vbo8e2aE0z
— Dayton Daily News (@daytondailynews) June 3, 2024
Измамата играе централна роля в подготовката за Деня Д.
Операция Фортитюд, част от по-широката операция Бодигард, има за цел да обърка германците кога и къде може да се осъществи съюзническо нахлуване в Европа.
Тактиката включва създаването на фалшиви лагери в Кент, пълни с надуваеми резервоари, за да създаде впечатлението на Хитлер, че в югоизточната част на Великобритания се изгражда значителна сила, с Па дьо Кале като най-вероятната точка за кацане.
За да изглежда още по-достоверен блъфът, прочутият американски генерал Джордж С. Патън, който е много уважаван от германското висше командване, получава командването на фиктивната Първа група армии на САЩ.
В комбинация с фалшив радио трафик и информация, върната обратно на германците чрез германски шпиони, работещи за съюзниците като двойни агенти, Хитлер подсилва Па дьо Кале и остава сляп за истинските намерения на съюзниците.
Обширни учения започват още през 1943 г., за да подготвят съюзническите сили за нахлуването.
Не всичко върви по план.
Elderly WWII veterans from the United States, Canada, and Britain will join dignitaries and heads of state to commemorate the 80th anniversary of D-Day. https://t.co/0Wxp7KaAQS
— The Atlanta Voice (@theatlantavoice) June 3, 2024
През април 1944 г. на плажа Слаптън сандс в Девън, приятелски огън, съчетан с изненадваща атака от германски електронни лодки, причиняват смъртта на 749 американски военнослужещи по време на учението с кодово име Тигър.
През месеците, водещи до Деня Д, въздушното разузнаване на бреговата линия на Нормандия помогна на съюзниците да разбият германската отбрана.
Съюзническите бомбардировки на германски фабрики във Франция, Белгия и Германия намаляват възможностите и числеността на Луфтвафе, докато ударите по шосейни и железопътни линии сериозно отслабват немските комуникационни и снабдителни пътища.
Бомбардировката от Деня Д е с кодово наименование „Транспортна операция“ и има за цел да отреже Нормандия от ефективно снабдяване от германските сили.
До юни 1944 г. над два милиона войници са се събрали във Великобритания за нахлуването. Въпреки че британските, американските и канадските войски съставляват по-голямата част от силите,пехота е съставена от общо 12 държави.
Инвазията е планирана за 5 юни, но лошите метеорологични условия принуждават върховния главнокомандващ на съюзническите сили, генерал Дуайт Д. Айзенхауер, да отложи инвазията с 24 часа.
Времето е толкова лошо, че Ромел дори се връща в Германия, за да отпразнува 50-ия рожден ден на жена си, убеден, че всяка съюзническа атака е малко вероятна.
Кратко прекъсване на лошото време дава възможност на Айзенхауер да даде зелена светлина за началото на операцията на 6 юни. Съюзническото командване чака със затаен дъх и очаквайки големи жертви.
Айзенхауер дори е подготвил реч, в която поема пълна отговорност, ако десантът се провали.
В ранните часове на 6 юни съюзническите самолети хвърлят ленти от алуминиево фолио, известни като „Прозорец“ близо до Па дьо Кале, убеждавайки немския радар, че голяма сила за нахлуване пътува натам.
Всъщност най-голямата сила за нахлуване, събирана някога от около 7000 кораба, в този момент си проправя път през Ламанша към Нормандия.
Под прикритието на мрака парашутистите се спускат зад линиите, за да прекъснат немските комуникационни системи, да осигурят мостове, да унищожат бреговите отбранителни батареи и да осигурят фланговете на района на нахлуването.
Малко след 5 часа сутринта започва военноморска бомбардировка по бреговата линия на Нормандия с намерението да неутрализира възможно най-много немски защити. В 6.30 сутринта американските войски кацат на плажовете с кодови имена Юта и Омаха.
Докато Юта е осигурен с относителна лекота, Омаха е различна история. С терен, подходящ за защитника, танкове-амфибии, изгубени от прибоя, и яростна германска отбрана от закалени в битки войски, ситуацията изглежда толкова мрачна за Съюзниците, че атаката на плажа почти е отменена.
В крайна сметка упоритата решимост на американските войски води до евентуалното намиране и експлоатиране на пропуски в германската отбрана. До края на деня плажът е обезопасен на цената на 2000 американски живота.
Британски и канадски войски казват на плажовете Голд, Джуно и Суорд приблизително час след американците. Въпреки че първоначално съюзниците претърпяват тежки жертви на тези плажове, скоро след това те напредват и започват да навлизат навътре в окупираната територия.
On D-Day, Allied troops landed in France using Higgins boats—a catch-all term for the two ramped landing craft built by Higgins Industries in New Orleans. The larger, less famous craft could carry one 30-ton tank or 60 fully equipped men. Read more here: https://t.co/oYtZ247Fil pic.twitter.com/uaEXRwItXS
— National WWII Museum (@WWIImuseum) April 19, 2024
Когато слънцето залязва на 6 юни 1944 г., около 4000 съюзнически войници са загинали и близо 6000 са ранени.
Германските смъртни случаи възлизат на около 1000 мъже, като броят на ранените се оценява между 4000 и 9000.
Омаха води до сериозни щети за съюзниците, но изморената германска отбрана в Нормандия е победена сравнително лесно от нахлуващите сили.
Объркването сред германското командване допълнително подпомага съюзниците, тъй като реакцията им в първите няколко часа на нахлуването е зле координирана. Хитлер, който лично ръководи четири резервни дивизии, първоначално отказва да изпрати подкрепления в Нормандия, продължавайки да вярва, че това е хитроист и основната атака предстои при Па дьо Кале.
Близо 160 000 войници прекосяват Ламанша в Деня Д, а до края на юни близо милион кацат на френска земя.
Въпреки че десантът от Деня Д не успява да постигне нито една от целите си през първия ден, той дава на Съюзниците необходимата опора, за да спечелят войната.
В 18:00 часа на Деня Д Уинстън Чърчил говори пред Камарата на общините, обявявайки деня за изключително успешен. За първи път след евакуацията на Дюнкерк в средата на 1940 г. Съюзниците вече имат значително присъствие в Западна Европа.
Предстоят месеци на тежки и кървави битки, тъй като силната германска отбрана не улеснява освобождаването на Западна Европа.
Надпреварата към Берлин не е само важна за бързото приключване на войната, но и за предотвратяването на целия европейски континент да бъде под недемократична власт на тирани.
Западните съюзници в крайна сметка се присъединяват към Съветските сили в Германия и на 8 май 1945г. Берлин официално се предава, а Хитлер отнема живота си седмица по-рано.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Добави ни в предпочитани източници в Google
