Прокуратурата: Системно се нарушават принципите на върховенството на закона

Р ъководството на прокуратурата представи позиция във връзка със „системното нарушение на принципите на върховенството на закона, изразяващо се в манипулативни и неверни твърдения от представители на изпълнителната и законодателната власти“, съобщава NOVA.

Заместникът на главния прокурор Десислава Пиронева алармира за представяна в медиите невярна информация от 15 до 27 март тази година. Такива твърдения са правени срещу конкретни магистрати с цел да се урони престижът на съдебната власт, смята прокуратурата.

Спецпрокуратурата няма да образува досъдебно производство срещу Делян Пеевски

Изкривява се обществената представа за работата на прокуратурата. Застрашени са правата на всички граждани с оглед нарушаване върховенството на закона, категорични са от държавното обвинение.

Бойко Рашков, министър на вътрешните работи: Главният прокурор е разпоредил сигнала с изречението „да се образува досъдебно производство” като не оставя избор на наблюдаващия прокурор сам да прецени дали има данни за това.

Горанов след разпита: Не ми се иска да съдя държавата за глупостта на някои

Изказването показва непознаване на Конституцията и законите на Република България, категорична бе Пиронева. Тя цитира конкретни изказвания и на депутата от ПГ на ДБ Христо Иванов, вицепремиера Асен Василев, началника на политическия кабинет Лена Бориславова, министър-председателя Кирил Петков, правосъдният министър Надежда Йорданова както и други политически фигури.

Поради огромния обем на всички изнесени през последно време неверни твърдения, на моменти граничещи с „очевидни лъжи“, няма как всички те да бъдат посочени конкретно или по-общо, уточниха от прокуратурата.

Прокуратурата поиска правна помощ, за да разпита Божков

"Необходимостта от такава реакция на Прокуратурата на Република България се налага и защото твърде често неверните и/или манипулативни твърдения целят уязвяване и засягат все повече отделни прокурори, част от които работещи по дела с публичен или медиен интерес, което е недостойно в човешки план и е своеобразен опит да им се въздейства с недопустими по закон средства. Атаките срещу прокурори и прокуратурата - като цяло, вероятно целят нейното овладяване или съществено затрудняване на ежедневната работа и „използването й“ в противоречие с българското законодателство с нелегитимни политически цели. Прокуратурата в последно време се явява освен първата, в много случаи, за жалост- и последната преграда между беззаконието и българските граждани", се казва още в официално съобщение, разпространено до медиите.

Публикуваме без редакторска намеса изказванията, които прокуратурата определя като "неверни политически твърдения":

№ 1 15.03.2022 г.

Христо Иванов – народен представител и съпредседател на парламентарната група на "Демократична България" в 47-ото Народно събрание: “…Фактологията около „Барселонагейт“ е известна от години, но очаквам поредното замитане под килима…“ Специализираната прокуратура многократно е предоставяла информация по този случай. По досъдебното производство се извършват действия. Всеки български гражданин може лесно да се запознае след проверка в
интернет.

№ 2 15.03.2022 г.

Надежда Йорданова – министър на правосъдието: “…липсата на реформа в българската съдебна система пряко ще се отрази на достъпа до средства от ЕС…“ Това е невярно твърдение, което буди притеснение за постоянното нарушаване от българските политици на принципа на разделение на властите и пряка намеса в независимостта на българската съдебна система. На 20.12.2021 г. е дадена пресконференция на ПРБ, на която подробно е обяснено, че това е пропагандна теза за политически цели. 

№ 3 15.03.2022 г.

Кирил Петков - министър-председател на Република България: “…на нас буквално са ни вързани ръцете. Примерът за „Булгаргаз“ е точно този. Денят преди МВР, може би, да влезе в арест, папката за „Булгаргаз“ беше иззета от прокуратурата и казаха дотук…“Казаното не отговаря на истината и показва непознаване на Конституцията на Република България (КРБ) и законите на страната. Прокуратурата многократно е информирала обществеността за хода на досъдебното производство, което към момента не е приключило. В КРБ ясно са разграничени правомощията на изпълнителната и съдебната власти и една от целите на разделението на властите е да бъде изключено овладяването и контрола на изпълнителната власт над съдебната. Разследването по досъдебното производство се води от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), като част от действията по разследването са извършени от наблюдаващия прокурор. Важно е да бъде отбелязано, че мярка за неотклонение „задържане под стража“ съгласно чл. 17, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от НПК, се взема само от съда.

