С ъвременният прочит на Съединението е, че когато много искаме да направим нещо, най-добре да си го направим сами.
Такова мнение за днешната дата 6 септември изрази историкът и шеф на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, цитиран от „Фокус”.
5 факта за Съединението, които вероятно не знаете
Единствената сила в света, която никога не е губила флаг, е България
По случай 132-годишнина от обединението между Княжество България и Източна Румелия, агенцията събира позициите на няколко видни български историци относно историческия подвиг.
6 септември е ценен, защото през 1885г. всички са „снели партийните знамена” и народът се е обединил около каузата на Съединението.
До разделянето на територията на Третото българско царство се стига след Берлинския договор от 1878, който отделя северното Княжество България от южната Източна Румелия – автономна турска провинция, с център Пловдив.
По документи, до обявяването на независимостта в началото на новия век, и двете територии са част от Османската империя. Въпреки това в тях българите живеят разделени – имат отделни парламенти и местни институции.
„Берлинският конгрес през юли 1878 г. създава пълна каша с наследството на Османската империя на Балканите. По-специално с българския народ, но не само с него. Единното тяло на българския народ е разкъсано. В Горнотракийскaта низина, която дава най-много жертви в борбата за национално Освобождение в резултат на Априлското въстание и военните действия през лятото на 1877 г., се формира една автономна област, която носи странното наименование Източна Румелия”, разказва Димитров.
Как прогониха българите от Крим
„Поради силата на българското общество в Източна Румелия планираната там от някои Велики сили и очаквана от Гърция и други страни мултикултуралност не се случва“, от своя страна заявява проф. Пламен Павлов.
В южната област хората имат българско самосъзнание, което се показва и от избора им на депутати в първия проведен там вот, допълва Павлов.
„Във вътрешната политика на Източна Румелия се стига дотам, че и двете управляващи партии твърдят, че са за Съединение”, изтъква още историкът.
Още след подписването на Берлинския договор, разединението на българите предизвиква Кресненско-Разложкото въстание, само че то е недостатъчно подготвено, изтъква военният историк полк. Мишо Йорданов.
Подготовката на Съединението в Пловдив, 7 години по-късно, е много по-добра и повсеместна.
Неслучайно един от нашите изтъкнати революционери, какъвто е Захари Стоянов, става председател на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), изтъква Йорданов.
Мит ли е България на три морета
За първи път на български - непозната книга за руско-турската освободителна война
„„Използвайки опита от организацията на Априлското въстание, той много добре определя главните задачи на този комитет. В организацията, в дейността на Съединението са включени и военните, т.е. главните водачи на Източнорумелийската полиция. Не случайно в първото правителство след Съединението на Източна Румелия с Княжество България има четири военни лица. Това са Димитър Филов, Данаил Николаев, Коста Паница и Димитър Ризов. Ризов не е военен, но е служил като връзка между княза Александър Батенберг и БРТЦК“, допълва полковникът.
Самото Съединение е безпрецедентен акт, тъй като нарушава установилото се статукво в Европа през 1815 г., когато се решава, че всички политически промени на Балканския полуостров ще се решават с консенсус между Великите сили, изтъква Божидар Димитров.
„Великите сили първо решават да опитат с добро, защото на 5 ноември е предвидено в Цариград да се съберат и да решат за връщане на статуквото. Нечувана услуга ни прави сръбският крал Милан, който ни напада. Това е нападение над Османската империя“, коментира проф. Димитров.
Той допълва че последвалата Сръбско-българска война също е световен прецедент, защото добре обучените български офицери и войници успяват да я спечелят само за 14 дни.
„Султанът няма за какво да се захване, защото нищо не се откъсва от Османската империя“, разказа историкът и подчерта, че тогава двете области – Княжество България и Източна Румелия остават в рамките на империята като васални държави, но се съединяват и се управляват от един човек – българския княз.
„Актът на Съединението е една дързост - да се противопоставиш на клаузите на Великите сили, се иска немалка смелост. Иска се и изключително дипломатично усещане, за да се уцели моментът, в който трябва да се направи това Съединение и да се отстояват българските интереси”, смята Йорданов.
Той откроява ролята на княз Александър Батенберг и правителствените ръководители Петко Каравелов и Стефан Стамболов, „лавирали между интересите на Великите сили и уцелили момента, за да се получи това Съединение”.
„Не бива да се забравя ролята и на самия Гаврил Кръстевич - вторият и последен генерал-губернатор на Източна Румелия. Въпреки че е смятан за туркофил и за човек, който е бил османски администратор, той на практика не прави нищо, за да предотврати Съединението, макар че всичко му е било напълно ясно“, коментира проф. Павлов.
Осем ползи за България от обявената независимост
Най-значимите си успехи постигаме със собствените си обединени усилия
„На 6 септември имаме един тотален триумф на съединистката идея в Източна Румелия и в Княжество България“, допълва историка.
„Князът се намира във Варна, когато получава известието за обявеното Съединение. Той отива във Велико Търново, където обявява Съединението. Не само Независимостта на България, но и Съединението са признати юридически в духа на националната традиция именно в старата столица. Да не забравяме, че и Конституцията се нарича Търновска. След което княз Александър Батенберг е посрещнат триумфално в Пловдив“, разказа още историкът.
Поантата на Съединението е Сръбско-българската война, която показва на света, че младата българска държава е способна да защити своите законни права, допълва Павлов.
„Съвременният прочит на Съединението е, че когато много искаме да направим нещо, най-добре да си го направим сами. Да не се съобразяваме с Брюксел-и, ООН-та и т.н.”, е поуката, която си е извадил Божидар Димитров.
