П арламентът прие на първо четене промените в Закона за енергетиката, които предвиждат пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. В подкрепа на измененията гласуваха 98 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС, а 49 бяха "против".
Срещу законопроекта бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“, които изразиха опасения от повишаване на сметките за ток за бита.
"Категорично битовите клиенти са защитени, като крайните снабдители и търговци ще ги снабдяват с електрическа енергия по регулирани цени при осигурени компенсации", заяви министърът на енергетиката Румен Радев в началото на дебата. Той посочи, че другото съществено изменение в предложения законопроект е свързано с въвеждането на национално определение за уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.
Докога ще поскъпва токът у нас? Енергиен експерт обясни
С измененията се прекратява ролята на обществения доставчик НЕК и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. В законопроекта е предвидено крайните снабдители на енергия, като доставчици на универсална услуга, да са задължени да снабдяват битовите клиенти и последните да не са задължени да сменят своя доставчик. По време на преходния период крайните снабдители ще снабдяват битови крайни клиенти по регулирани цени.
Предвидена е възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г.
Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС каза, че със законопроекта се иска либерализация на енергийния пазар на едро. "Никой не иска от нас да изведем битовите потребители на свободния пазар", каза тя. Петкова обаче отбеляза, че в законопроекта има доста разпоредби, свързани с битовите потребители, които изискват сериозна преработка."Българският потребител трябва да остане на регулиран пазар и да либерализираме пазара на едро", категорична беше тя.
Драгомир Стойнев от "БСП за България" коментира, че основната цел на този законопроект не е да има спокойствие за домакинствата и за бизнеса, а да се усвоят средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. "Тоест, за 850 млн. евро ние сме готови да съсипем и последния сектор, който остана в българската икономика, именно енергетиката", посочи той.
"До момента, ако миксът се определяше от КЕВР, сега не виждам кой ще убеди самите електроразпределителните дружества да направят така, че да има ниска цена на микса, т.е. ако сега е 150 лева, нищо не пречи тя да бъде 250 лева, 350 лева", добави той. В тази връзка Стойнев изрази опасения за спекула и картелни споразумения.
Христов: Еднакви цени за ток, газ и парно за всички
Радослав Рибарски от ПП-ДБ посочи, че небитовите потребители доста години вече са на свободен пазар, няма картелни споразумения и КЕВР е именно за това, за да регулира тези взаимоотношения на пазара.
"Това, което в момента се случва, едни държавни дружества да се лишават от пазарни приходи, за да се поддържа регулираната цена за бита на ниски нива е пагубно за българската икономика", смята той.
Йордан Тодоров от "Възраждане" го репликира, че тази регулирана цена остава до 31 декември 2025 г., след това от 1 януари 2026 г. българските домакинства ще понесат изцяло тежестта на свободния пазар. По думите му сметката им за ток ще скочи между 200 и 300 процента, а през зимните месеци могат да скочат и над 10 пъти в сравнение със сметките, които плащат в момента.
Павела Митова от "Има такъв народ" коментира, че за пореден път българските политици се опитват да се направят "по-големи католици от папата" пред европейските си партньори. Тя посочи, че в директивата не е посочена конкретна дата за либерализация на пазара на битовите потребители. "Промените са в ущърб на крайните битови потребители, които ще зависят от големите ЕРП-та, тъй като от тях ще зависи и цената на електрическата енергия", коментира Митова.