№ 4 17.03.2022 г.

Христо Иванов – народен представител и съпредседател на парламентарната група на "Демократична България" в 47-ото Народно събрание: “… Ние винаги сме настоявали да се въведат много по-сериозни форми на отчетност и през бюджета за ефективността на работата на прокуратурата…“ Показва се непознаване на КРБ и практиката на КС и законите на страната, а така също и на Становища на КСЕП и други актове на Съвета на Европа и ЕС. С намаляването на бюджета за правосъдната система, в частност за ПРБ, което е противоконституционно, на практика се стига до засягане на независимостта и до съществено затрудняване, дори парализиране на дейността ѝ. Според тълкувателно решение на Конституционния съд, държавният бюджет трябва да осигурява средства за функциониране на установените в Конституцията държавни институции, в това число и на органите на съдебната власт, и всяко отклонение от това задължение, е условие за противоконституционност.

№ 5 18.03.2022 г.

Асен Василев - Заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите: “… най-накрая се действа по сигнала на Божков и щетата от 556 млн. лв. в бюджета…“ Докладът на АДФИ от 2021 г. повтаря констатациите на доклад от 2020 г., възложен от прокурор от Специализираната прокуратура (СпП), а не от министър Василев, който е послужил в разследването срещу В. Божков. Също още през 2020 г. е получен сигнал от В. Божков и са проверени всичките му твърденията, в цялост по досъдебното производство, наблюдавано от СпП. По искане на наблюдаващ досъдебното производство прокурор, Специализираният наказателен съд е допуснал и е наложил чрез запори и възбрани обезпечения по реда на чл. 72 от НПК по отношение на цялото движимо и недвижимо имущество на обвиняемия Божков. В този смисъл събирането на тази сума е обезпечено.

№ 6 19.03.2022 г.

Изказване на Христо Иванов – народен представител и съпредседател на парламентарната група на "Демократична България" в 47-ото Народно събрание: “… Има един факт, който абсолютно не може да бъде заобиколен - въпреки че има процесуална възможност Васил Божков да бъде разпитан от дистанция и той е изявявал готовност да даде показания, на мен не ми е известно българската прокуратура да е събрала тези показания за тези твърдения, така че те да бъдат проверени…“ Непознаване на КРБ и законите на страната, относно извършване на действия по разследването с участие на обвиняемия - чл. 219 от НПК. Същият изключва разпит на обвиняем, чрез видеоконферентна връзка, преди да му бъде предявено обвинението лично в горното му качество.

№ 7 20.03.2022 г.

Лена Бориславова - Началник на политическия кабинет на правителството на Кирил Петков: “…Прокуратурата удобно пропусна внесени от Васил Божков данни…“, „…саботаж” е, че дълго време държавното обвинение е отказвала да образува въпросното досъдебно производство…“ Непознаване на КРБ и законите на страната, прокуратурата е проверила данните от сигнала на В. Божков след подаването му през м. юни 2020 г. Обществеността е своевременно информирана за това обстоятелство.

№ 8 20.03.2022 г.

Бойко Рашков – министър на вътрешните работи “… Няма пречка Божков да бъде разпитан от Дубай с видеоконферентна връзка…“ “…Той определи като професионален гаф по-рано изказаното твърдение на ръководителя на Специализираната прокуратура, че бизнесменът не може да бъде разпитан онлайн…“ Непознаване на КРБ и НПК, може да бъде разпитан като свидетел, но при наличие на определени предпоставки, но в никакъв случай извън процедурите по НПК. Република България няма договор за правна помощ с ОАЕ, което по същество означава, че само съответните власти на тази държава трябва да преценят дали да изпълнят молбата за правна помощ в условията на взаимност. Следва да се посочи, че до момента нямаме изпълнена молба за правна помощ, отправена до ОАЕ.