Ц еновата стабилност на всяко национално стопанство е много важна както за поддържането на устойчив реален икономически растеж, така и за повишаване на реалната покупателна способност на населението.
За съжаление, ценовата стабилност у нас през последните месеци бе нарушена и бе извадена от макроикономическия контекст, който следваше неизменно в продължение на близо 25 г., посочват в анализ за БТА от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ).
От там припомнят, че в България бе въведен "паричен съвет" през юли 1997 г., с който се фиксира националната парична единица към еврото през германската марка и се постави забрана на централната банка да провежда изцяло независима парична политика. И така до днес.
Ето какво още казват от ИССИ на КНСБ:
На следната графика може да се види какво се промени с инфлацията в България през последната 1 година месец по месец:
Инфлацията измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) за април 2022 г., е 14,4 на сто спрямо същия период на предходната година. Месец по-рано тази инфлация е била 12,4 на сто, а миналата година по същото време едва 2,5 на сто. Ако се заровим по-надълбоко в динамичните редове на месечната инфлация, за които данни ни предоставя националната статистика, то може да стигнем до много притеснителни изводи. Например, само през юли 2008 г. месечната инфлация е била горе-долу толкова, колкото е днес - 14,5 на сто. Трябва да се върнем назад до май 1998 г., за да намерим месец, в който ИПЦ е бил повече от тези стойности.
България е възприела подхода за определяне на инфлацията чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ). Това е и причината, поради която всички изменения в ценовите равнища на отделните стоки и услуги, се представят чрез този индикатор. Разбира се, заложената методика на изчисляване на ИПЦ в България има своите достойнства, но също така могат да се забележат два пропуска в контекста на ситуацията.
На първо място, ИПЦ не отчита възможностите на потребителите да заместват относително по-скъпите стоки с относително по-евтините. Когато става въпрос за "ефект на заместване" в икономиката, то той се осъществява под влияние на промени в условията на предлагането, което може да предизвика динамика в относителните цени и по този начин да предизвика структурни изменения в потребителската кошница. Но тъй като този индекс предполага неизменни тегла, когато се прави ежемесечно, резултатът е нереално надценяване на значението на относително по-скъпите стоки за сметка на нереално подценяване на ролята на по-евтините.
С две думи, реалната стойност на общия ИПЦ вероятно е по-висока, тъй като в него се включват стоки и услуги със съответните тегла, които отпадат или биват заместени от други такива в процеса на действителното потребление. Това е така, защото инфлацията на по-евтините стоки от малката потребителска кошница в момента е значително по-висока от инфлацията на т.нар. "луксозни" стоки. В условията на нарастваща инфлация хората потребяват по-често стоки от първа необходимост и все по-рядко си купуват нов автомобили или телевизор за дома, макар последните да са включени със съответните тегла в изчислението на този общ размер на ИПЦ. Следователно, може да има разлика между статистически обявеното равнище на инфлацията и реалното такова в икономиката, защото потребителската кошница в ИПЦ рядко се подлага на актуализация.
На второ място, поради бързото развитие на пазарите, индексът може да игнорира появата на нови стоки и услуги, повишаването на качеството на съществуващите или възникването на стокови дефицити. Всичко това се случва в динамика при вече фиксирани относителни тегла. Все пак, ИПЦ остава надежден измерител на сравнението на цените, както спрямо базисна година, така и във верижен индекс. Но трябва да имаме едно на ум, че тези 14,4 на сто може и да са малко повече като общ измерител.
Мнозинството от хората ще кажат, че тяхната лична инфлация е много по-висока от тези средни 14,4 процента. Ще бъдат прави, тъй като, както вече стана ясно, това е обобщен измерител. Никой не си купува храна в магазина по нейните средногодишни цени. Хората си купуват храната според нейната цена към съответния момент.
