Католическата църква и италианският град Ферара се помириха с Вивалди

К атолическата църква и италианският град Ферара се помириха с Вивалди почти 300 години, след като градският архиепископ отменя представянето на една от неговите опери и обрича композитора на дългове през последните години от живота му, предаде Асошиейтед прес.

Архиепископът на Ферара Джанкарло Перего присъства снощи на церемонията преди премиерата на „Фарнас“

в градската опера – решение, приветствано от художествения ѝ директор като „чудесен жест“, който помага да бъдат излекувани раните от миналото и да бъде насочено вниманието към едно от по-малко известните произведения на Вивалди.

„Искаме да върнем на Вивалди това, което му е отнето тук, във Ферара“, каза Марчело Корвино пред Асошиейтед прес преди премиерата на „Фарнас“ – опера за трагичната история на крал Фарнас Втори.

Според исторически данни

в края на 30-те години на XVIII в. кардиналът на Ферара Томазо Руфо прогонва Вивалди от града,

защото той, макар и да е католически свещеник, престава да отслужва меси, а се говори и че има връзка с една от певиците в хора Ана Джиро. Това решение означава, че насрочените представления на „Фарнас“ се отменят, макар и постановката да има успех не само в Италия.

Всъщност Вивалди прекратява службите заради проблеми с дишането, а връзката му с Джиро вероятно е била като на всеки композитор с любима солистка. Известно е, че Джиро се е грижела за болния композитор.

Отмяната на представленията обаче е

финансов срив за Вивалди,

защото той сам ги е финансирал, а и вече интересът към инструменталните му произведения намалява. Бароковият композитор задлъжнява. Той умира през 1741 г. във Виена. Посмъртна слава печели чак когато ръкописите му са преоткрити.

Теологът Масимо Фаджоли обясни, че Вивалди, както и много хора на изкуството от онази епоха, са се радвали на повече свобода в родната му Венеция, отколкото в места като Ферара, които са били под контрола на папата.

„Вивалди си е позволявал много неща, но в даден момент вече не е можел да избегне контрола на Ватикана

и на културата, контролирана от църквата“, каза Фаджоли.