О ксана Мастърс печели сребро в ски бягането на Зимните параолимпийски игри през 2014 г. в Сочи. Това не е първото ѝ голямо отличие от олимпийски игри, но е особено специално, пишат от Би Би Си.
ВИЖТЕ ОКСАНА МАСТЪРС, КОЯТО НЕ ПОЗВОЛИ НА УВРЕЖДАНИЯТА ДА СЛОМЯТ НЕЙНИЯ ДУХ
Докато тя стои на подиума, звучи химнът на Украйна заради спечелилата златен медал - Людмила Павленко. Самата Мастърс е родена в Украйна през 1989 г. - три години след атомната катастрофа в Чернобил. Момичето се ражда с няколко физически увреждания, вследствие на радиацията.
На Олимпиадата в Сочи Оксана се състезава за САЩ - държавата, в която е израснала. Тя е осиновена там от една самотна майка.
"Не спечелих златен медал, но усещането бе сякаш го печеля".
Моментът на Оксана обаче настъпва четири години по-късно. Два от петте медала, които тя печели в Пьонгчанг през 2018 г., са златни. Тази година в Токио тя ще се състезава на параолимпийски игри за пети път.
Това ще бъде още една глава от невероятния живот на Оксана.
Историята започва в едно украинско сиропиталище, което е дом на момичето до навършване на 7-годишна възраст.
Ето и разказа на самата Оксана:
"Имам добри и лоши спомени. Помня поля от слънчогледи. Не знам дали защото бях мъничка, но ми изглеждаха огромни. Също така имаше сливово дърво. Тъй като не получавахме много храна, крадяхме сливи и слънчогледови семки. Сега всеки път, когато видя слънчогледи, се изпълвам с положителни емоции. Защото всичко, което четете за източноевропейските сиропиталища, е доста точно. Добре помня острата болка от глад в стомаха".
"Дадена съм за осиновяване веднага след моето раждане. Родена съм с шест пръста на всеки крак, липсваха ми едни от основните кости на краката, имам пет пръста на ръцете, но без палци, липсват ми и някои органи. Имам само един бъбрек и нямам емайл на зъбите. Когато дойдох в Америка, открих, че единствената причина емайлът да падне преди раждането, е радиацията".
"Свързаха го с Чернобил, защото аз не живеех много далече от мястото, а и нивата на радиация продължиха да се покачват години след експлозията..."
"Току-що приключих с гледането на телевизионния сериал "Чернобил". Знаех, че са се опитали да прикрият мащаба на катастрофата. Тъжно е, че тя отне толкова много животи и домове. Тази част от страната никога няма да бъде същата".
"Не искам да казвам, че съм продукт на всичко това. Но извън ужаса може да видиш потенциала и възможностите - например да станеш атлет..."
"Когато бях на пет години, ме повикаха в кабинета на директора и ми казаха: „Имам снимка, която да ти покажа - това ще е новата ти майка“. Когато видях лицето ѝ, тя имаше най-топлите очи и усмивка. Бъдещата ми майка не ме беше виждала никога - само на снимка".
"Понякога аз създавах проблеми и след това директорът казваше, че не мога да гледам снимката ѝ днес, защото съм лошо момиче. Той ми обясняваше, че тя не идва, защото аз не слушам. Тъй като процесът по осиновяване отне две години, аз започнах да вярвам на неговите думи, но нейната снимка ми даваше кураж".
Осиновителката на Мастърс е университетски професор. Тя знае, че левият крак на дъщеря ѝ ще трябва да бъде ампутиран. Операцията е извършена, когато момичето вече е при нея в САЩ и е на девет години. През 2002 г. и другият крак на Оксана е ампутиран.
"Не знаех, че съм различна, докато не дойдох в Америка. Едва тогава разбрах, че всичко, което преживях, не е било нормално. Осъзнах, че съм гладувала почти до смърт. Когато бях на 8 години, тежах едва 16 килограма - колкото тежи едно здраво 3-годишно дете. Първите няколко години трябваше да нося дрехи за малки деца".
Освен ампутациите на двата ѝ крака, Оксана има и множество операции на двете си ръце. Тя започва да се занимава с гребане през 2002 г. През 2012 г. печели първия си медал на параолимпийски игри. За игрите в Сочи през 2014 г. тя се преориентира към ски бягането. Оксана вече знае, че принадлежи на този свят и ще му се посвети изцяло.
Преди игрите в Лондон през 2012 г. Мастърс позира гола за ESPN.
"Имах проблеми със самочувствието си като момиче. Настъпваше краят на света за мен, ако имах лоша прическа или се появеше пъпка на лицето ми в деня за училищната снимка. Какво да кажа за протезите на краката, които е трудно да бъдат прикрити..."
"Обществото поставя този етикет върху вас, въпреки че вие не виждате себе си като "инвалиди".
"Не искам следващото поколение млади момичета и деца да пораснат, без да имат човек, на когото да се възхищават. Преди всяко дете имаше снимка на Майкъл Джордан на стената си. Защо не може това да е някой, който е претърпял инцидент или е роден с увреждане? Не искам да казвам така, защото това не е „увреждане“. А просто термин, който обществото като цяло поставя на всеки, който изглежда различно".
Днес Оксана е щастлива, има си приятел, който също като нея участва на параолимпийски игри. И двамата смело гледат към бъдещето и следващата олимпиада.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!