„Трябва да променим нашите изпитни формати. Ще го направим за първи път догодина”. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев пред "Здравей, България" по NOVA.
Това ще бъде част от промяната във фокуса на системата - не към трупането на енциклопедични знания, а към развиването на умения. Равносметката се прави и по повод последните резултати от международното проучване PISA. В него участвали 6 900 деветокласници от България. И в трите категории - четене, математика и природни науки, има спад в резултатите. По природни науки разликата надолу е значителна.
„Нашата система дава повече знания, но по-трудно ги трансформира в умения за функционална пригодност за живота”, коментира Вълчев.
Министърът каза още, че от 2000 г. насам няма влошаване в резултатите на учениците, а по-скоро стабилни резултати. „Имало е години и с по-ниски резултати, но това са нормални статистически колебания”, смята още министърът.
„Не трябва да драматизираме отрицателната разлика. Проблемът по-скоро е, че нямаме подобрение в дългосрочен период. Няма и как да има подобрение, защото това все още е старата система, старите програми”, коментира Вълчев.
Той обясни и какво точно измерва проучването PISA. „Една задача по PISA е елементарна като математически алгоритми, но изисква транслиране на житейска ситуация в математическа задача”. каза министърът.
„Променяме учебните програми от 2016 г. Конкретно този випуск са по старите учебни програми. Учителите препускат по материала. Ще намалим дълбочината на темите. Трябва да учат многочлени, тъждества, триъгълници, но по-малко от това”, каза Красимир Вълчев.
Целта на промените е в по-голяма степен да се стимулира интересът към ученето у децата.
„Трябва да насочим цялата система към умения. Това е, с което закъсняхме”, каза министър Вълчев.
Колко получават учителите в Германия
„По другите изследвания сме на 8-мо - 9-то място в Европа по четивна грамотност. Имаме проблеми между 4 и 9 клас, в периода, в който децата имат най-малко желание за учене, но това е проблем на системата”, коментира още Вълчев.
За скандала с „Под игото” и за това, че над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния българския език, Вълчев заяви: „При PISA всички страни констатират проблем с комуникативните умения. Децата четат от екрани, предимно кратки текстове. Имаме още по-голям проблем с мотивирането на учениците за четене. А "Под игото" съдържа хубави думи, които е добре децата да научат”. Убеден съм, че има по-добри варианти да ги накараме да четат българска литература от този период".
Оценяват се уменията на ученици от 79 държави и региони в три области - четене, природни науки и математика с PISA. В България в изследването са участвали 6900 ученици в 9 клас.
PISA изследва не просто знанието за четене и писане, но и как се прилага като умение - търсене на информация, откриване на противоречия. В тази област резултатът на българските ученици е значително под средния. За България той е 420 точки. Първи по среден резултат са децата в Китай с 555 точки.
Учениците по-трудно възприемат знанията по природни науки спрямо 2016 година, става ясно още от обявените резултати. Резултатите показват, че не се наблюдават и по-добри постижения по четене. Леко подобрение има по математика.
Изследването на PISA е проведено между 10 април и 17 май в 197 училища. Обхваща 6900 ученици от 7 и 9 клас.
Резултатите показват, че по природни науки страната ни заема 424-то място през 2018 година в сравнение с 2015 година сме били 446-то място или спад от 22 места.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Добави ни в предпочитани източници в Google
