С наближаването на членството на България в еврозоната, темата отново изостря обществените дебати. Основен страх сред гражданите е, че присъединяването към валутния съюз ще доведе до ангажименти по „спасяване“ на по-големи и задлъжнели икономики, като например Франция или Италия, пишат от Pariteni.
Експертни анализи обаче сочат, че тези притеснения са преувеличени и неоснователни, особено що се отнася до участието на страната ни в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).
- Какво представлява ЕМС?
Европейският механизъм за стабилност е постоянен фонд, създаден след кризата от 2008 г. и дълговите сътресения в еврозоната. Основната му цел е да осигурява финансови заеми на държави в затруднение, но само при строги условия и след одобрение от всички страни членки.
– Механизмът разполага с капитал от 708 млрд. евро, който служи като финансова „възглавница“, а не като безвъзмездна помощ;
– Заемите се отпускат с лихва и с краен срок за връщане до 12 години;
– Финансовата помощ не е автоматична – изисква се съгласие и строги икономически критерии от страната получател.
- Какво означава това за България?
След влизането в еврозоната, България ще участва с около 1% от капитала на ЕМС, съразмерно на икономическия си мащаб.
– Първоначалната вноска ще бъде около 833 млн. евро;
– При необходимост може да се активира допълнителна сума в размер на 4 до 6,5 млрд. евро, която също представлява заем – не дарение;
– Тези средства подлежат на възстановяване с лихва и не се губят, освен в малко вероятния сценарий на пълен фалит на друга държава, което досега не се е случвало;
- Митът за „спасяване“ на Франция
Един от най-често изразяваните страхове е, че България ще бъде натоварена с отговорност да покрива дългове на страни като Франция. Реалността показва, че това е икономически невъзможно.
– Дългът на Франция е около 3,3 трилиона евро;
– БВП на България е около 200 млрд. лева – 33 пъти по-малък от френския дълг;
– България не може да поеме чужди дългове, нито е предвиден такъв механизъм в рамките на ЕМС.
- А какво да очакваме по отношение на инфлацията?
Примерът на Хърватия, която въведе еврото наскоро, е показателен. Според данни на Евростат:
– Инфлацията се е повишила с едва 0,1 – 0,3% след преминаването към еврото;
– Основните фактори за инфлацията са били външни – скъпите енергийни ресурси, нарушените доставки след COVID-19, както и нарастващото потребление след туристическия подем;
– Доходите в Хърватия са нараствали по-бързо от цените, което минимизира реалния натиск.
- Страховете са по-силни от фактите
Участието в еврозоната и в ЕМС не означава разходи без възвръщаемост, нито автоматично участие в „спасителни мисии“. То е част от солидарен механизъм с ясни правила, който досега не е използван по начин, застрашаващ участващите страни.
Присъединяването към еврото дава на България финансова стабилност, по-ниски транзакционни разходи, инвестиционен потенциал и защита при кризи. Рисковете са управляеми, а досегашната практика показва, че механизмите в еврозоната работят предвидимо и отговорно.
