А строноми регистрираха безпрецедентна космическа експлозия, продължила 27 дни, което поставя под въпрос настоящите научни модели за смъртта на масивни звезди. Това откритие разкрива значителни пропуски в разбирането ни за най-мощните събития във Вселената и насочва бъдещите изследвания в нова посока.
Гама-лъчевите взривове (GRB) са известни като най-мощните експлозии във Вселената, освобождаващи за секунди повече енергия, отколкото нашето Слънце ще произведе през целия си живот. Обикновено те са краткотрайни, с продължителност от няколко милисекунди до няколко минути, и се свързват с колапса на масивна звезда, на която ѝ свършва горивото, в черна дупка.
Безпрецедентно явление в дълбокия космос
Изследователи от Университета в Бирмингам са открили гама-лъчев взрив, обозначен като GRB 220706A, който е останал активен в продължение на 27 дни. Според информация, цитирана от The Independent, това е с 20 дни по-дълго от всеки друг регистриран досега гама-лъчев взрив. Централният източник на енергия при тези събития обикновено се изчерпва бързо, но рядък тип ултра-дълги GRB могат да продължат да произвеждат високоенергийни изригвания за по-дълго време.
„Фактът, че наблюдаваме изригвания около 27 дни след началото на взрива, ни казва, че има продължаващ активен процес, а това е безпрецедентно сред познатата ни популация. Предишният рекорд за забавени изригвания беше около шест дни след първоначалния взрив“, заяви Бенджамин Гомперц от Училището по физика и астрономия към Университета в Бирмингам пред Space.com.
В търсене на обяснение
Една от възможностите, които учените разглеждат, е, че участващата звезда е била много по-голяма от всяка друга, наблюдавана досега при подобни събития. Д-р Гомперц теоретизира, че за GRB 220706A може да е била необходима звезда от типа „син свръхгигант“, чийто радиус е 1000 пъти по-голям от този на Слънцето. Това би обяснило продължителния характер на експлозията.
„Не знаем какъв е централният двигател, задвижващ този изблик, и точно това го прави толкова завладяващо събитие. Фактът, че виждаме свръхнова, ни казва, че звезда се е сринала, което е стандартният източник на енергия за GRB, но това не обяснява веднага изключително късните изригвания или необичайно ярката свръхнова. Можем да го интерпретираме до известна степен чрез предишни събития“, добавя д-р Гомперц.
Бъдещи наблюдения и нови инструменти
Изследователите се надяват, че бъдещите наблюдения на ултра-дълги гама-лъчеви взривове ще помогнат за по-доброто разбиране на тези космически феномени. Ключов инструмент в тези усилия може да бъде сондата Einstein Probe, изстреляна през 2024 г. Този рентгенов космически телескоп е способен да проследява събития, които преди това са били невъзможни за наблюдение, и може да даде отговори на загадката зад GRB 220706A.
Последните открития бяха публикувани в проучване, озаглавено „An off-nuclear tidal disruption event discovered at late times: the case of TDE 2023mfm“, както се посочва в доклада. Това откритие подчертава колко много все още предстои да научим за най-екстремните процеси във Вселената.
Добави ни в предпочитани източници в Google
