П рез февруари 2022 г. реконструкцията на катедралата Нотр Дам в Париж е готова да започне. След пожара през април 2019 г. са били необходими почти 3 години за отстраняване на отломките и за укрепване на повредените каменни стени и таванни сводове.
За да може Нотр Дам да отвори отново врати през 2024 г., както беше постановил френският президент Еманюел Макрон, трябваше спешно да се започне възстановяването на изгубеното – като се започне от емблематичния дървен шпил, който се издига над центъра на църквата.
Но първо трябваше да бъдат извикани археолози.
Според френското законодателство всеки строителен проект, който нарушава почвата, където могат да бъдат открити древни артефакти или останки, изисква намесата на държавни археолози. В Нотр Дам те трябваше да се уверят, че нищо ценно няма да бъде смазано от 770-тонното скеле, необходимо за възстановяването на шпила, съобщи National Geographic.
Първоначално на Кристоф Бесние и неговия екип от Националния институт за превантивни археологически изследвания са били дадени не повече от 5 седмици, за да копаят под каменния под, където трансептът (късите рамена на кръстовидната църква) се свързва с наоса и хора. Историческите артефакти са често срещани в Нотр Дам, когато се копае достатъчно дълбоко; мястото е било обитавано повече от хилядолетие преди построяването на катедралата през XII и XIII век. Но тъй като екипът на Бесние е имал право да копае само на 16 см под пода – дълбочината на основата на скелето – той всъщност не е очаквал да намери много. За щастие, археологът е сгрешил.
„Останките се оказаха много по-богати от очакваното“, казва той. Екипът му открива общо 1035 фрагмента от множество произведения на изкуството. Археолозите откриват великолепни произведения на изкуството, които първоначално са стояли в центъра на катедралата – това, което френският критик Дидие Рикнер нарича
„едни от най-изключителните произведения на скулптурата от който и да е период в света“.
Неотдавна около 30 от тези скулптури, които са били изгубени в продължение на векове, бяха показани в Музея на Клуни.
Веднага след като екипът на Бесние премахва плочките на пода и тънкия слой мръсотия и отломки, се появява горната част на оловен ковчег. Наблизо започнаха да се появяват варовикови скулптури: глави и торсове в естествени размери, грижливо подредени точно под пода покрай входа на хора.
След това Бесние получава разрешение да копае по-дълбоко от 16 см, за да може да извлече артефактите. Докато строителният екип чакаше, петседмичните разкопки се проточиха до повече от два месеца. Открит е още един оловен ковчег, както и няколко по-малко луксозни погребения – не е твърде изненадващо, тъй като гробове има навсякъде в катедралата.
Статуите се оказват най-значимата находка. Археолозите установяват, че те са останки от варовиковия „параван“ от XIII в., който първоначално е затварял хора и светилището на Нотр Дам от погледа на публиката. Демонтиран в началото на XVIII в., високият параван на практика е изчезнал. Съществуват само няколко фрагмента и никакво цялостно изображение, нито пък данни за съдбата му.
Сега, след като е намерен, той
ярко напомня колко различно е било преживяването при посещението на Нотр Дам през Средновековието,
когато е построена катедралата. Параванът е шедьовър на рисуваната готическа скулптура. Сред фигурите в естествена големина, които екипът на Бесние изкопава, са главата и торсът на безжизнения Христос – очите са затворени, а от раната от копие в ребрата му капе червена кръв. „Скулптурата е наистина изключителна по своята изтънченост, по своето внимание към детайла“, казва археологът. „Извайването на клепачите, ушите, носа – всичко това е невероятно“.
Днес, когато хората влязат през централния преден портал на Нотр Дам, те могат да видят модерния олтар и да влязат в хора отвъд него. Но през XIII в., когато катедралата е завършена, тази гледка е затруднена от паравана, който е увенчан с гигантско разпятие.
Параванът на ложата в Нотр Дам е имал две предназначения, казва историкът на архитектурата Матийо Лурс. Първата е била да даде на свещениците трибуна за четене на Свещеното писание пред публиката, която се е събирала в наоса. Стълбища водят до амвони на върха на паравана, от които свещениците могат да проповядват на масите. Втората цел е била уединение: Параванът позволява на свещениците да се уединяват в хора по време на осемте ежедневни молитвени служби, като ги държи далеч от погледа на публиката.
Скулптурите на паравана разказват основната история на християнството. „От старите описания знаем, че е имало сцени от страстите Христови“, каза историкът Дани Сандрон.
От Тайната вечеря през разпятието до възкресението – цялата история е била там.
В католическата меса същата тази история се пресъздава по време на тайнството Евхаристия, когато се вярва, че хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос. Но през Средновековието в Нотр Дам вярващите не можели да видят свещеника зад паравана, който извършвал тайнството. Не можели да чуят и думите, които той мърморел пред отдалечения главен олтар, който тогава стоял в далечния край на хора.
Параванът е стоял почти пет века. В крайна сметка литургичните практики се променили, а също и художествената мода; готическият стил започнал да се порицава. Духовниците в Нотр Дам били традиционалисти и запазили паравана си по-дълго от повечето френски църкви.
Но под натиска на крал Луи XIV, който искал по-отворен хор – такъв, който да включва големи статуи на него и на баща му Луи XIII – оригиналният параван най-накрая бил демонтиран през 1710 г. и, както вече знаем, закопан под мястото, където се издигал. Въпреки че скулптурите са били демонтирани и счупени, те все още са били смятани за свещени и затова не им е било позволено да напускат църквата.
Изследователите откриват около хиляда фрагмента от паравана с различна големина, като на около 700 от тях все още има следи от боя.
Смята се, че първоначално всички скулптури в Нотр Дам, включително и тези на предната фасада, са били ярко боядисани, преди това също да излезе от мода. По този начин цветовете, запазени върху скулптурите от паравана, ще ни подскажат как е изглеждала някога цялата катедрала.
Бесние не е сигурен каква част от паравана е разкопал екипът му, но смята, че много повече от него лежи заровен под хора, извън обхвата на разкопките им.
