Н яма лабораторно потвърждение на случая на хантавирус, за който съобщиха румънските власти. Има изпратени проби, но няма потвърждение. Така може да се обявяват много случаи, които после могат да се отхвърлят. След като този човек не е пътувал до Южна Америка, съм убедена, че няма как да се разболее. Сигурна съм, че тази информация ще се отхвърли. Това заяви в ефира на NOVA NEWS директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова, коментирайки съобщенията, че в Румъния е потвърден случай на хантавирус при пациент в западния окръг Арад.
Тя уточни, че случаите на хантавирус, регистрирани през годините в България, са различни от заболяването, за което се говори в Южна Америка. По думите ѝ става въпрос за различни вируси, с различна клинична картина и значително по-ниска смъртност. „У нас заболяването се предава само чрез екскременти на заразени гризачи в определени райони. То не се предава между хората“, обясни тя.
Христова беше категорична, че няма основания за сравнение с пандемията от COVID-19. Според нея този тип вирус няма потенциал за масово разпространение, тъй като механизмът на предаване е напълно различен. „Дори заболяването в Андите, което може да се предава между хора, се разпространява много трудно - само при много близък и продължителен контакт с болен човек. Това заболяване няма потенциал да се превърне в по-голям епидемичен взрив“, каза тя.
Експерт: Хантавирусът не е заплаха от мащаба на COVID-19
По думите ѝ заразяване не може да стане лесно при случаен контакт, например в ресторант или обществено място. Риск има основно за хора, които са в непосредствена близост до тежко болен пациент и се грижат за него продължително време.
Относно лечението проф. Христова посочи, че към момента няма официално одобрено специфично антивирусно средство срещу хантавирус. Съществуват препарати, които показват активност в лабораторни условия и част от тях се изследват, но все още не са преминали всички етапи на клинични изпитвания. „Когато разпространението е ограничено, няма и толкова сериозен фокус върху разработването на лечение“, обясни тя.
Според нея при съмнение за подобно заболяване първо се оценява клиничната картина, след това се търси епидемиологична връзка - къде и как човек би могъл да се зарази, а лабораторното потвърждение идва на следващ етап. „Само по симптоми не може да се постави такава диагноза, защото те са типични за много вирусни заболявания“, допълни проф. Христова.
Директорът на НЦЗПБ коментира и случаите на ебола в Конго и Уганда, за които предупреди СЗО. Тя обясни, че това не е първият случай, в който този вариант на вируса предизвиква сериозни проблеми в региона. По думите ѝ смъртността при този вариант на ебола остава изключително висока и може да достигне между 50 и 70 процента.
Има ли риск хантавирусът да стигне до България
Професор Христова подчерта, че за разлика от хантавируса, еболата се предава значително по-лесно между хората - чрез контакт с кръв, телесни течности и тъкани на заразен човек, включително и на починали пациенти. „При хантавирус говорим за трудно предаване, докато при ебола заразяването на контактните лица става много по-лесно“, допълни тя.
И уточни, че става дума за разновидност на вируса ебола, която съществува отдавна и периодично предизвиква нови огнища. Според нея обявяването на извънредна международна ситуация има за цел да привлече вниманието на световната общност и да координира усилията между държавите.
По повод информациите за заразен американски гражданин в Конго проф. Христова коментира, че към момента не се налагат допълнителни мерки на българските летища. „В България винаги е имало граничен здравен контрол за подобни заболявания и към момента не се налагат по-специални мерки. Нямаме и директни полети до Конго“, обясни тя.
