П андемията от COVID-19 е променила традиционно позитивните нагласи на българите в края на годината. 80% са на мнение, че 2020 г. е била лоша година за България. В личен план за 39% от българите годината е била добра, а за 47% - лоша. Оставаме и песимисти за 2021 г. Мерките срещу COVID-19 имат и своите добри страни – прекарваме повече време със семейството си.
Това показват данни на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите за отминаващата 2020 г.
Почти равни са дяловете на българите, които са били щастливи (46%) през 2020 г. и тези, които не са били (44%). Сравнението с 2019 г. недвусмислено показва влошена картина.
През миналата година, заявилите, че са щастливи са били 63%. Демографската структура на щастливия българин обаче се запазва през годините. Има съвсем ясна зависимост между възрастта и щастието. Най-младите (18-29 г.) са преимуществено щастливи, като с напредването на възрастта стойностите постепенно падат.
При над 70 годишните, повече от два пъти са тези, които казват, че не са били щастливи през 2020 г. Тази зависимост до голяма степен се дължи на изчерпващата се житейска перспектива при най-възрастните.
80% от интервюираните са на мнение, че 2020 г. е била лоша година за България, а само 10% са на обратното мнение. В сравнителен план това прави огромна разлика с оценките от последните няколко години, когато позитивните и негативните оценки са били доста близки като стойности – около 40% положителни и толкова отрицателни.
Когато стане дума обаче за 2020 г. в личен план, годината изглежда по-добре, въпреки че негативните оценки отново преобладават – за 39% тя е била добра година, а за 47%. Без съмнение, пандемията от COVID-19 е нанесла щета за немалка част от българите. През последните години, годината е била добра за около 50-60% от българите, и лоша само за по-малко от една трета.
При оценката на българите за 2020 г. прави впечатление, че за личния и професионален живот преобладават неутралните или по-скоро добрите оценки, но когато стане въпрос за оценка за финансовите възможности, мнението че годината е била по-скоро лоша, се споделя от 40%.
По всичко личи, че икономическите щети нанесени от пандемията са дали ефект върху немалко българи. За сравнение този процент през 2018 и 2019 година е бил 10 пункта по-нисък.
Противоепидемичните мерки срещу разпространението на COVID-19 принудиха немалко хора да прекарат повече време вкъщи, което има и своите добри страни. Така например през 2020 г. 74% са имали достатъчно време за тяхното семейство, докато през 2019 г. този дял е бил 65%.
Въпреки откриването на ваксина срещу COVID-19, българите остават песимисти за предстоящата 2021 г.
Близо една трета смятат, че ни очаква по-добра година за България, докато 44% очакват по-лоша година за страната ни.
Сравнителните данни сочат недвусмислено, че традиционно българите са позитивно настроени към следващата година, но по всичко личи, че не виждаме съвсем бързо решение на кризата около COVID-19.
Очакваните икономически последици от пандемията вероятно също засилват песимистичните нагласи на българите за следващата година. На въпрос за очакванията за 2021 г. в личен план обаче, по-голям дял са на мнение, че това ще е една по-добра година (39%), а 29% по-лоша година.
И на двата въпроса отново регистрираме същите демографски зависимости, както при оценката за отминаващата 2020 г. Най-младите са най-оптимистично настроени за 2021 г., докато най-възрастните остават най-скептични.
"Галъп": 56% от българите подкрепят по-строгите мерки срещу COVID-19
Тренд: 45% от българите няма да се ваксинират срещу COVID-19
Оцениха ефикасността на маските срещу коронавируса
