П роектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. беше одобрен на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси с 12 гласа „за“, 11 „против“ и нито един „въздържал се“.
Надзорният съвет на НЗОК обсъжда проектобюджета на касата за 2027 г.
Проектобюджетът беше представен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Той предвижда приходи и трансфери в размер на 5,68 млрд. евро, като общият размер на разходите също е 5,68 млрд. евро.
Здравноосигурителните приходи са 5,63 млрд. евро. От тях 3,45 млрд. евро са от здравноосигурителни вноски, а 2,17 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Приходите и разходите са с 426,9 млн. евро, или 8,1%, повече спрямо бюджета на НЗОК за 2026 г.
За здравноосигурителни плащания са предвидени 5,41 млрд. евро. Това е увеличение с 478,1 млн. евро, или 9,7%, спрямо тази година.
През 2027 г. Министерството на здравеопазването ще предоставя ежемесечно трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер от 32,7 млн. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Приеха бюджета на Националната здравноосигурителна каса
- Колко средства са предвидени за различните дейности
Министър Катя Ивкова представи и разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания.
За първична извънболнична медицинска помощ са заложени 372 млн. евро, а за специализирана извънболнична медицинска помощ – 384 млн. евро, което е ръст от 9,3% спрямо тази година.
Предвидените средства за дентална помощ са 248 млн. евро, или увеличение със 7,6%, а за медико-диагностична дейност – 176 млн. евро, с 5% повече.
За лекарствени продукти са заложени 1,454 млрд. евро, което представлява ръст от 9%.
Най-голям дял от средствата е предвиден за болнична медицинска помощ – 2,531 млрд. евро, или увеличение с 8,1%. В тази сума са включени 81 млн. евро за амбулаторни процедури за диагностика, профилактика и диспансерно наблюдение в болничната помощ. Други 36 млн. евро са предвидени за финансиране на медицинския персонал в лечебните заведения за болнична помощ.
За медицински изделия, използвани в болничната помощ, както и за помощни средства и медицински изделия за хората с увреждания, са предвидени 147 млн. евро, което е ръст от 2,3%.
Другите здравноосигурителни плащания са в размер на 96 млн. евро. В тази сума са включени 51 млн. евро за медицинска помощ в съответствие със системите за социална сигурност.
Над 5,2 млрд. евро за здраве през 2026 г.: Надзорният съвет на НЗОК одобри бюджета
- Фискалният съвет и работодателите настояват за по-ефективна система
Любомир Дацов от Фискалния съвет представи становището на институцията. По думите му здравеопазването е един от секторите, в които ефективността на публичните разходи може да бъде подобрена. Като други такива той посочи вътрешния ред и сигурността и общодържавните служби.
Ако в трите сектора бъдат достигнати средните за Европейския съюз стандарти за ефективност, това би могло да спести публични разходи в размер на 3,5% от брутния вътрешен продукт, посочи Дацов. Той открои и проблема с доплащането от пациентите в здравната система.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че организацията посреща и трите бюджета със смесени чувства. Според нея системата продължава да се управлява по досегашния начин въпреки необходимостта от мерки за подобряване на ефективността.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че организацията не подкрепя проектобюджета на НЗОК.
„Последните 10 години ние последователно не подкрепяме бюджетите на НЗОК, тъй като смятаме, че структурата е грешна, акцентът трябва да е върху превенцията и профилактиката“, посочи той.
Боряна Абаджиева от Българската търговско-промишлена палата заяви, че организацията принципно подкрепя бюджета, но отчита необходимостта от по-добра координация между болничната и извънболничната помощ.
Ася Гонева от КНСБ също изрази принципна подкрепа за проектобюджета, но подчерта необходимостта от сериозен разговор за трансформацията на системата от търговска в социална. Тя открои като проблем и заплащането на работещите в здравеопазването, като посочи, че синдикатът настоява за хоризонтална политика по доходите с увеличение от 10%.
Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ коментира, че броят на болниците в България е твърде голям, а делът на доплащанията от пациентите е два пъти над средния за ЕС. Според него ниските възнаграждения в здравната система увеличават уязвимостта на специалистите към корупционни практики.
Здравното министерство представя приоритетите си и бюджета за 2027 г.
- Спор за заплатите на лекарите и медицинските сестри
Темата за възнагражденията на медицинските специалисти предизвика дискусия между депутатите и здравния министър.
В отговор на въпрос на Асен Василев от „Продължаваме промяната“ за заплащането на лекарите и медицинските сестри Катя Ивкова съобщи, че са предвидени 30 млн. евро за стипендии на специализанти. Средствата ще обхващат не само лекари, но и медицински сестри.
Те ще бъдат изплащани по национална програма, която се разработва паралелно с бюджетната процедура, както и чрез медицинските университети, обясни министърът.
Асен Василев обаче коментира, че предвидените средства не гарантират увеличение на минималните възнаграждения в системата. Той заяви, че „Продължаваме промяната“ няма да подкрепи проектобюджета на НЗОК.
Ивкова посочи, че в условията на пазарна икономика държавата не може да определя конкретните възнаграждения, които работодателите в системата трябва да изплащат на служителите си. Съществува обаче възможност да бъдат заложени минимални нива чрез колективен трудов договор.
Мартин Димитров от „Демократична България“ също постави под въпрос размера на предвидената подкрепа. По думите му стипендиите за лекарите и медицинските сестри специализанти се равняват на около 460 евро на човек, което е недостатъчно.
Той посочи още, че за ограничаване на злоупотребите в системата е необходим механизъм за персонализирано уведомяване на пациентите за използваните от тях здравни услуги чрез SMS известия.
Айтен Сабри от ДПС обърна внимание, че предвидените стипендии обхващат само специализанти, приети по държавна поръчка. Според нея липсват реални реформи, които да мотивират младите специалисти да останат да работят в България. Тя подчерта и недостига на медицински персонал в отдалечените планински райони, за които е необходима целенасочена държавна политика.
- НЗОК предвижда дигитален контрол срещу фиктивните хоспитализации
Проблемът с фиктивните хоспитализации и злоупотребите със средства за лекарства също беше поставен по време на обсъждането.
Георги Георгиев от „Възраждане“ коментира, че покачването на инфлацията ще продължи да увеличава доплащанията на пациентите за медицински услуги. Според него системата се нуждае от реформа, тъй като в сегашния си вид представлява „наливане на огромни средства в една продънена каца“.
Димо Дренчев от „Възраждане“ също обърна внимание на проблема с фиктивните хоспитализации и източването на средства за лекарства.
В отговор управителят на НЗОК Владимир Даскалов съобщи, че са предвидени мерки за засилване на дигиталния контрол. По думите му до месец приложението еЗдраве ще бъде надградено с финансов модул.
Чрез него всеки пациент ще може да проследява в реално време какви средства е изразходвала Здравната каса за неговото лечение, включително броя на извършените прегледи и размера на използвания финансов ресурс.
Така пациентите ще получават повече информация за отчетените на тяхно име медицински дейности и разходи, обясни Даскалов.