Н а девети септември 1944 година България е окупирана от Съветската армия и е извършен военен преврат. Начело на страната е инсталирано марионетно правителство, водено от Кимон Георгиев. Комунистическата партия и нейните бойни групи започват масови репресии. Екзекутиран е принц Кирил, брат на покойния цар Борис III, регент на непълнолетния Симеон II. Отечественият фронт избира нов регентски съвет, а царската фамилия е поставена под домашен арест. Комунистите поругават православния параклис в сградата на двореца на българските царе. Стенописите са замазани с вар, а иконостасът изпотрошен.
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Дворецът на българските царе. Дом на първия монарх след освобождението княз Александър Батенберг. Вторият син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат, Батенберг е племенник на Максимилиана фон Хесен-Дармщат. Тя обаче остава в историята като Мария Александровна – руската императрица, съпруга на Александър II. Когато Батенберг застава начело на Княжество България възлага на Виктор Румпелмайер да изгради новия дворец. Прочутият австрийски архитект проектира и Евксиноград, разказва Жанет Митева пред NOVA. Тя е историк и от 20 години проучва архивите на първата царска резиденция. Днес тук се намира Националната художествена галерия и Националния етнографски музей.
„Камините от времето на Батенберг не са били толкова много, само в неговия кабинет се говори, че е имало висока ренесансова камина. Княз Фердинанд, който е голям естет обаче променя всичко. Камините са поръчвани в работилници във Франция и Италия“, допълва историкът. Тя разказа повече и за помещенията в двореца.
Окончателният разрив между Княжество България и Русия настъпва при Съединението на България. Москва остро се противопоставя на обединението с Източна Румелия. На девети август 1886 година е извършен военен преврат от проруски настроени офицери. Александър Батенберг е арестуван в този дворец. Стефан Стамболов обаче повежда контрапреврат. Батенберг се завръща на трона, но окончателно абдикира на 26 август. На 7 юли 1887 година българската корона преминава във Фердинанд.
Митева разказва за кабинета на българските царе в двореца.
През годините в двореца са изграждани няколко параклиса - католически и православни. Жанет Митева се съгласява да ни покаже останките от последния православен параклис. В момента там са разположени картини, които са част от експозициите в галерията. Тя показа и Светото Евангелие, което е правено социално по поръчка за цар Борис III през 1925 г. Авторът на оформлението е Стефан Баджов, който е изработил и стенописите в параклиса. За съжаление от тях не е останало много.
Фридрих Грюнангер прави втория етап от преустройството на двореца. В него се поражда амбицията да създаде заедно с други художници и архитекти т.нар. „български стил“. В този стил са построени Семинарията, Централната минерална баня, Синодалната палата и др.
Историкът споделя, че след 1944 г. стените на параклиса са боядисани и стенописите са унищожени. След време реставраторите успяват да възстановят част от украсата по стените, включително и царския символ - лилията.
Нахлуването на Съветската армия и преврата на 9 септември 1944 година е преломен момент в историята. В България започват масови репресии и екзекуции без съд и присъда. В кабинета на българските монарси се настанява комунистическият вожд Георги Димитров. А в балната зала започват да се провеждат инструктажите и обученията на Висшата партийна школа на БКП.
