Н а 25 юли 1984 г. безкрайната, ледена бездна на Вселената отвори вратите си за първата жена, дръзнала да излезе извън сигурността на космическия кораб. На тази дата съветската космонавтка Светлана Савицка направи своята историческа разходка в открития космос, доказвайки на целия свят, че куражът, професионализмът и човешкият дух нямат пол.
Пътят на една жена от стомана и мечти
Светлана Савицка не попада случайно в орбиталната станция „Салют-7“. Дъщеря на маршала от авиацията Евгений Савицки, тя носи летенето в кръвта си, но постига всеки един от успехите си с желязна дисциплина и пълно себеотдаване.
Още преди да стане космонавт, Савицка вече е легенда в авиацията – тя е майстор на спорта, изпитател на изтребители, поставила десетки световни рекорди по скорост и височина. За нея космосът не е просто мечта, той е естествено продължение на нейния живот във въздуха.
През 1982 г. тя вече е записала името си в историята като втората жена в космоса след Валентина Терешкова. Но Савицка не търси просто символични присъствия. Когато през юли 1984 г. полита за втори път с кораба „Союз Т-12“, нейната задача е коренно различна и изключително рискована – тя трябва да извърши сложна инженерна работа в условия, където всяка грешка може да бъде фатална.
#OTD in 1984, Soviet-Russian cosmonaut Svetlana Savitskaya became the first woman in history to perform a spacewalk #Salyut7 pic.twitter.com/wa1JiBjGKE
— Russian Embassy in South Africa 🇷🇺 (@EmbassyofRussia) July 25, 2017
3 часа и 35 минути над пропастта
В следобедните часове на 25 юли шлюзът на орбиталната станция „Салют-7“ се отваря. От него излиза Светлана Савицка, затворена в тежкия скафандър „Орлан-ДМ“, завързана за станцията единствено със стоманено осигурително въже. Под краката ѝ, на повече от 300 километра долу, се върти синята планета, а около нея властва абсолютното, безшумно и безмилостно вакуумно пространство.
Заедно със своя колега Владимир Джанибеков, Савицка прекарва точно 3 часа и 35 минути извън кораба. Задачата им е да тестват уникален инструмент за обработка на метали в открития космос.
С изключителна прецизност и хладнокръвие тя извършва операции по рязане, заваряване и спояване на метални пластини, както и нанасяне на специално покритие. Всички опити са завършени безупречно, а събраните ценни материали са прибрани обратно в станцията.
Наследство, написано сред звездите
Успешното завръщане на екипажа се превръща в световна сензация. Светлана Савицка показва на световната научна общност, че женският организъм и психика са напълно способни да издържат на най-тежките и екстремни физически натоварвания, каквито представлява работата в открития космос.
Неният подвиг отваря вратата за десетки жени астронавти и космонавти през следващите десетилетия, които днес регулярно изпълняват сложни мисии извън пределите на Международната космическа станция.
- Падането на „Сребърната птица“
Има символи на човешкия прогрес, които изглеждат толкова съвършени, че изглеждат почти недосегаеми за трагедията. В продължение на десетилетия свръхзвуковият самолет „Конкорд“ бепе точно това – олицетворение на престижа, инженерния гений и лукса, превръщащ трансатлантическите полети в грациозен танц със скорост, по-бърза от звука.
На 25 юли 2000 г. обаче, край френското градче Гонес, този технологичен сън се срина за броени секунди, превръщайки се в една от най-разтърсващите катастрофи в историята на гражданската авиация.
90 секунди ад над Париж
Полет 4590 на Air France се подготвя за излитане от летище „Шарл де Гол“ в посока Ню Йорк. На борда се намират 100 пътници, предимно германски туристи, бързащи да се качат на луксозен круиз, и 9-членен екипаж. Никой в онзи слънчев следобед не подозира, че на пистата вече лежи заложена фатална клопка.
Малко преди „Конкорд“ да засили своите четири мощни двигателя, друг самолет, излитащ преди него, изпуска малко метално парче – пластина от титанова сплав.
Докато свръхзвуковият лайнер ускорява по пистата, една от гумите му преминава през металната отломка и се пръсва с огромна сила. Тежки парчета от гумата са изхвърлени с висока скорост и ударът им предизвиква мощна хидравлична вълна вътре в резервоара за гориво в лявото крило. Резервоарът се пука отвътре навън. Горивото започва да изтича с бясна скорост и мигновено се възпламенява от оголените електрически кабели на колесника.
Кадрите, заснети от преминаващи наблизо хора, шокират света: огромна огнена диря, дълга десетки метри, се влачи зад издигащия се самолет. Екипажът, воден от опитния капитан Кристиан Марти, няма никакъв шанс.
🇫🇷 FLASHBACK - Il y’a 20 ans jour pour jour, le #Concorde du vol #AirFrance 4590 s’embrasait au décollage, avant de s’écraser quelques mètres plus loin sur un hôtel de #Gonesse, tuant 113 personnes dont 4 au sol. Cela reste l’une des plus grosses catastrophe de l’aviation civile. pic.twitter.com/bj7OnhAMKj
— SIRÈNES (@SirenesFR) July 25, 2020
Самолетът вече е преминал скоростта, при която излитането може да бъде безопасно отменено. Изправен пред отказващи двигатели и губещ тяга, пилотът прави отчаян опит да насочи горящата машина към близкото летище Ле Бурже. Всичко обаче приключва едва 90 секунди след отделянето от земята.
Трагедията в Гонес и краят на една илюзия
„Конкорд“ се разбива с пълна сила в малък хотел в градчето Гонес. Силата на удара и последвалата огнена експлозия изпепеляват сградата. Загиват всички 109 души на борда, както и четирима души на земята. Новината мигновено превзема световните емисии – за първи път в своята 27-годишна история гордостта на френско-британската авиация претърпява фатална катастрофа.
Последвалото разследване разкрива цялата верига от нещастни случайности, довели до катастрофата, и налага незабавни и драстични промени в сигурността. Резервоарите на останалите самолети са подсилени с кевлар, гумите са преразгледани, но психологическият удар върху общественото доверие е твърде тежък, за да бъде заличен.
Катастрофата край Париж на 25 юли 2000 г.а се превръща в началната точка на края за свръхзвуковата пасажерска авиация. В комбинация с последвалата криза в сектора след атентатите от 11 септември 2001 г. и все по-високите разходи за поддръжка и гориво, Air France и British Airways вземат неизбежното решение. Едва три години след трагедията, през 2003 г., „Конкорд“ изпълнява последния си търговски полет и е окончателно изтеглен от експлоатация.
С падането на полет 4590 светът не просто загуби 113 човешки живота — той загуби и една мечта за бъдещето, в което разстоянията вече нямаха значение.
Още събития на 25 юли:
- 1946 г. – В лагуната на атола Бикини САЩ извършва първия в света подводен ядрен опит.
- 1978 г. – В Англия е родено първото в света бебе, заченато инвитро.
- 1982 г. – Лидерът на палестинците Ясер Арафат подписва документ, който приема решението на ООН за правото на съществуване на Израел.
- 1984 г. – Светлана Савицка става първата жена космонавт, излязла в открития космос.
- 1995 г. – Радован Караджич и Ратко Младич са обвинени в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
Родени:
- 1894 г. – роден е Гаврило Принцип, сръбски националист, застрелял Франц Фердинанд
- 1967 г. – роден е Мат Лебланк, американски актьор
Това е новата Dacia Spring, най-достъпният европейски EV">
