В оенният хирург д-р Георги Кесов е човек, който е виждал войната отблизо. Зад гърба си има две мисии в Афганистан, служба в Косово, Мали и Монголия, както и години работа във Военномедицинската академия. В Телеграфно подкастът той коментира има ли реална опасност за България заради американските самолети в авиобаза „Безмер“, разказва за терористичните атаки, които е преживял, за тежките решения в полевите болници и защо смята, че най-смъртоносната война у нас всъщност се води по пътищата.
Рискът за България
Според д-р Кесов страховете, че България може да стане пряка цел на балистични удари, са силно преувеличени.
„Не виждам сериозна или пряка заплаха. Иран разполага с ограничен брой балистични ракети, които биха били използвани за далеч по-значими стратегически цели. Вероятността нещо подобно да достигне до България е минимална“, обясни той.
По думите му обаче не бива да се подценява друг сценарий.
„По-реалистичният риск е евентуална терористична атака. Това е много по-евтин и по-лесен начин за нанасяне на удар.“
Военният хирург е убеден, че българските служби работят по стандартите на НАТО, но подчертава, че никоя държава не може да гарантира абсолютна сигурност.
Страхът в Безмер
Жителите на района около авиобаза „Безмер“ изразяват тревога от евентуалното присъствие на американски самолети. Според д-р Кесов тези притеснения са човешки и разбираеми.
„Нормално е хората да се страхуват, когато нещо около тях се променя. Но реалният риск не е толкова голям, колкото изглежда.“
Той припомни, че всяко военно съоръжение логично носи по-високо ниво на риск, но това не означава, че опасността е непосредствена.
17 ракетни атаки в Афганистан
Военният лекар разказва, че по време на първата си мисия в Афганистан през 2009 година базата в Херат е била подложена на 17 ракетни атаки само за няколко месеца.
Освен това е преживял и въоръжена засада.
„По време на придвижване към летището в Кабул от четири покрива започнаха да стрелят по бронираната ни кола с тежки картечници.“
В подобни ситуации, признава той, няма време за страх.
„Нямаш време да се страхуваш. Следваш процедурите. Действаш.“
Най-тежкото решение – кого да спасиш
Един от най-драматичните моменти в кариерата му е след голям терористичен атентат пред Синята джамия в Херат, когато в полевата болница пристигат 26 тежко ранени едновременно.
Болницата разполага само с три операционни и два хирургични екипа.
„Това е така нареченият MASCAL – ситуация, при която пострадалите са повече от възможностите на болницата.“
Тогава медиците са принудени да извършат медицински триаж – да дадат предимство на пациентите с най-голям шанс за оцеляване.
„Нямаш време да си в ролята на Господ. Започваш да оперираш като в тунел. Решаваш кого можеш да спасиш, а някой друг ще изтегли късата клечка.“
Войната не прилича на филмите
Според д-р Кесов холивудските продукции нямат почти нищо общо с реалността.
„Войната е безкрайно чакане, придвижване, тренировки и скука. После за секунди всичко се случва.“
Именно дисциплината и подготовката, а не героизмът, спасяват живота на военнослужещите.
Мисия в Мали
След Афганистан д-р Кесов заминава за Мали като старши национален представител на българския контингент. По време на престоя си става свидетел на терористичното нападение срещу хотел „Радисън“ в Бамако.
Само минути преди атаката той преминава покрай сградата.
След нападението медицинската мисия трябва незабавно да премине към бойно осигуряване и подготовка за евакуация на евентуални пострадали.
Истинската война в България
В края на разговора д-р Кесов прави болезнено сравнение.
Според него болниците в България приемат повече тежко пострадали от катастрофи, отколкото е виждал в някои военни мисии.
„Болницата в Разлог за една година има повече жертви от пътнотранспортни произшествия, отколкото болницата в Херат.“
По думите му тази война е напълно предотвратима.
„Нашата война е по пътищата. И най-тъжното е, че повечето от тези жертви можеха да бъдат спасени, ако някой беше проявил разум.“
„Ако се наложи – тръгвам веднага“
На въпроса дали би заминал отново на мисия, ако България има нужда от него, д-р Георги Кесов отговаря без колебание:
„Разбира се. Цял живот това съм правил – да спасявам човешки живот. Само се надявам никога да не се налага.“
