Н ай-популярното изказване в терапевтичните кабинети напоследък е "Изтощен съм".
Хората пренебрегват все повече важните неща, за които знаят, че биха им помогнали да се справят с изтощението, като упражнения, време с романтичния си партньор и сън.
Емоционалното изтощение днес изглежда почти повсеместно, отчасти защото е естествен отговор на нашата свръхстимулираща среда. Технологиите предвещават нова епоха за човечеството. По толкова много начини технологичният напредък значително подобрява живота ни.
Помислете за смартфона си, измислен преди малко повече от 15 години. Вече не е необходимо да седим пред екрана на компютъра, за да четем имейл, да проверяваме времето или да общуваме с други хора. Вместо това мигновено получаваме постоянен достъп до тази информация – дори в колата, в леглото или в очакване на зъболекаря. Но същите тези постижения представляват предизвикателства, които е лесно за нас да минимизираме или дори да игнорираме.
За първи път в историята на човечеството постоянно сме предупреждавани за криза. И не само кризата на нашата общност, но и на целия свят. И не само действителна катастрофа, а потенциалът на всяка катастрофа на планетата. Ние отговаряме на тези истории със силни емоции като ярост, страх, тъга, ревност и безпокойство.
Тези емоционални реакции са резултат от нашите по-древни, първични мозъци, които правят това, за което са предназначени. Нашата невробиология се е адаптирала в продължение на хиляди години за среда, много различна от тази, в която се намираме сега. В най-основния си смисъл нашият първичен мозък е програмиран да ни поддържа живи, за да можем да предадем ДНК.
За да постигне тази цел, той търси всичко, което може да попречи на нашето оцеляване. Когато се задейства – за което голяма част от технологиите са предназначени – той инстинктивно реагира, като освобождава хормони на стреса като кортизол. Целта на кортизола е да ни накара да се чувстваме неудобно, така че да реагираме незабавно на опасна ситуация.
Но тъй като често не можем да направим много в момента, за да повлияем положително на световната криза, оставаме да се чувстваме развълнувани и безпомощни. Превръщаме се в тенджери под налягане за предизвикателни емоции, които отнемат енергията ни и ни оставят малко за неща, които ни помагат да се справим, като грижа за себе си и грижа за интимните ни взаимоотношения. Това е рецепта за претоварване. Или това, или популярната алтернатива, емоционалното изключване – също не е добро за вас или вашите интимни връзки – хората са склонни да не се наслаждават на секса, когато те или партньорът им са емоционално затворени.
Нашите първични мозъци са изключително лесни за манипулиране от технологии (оттук и силата на порнографията, но това е тема за друга публикация). Но добрата новина е, че има неща, които можете да направите за този цикъл. Мислете за първичния си мозък като за дете, нуждаещо се от защита – то не разбира последствията от своите действия.
Може би дори имайте малко състрадание към вашата древна невробиология - в края на краищата тя просто си върши работата. След това опитайте да ограничите времето си за технологиите. Знаем, че това е важно за развиващата се нервна система на децата, но не смятаме непременно, че възрастните също имат полза.
Минимизирането на количеството информация и стимулация, които обменяме ежедневно, може да бъде важна първа стъпка в търсенето на енергия обратно за себе си. Това може да е трудно, ако се чувствате задължени като отговорен гражданин да сте наясно с актуалните новини или ако времето пред екрана е лесен начин да се забавлявате, когато сте претоварени – не изисква физическо действие или дори човешко взаимодействие. Реалността е, че изтощавате енергийните си резерви и по този начин сте по-малко способни да се грижите за себе си и за взаимоотношенията, които подхранват психичното ви здраве.
И накрая, поканете своя първичен мозък да излиза офлайн периодично, като развиете редовна практика, която му позволява да се чувства в безопасност. Това е различно от това да се разсейвате, да гледате телевизия, да тичате на бягаща пътека или да играете видео игри, защото тези дейности не помагат на тялото ви да се чувства спокойно. Има много начини да създадете успокояващи преживявания: йога, медитация, правене на изкуство и слушане на релаксираща музика са няколко възможности. Четенето на книга работи също – различно е от четенето онлайн.
Създаването на тези навици имат смисъл дори и да не се чувствате претоварени. Животът ни вероятно няма да се върне към темпото от миналото, така че мозъкът ви ще продължи да прави това, за което е предназначен – да ви мобилизира в отговор на потенциални заплахи.
С тези практики можете да използвате най-доброто, което напредващите технологии могат да предложат, като същевременно имате енергията да се грижите за себе си и взаимоотношенията си в процеса.
СПРИ!" />
