18

Българите плащат от джоба си почти толкова, колкото и държавата със здравните им вноски за здравеопазване и лечение. Данните на Световната здравна организация сочат, че през миналата година неформалните разходи за здраве в България са били 44,2%, при средно ниво за Европейския съюз от 15%. Така гражданите са доплатили около 2,4 млрд. лв. В същото време сумата на плащанията от здравни застраховки е едва 95 млн. лв.

А България е една от държавите с най-ниски бюджетни разходи за здравеопазване в ЕС.

На този фон предложението към вноската от 8% от трудовия доход в НОИ да се добави допълнителна задължителна здравна застраховка с премия от 12 лв. месечно, която да покрива разходите за лечение над сумата от 700 лв., породи притеснения. Налагането на подобна задължителна застраховка изглежда като опит да се гарантира пазар на частните застрахователи.

„Има много недоволство от сега съществуващата система и от нерегламентираните плащания.  За мен обаче е притеснителна думата „застраховател”. Застраховател е различно от осигурител”, коментира пред NOVA д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

Тези два модела, които са предложени, възбудиха изключително много притеснения между пациентите и лекарите, защото там има едно обединяващо нещо. Два коренно различни модела с обединяващия момент, че липсва договаряне със съсловни организации, което е още по-притеснително за обществото и за пациентите”, посочи Маджаров.

Възниква и въпросът как ще бъдат накарани застрахователите да сключват полици и да плащат за рискови групи пациенти.

„Какво правим с онколекарствата и със скъпото лечение?”, запита д-р Маджаров.

Той подчерта, че предложените проекти са идейни и повече яснота и конкретика ще трябва да бъдат постигнати по време на обсъждането на реформата със съсловните и пациентските организации.

Беше крайно време системата да се промени. Един от най-позитивните моменти, който стана ясен на срещата вчера, е, че министерството открито призна това, което всички знаем – средствата за здравеопазване са недостатъчни”, коментира от своя страна проф. Иво Петров, национален консултант по кардиология.

„С около 10 пъти по-малко пари на глава от населението спрямо средното европейско ниво, постигаме един не лош резултат. Системата има нужда от още малко подкрепа. Трябва да се затворят течовете и трябва да има допълнително пари в здравеопазването, но не хаотично и безпринципно, както е в момента”, смята проф. Петров.

Много е важно, ако не можем да изчистим модела, да правим грешна стъпка”, подчерта д-р Маджаров. „Адмирирам министерството – не тръгна да прави силово закон, а преговаря с всички участници в системата”.  

„Почти 90% от заплатените случаи от НЗОК са в рамките на 700 лева”, добави председателят на БЛС.

„Дали обаче може да понесе обществото още три плащания или трябва да е доброволно. В момента доброволното застраховане съществува и не дава достатъчно пари”, заяви д-р Маджаров.

Като основни финансови проблеми той посочи лечението на онкоболните, плащанията към болници в чужбина и необходимостта от завишаване на контрола в системата на здравеопазването.

Професор Петров постави и въпроса защо България има най-много болници на глава от населението, а толкова много хора се нуждаят от лечение в чужбина.

„Тези болници са неефикасни. Нямаме нужда от много неефикасни болници. Имаме нужда от прибиране на броя на болниците и подобряване на ефективността”, заяви проф. Петров

Къде потъват парите за здравеопазване

Евростат: Българинът харчи най-много за храна, по-малко за здраве

Кой е основният проблем за българите при здравеопазването

Комисия избра Дечо Дечев за шеф на НЗОК

Министърът: Здравеопазването ни е отличник

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.