Д нес Европейската комисия и Европейската централна банка категорично заявиха, че България покрива критериите за еврозоната. Това е повод за гордост на българското общество, което от края на 90-те години пое по един мечтан за поколения българи път – да бъде част от съюза на свободните и развити държави. Този път беше увенчан с успех през 2005 г. и ефективно от 2007 г., когато станахме член на Европейския съюз. Това каза премиерът Росен Желязков на брифинг в Министерския съвет след положителните доклади за еврозоната, предаде NOVA.
По думите му пътят дотук е изпълнен с много трудности: финансови, банкови и дългови кризи, политически кризи, COVID криза, енергийни кризи.
Какво пише в доклада на ЕЦБ за България
„Но българите неотклонно, търпеливо, с много труд, усърдие и лишения, успяха да извоюват покриването на критериите, доверието и оценката на европейските институции, които не са само политически”, каза още министър-председателят.
Според Желязков докладите показват, че държавата покрива критериите, но и изпращат сигнал към европейските институции, че България може да стане член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Това ще бъде формализирано с решения, които предстоят на 8 юли в Европейския парламент и Съвета на ЕС. С тях формално ще бъде дадено началото на процеса. От тази дата започват и определени действия по силата на приетия миналата година от Народното събрание Закон за въвеждане на еврото в България.
Премиерът обяви, че българското правителство вече е в режим на плавно въвеждане на еврото.
„Ръководим се от три важни принципа: плавно, спокойно, а не стихийно въвеждане на европейската валута, за да има спокойствие в обществото, предвидимост и прозрачност на процесите. Вторият принцип е предотвратяване на всички възможности, много преди ефективната дата, от която въвеждаме еврото, за налагане на недобросъвестни търговски практики, за спекулиране с надценки, цени и злоупотреба с доверието на български граждани, потребители на услуги и на стоки от първа необходимост, както и на такива, които се регулират на пазара. Регулаторните органи също са част от партньорството, което ние ще изискваме от КЕВР, КРС и КЗК”, поясни Желязков.
Днес правителството е приело решение за създаването на механизъм, който ще действа на политическо ниво, за координация на всички дейности по предотвратяването на практики, които могат да компрометират доверието в процеса.
„Беше приет и проект на меморандум в партньорство с всички доставчици на стоки и услуги, в партньорство с вериги, асоциации, браншови организации, работодатели и синдикати, за да направим така, че процесът да бъде плавен, обоснован и да се видят всички потенциални ползи, които предстоят”, допълни премиерът.
Първи политически реакции след голямото „да“: Какво казват лидерите за еврозоната
Желязков изтъкна, че ползите, за разлика от краткосрочните опасения от еврото, ще бъдат такива, каквито се наблюдават във всички държави, които са приели единната валута – стимулиране на икономиката, търговията, инвестициите, туризма, и най-вече увеличаване на доходите и покупателната способност.
Като пример той посочи Хърватия, където за две години, откакто е въведено еврото, покупателната способност се е повишила от 72% на 82% от средноевропейската.
„Днес е изключително важен ден за България. След положителните конвергентни доклади на ЕЦБ и ЕК предстои страната ни да реализира една от стратегическите си цели – членство в еврозоната. България и Българското правителство е готово да въведе еврото от 1 януари 2026 година. Ние се готвим отдавна за този процес”, каза финансовият министър Теменужка Петкова.
Тя посочи, че престоят още няколко важни стъпки:
► През юни престоят – заседания на еврогрупата, на ЕКОФИН, заседание на ЕС.
► През юли – ЕП трябва да приеме решение, свързано с влизането на България в еврозоната; провеждане на заседание на еврогрупата; заседанине на ЕКОФИН – на 8 юли – на което трябва да бъде прието решение за влизане на страната в евзозоната.
► Приемане на Закона за въвеждане на еврото, в който, в който са разписани всички стъпки и процеси, които трябва да изпълни страната ни.
Един месец след решението на Съвета започва двойно обозначаване на цените – в лева и в евро, който ще продължи до 31 декември 2026 година, посочи Петкова.
„Важно е да осигурим постоянен мониторинг, свързан с ценообразуването, така че българските граждани и бизнес да бъдат спокойни, че няма да бъде допуснато необосновано увеличаване на цените в този период”, обясни министърът.
Контролът върху цените на стоките и услугите и предотвратяване на опитите за спекула вече се осъществява от НАП, КЗК и КЗП, уточни тя. Финансовият министър каза още, че ползите от еврозоната са икономически растеж, финансова и икономическа стабилност.
„Положителните конвергентни доклади са напълно заслужени. България изпълнява всички критерии - устойчиво и без изключения”. Така управителят на Българската народна банка Димитър Радев коментира оценките на Еврокомисията и Европейската централна банка за присъединяването на страната ни към еврозоната.
Радев подчерта, че след добрите новини фокусът се измества върху това, което предстои. БНБ ще се концентрира върху три групи задачи, каза гуверньорът на финансовата институция.
„Първите задачи са свързани с окончателното решение за влизането ни в еврозоната, което ще бъде взето на 8 юли. Второ: трябва да приведем в режим „еврозона” изградената вече техническа и логистична инфраструктура. Имаме конкретен план за това, което трябва да се направи до края на годината, движим се по график. И трето: ще подпомагаме правителството в провеждането на информационната кампания за еврото”, обясни Радев.
