П реподавателят по невроимунология и инфекции на мозъка в университета в Швейцария проф. Аспарух Илиев коментира опасността от епидемия от хантавирус след ситуацията с круизен кораб край бреговете на Кабо Верде. В момента плавателният съд се намира край испанския остров Тенерифе До момента са евакуирани 94 души, съобщават испанските власти, като на борда остават 34 пътници и екипаж, който трябва да върне плавателния съд в Нидерландия.
В ефира на NOVA проф. Илиев коментира нарастващите обществени притеснения, свързани с възможна нова епидемична вълна. Той подчерта, че страхът е разбираем, но подчерта, че ситуацията не е сравнима с COVID-19 пандемията.
По думите му хантавирусите са познати от десетилетия и не представляват ново заболяване. Съществуват различни щамове - европейски и южноамерикански, като европейският, който се среща и в България, основно засяга бъбреците и рядко се предава от човек на човек. Южноамериканският вариант също има ограничена възможност за предаване, но изисква много близък контакт.
Според данни на Световната здравна организация осем души на борда са се разболели, като трима от тях са починали. В същото време над 30 пътници вече са напуснали кораба на различни места, което е довело до издирвателни действия в няколко държави за установяване на възможни случаи на заразяване.
Професорът подчерта, че предаването от човек на човек е значително по-трудно в сравнение с вируси като морбили или дори COVID-19. Според него ефективността на разпространение е ниска и това силно ограничава риска от епидемично разпространение.
Още един болен от хантавирус пристигна в Европа от круизния кораб MV Hondius
Той даде пример с корабната среда, която представлява затворена система, но дори в такива условия заразяването остава ограничено. Според него, ако вирусът беше силно заразен като морбили, всички пътници биха се инфектирали при липса на имунитет, което в случая не се наблюдава.
По отношение на клиничното протичане проф. Илиев обясни, че заболяването започва с грипоподобни симптоми, но при европейския вариант може да доведе до тежко увреждане на бъбречната функция, включително бъбречна недостатъчност. Въпреки това, при навременно лечение функцията в много случаи се възстановява.
Южноамериканският вариант протича по-тежко, засяга предимно белите дробове и има по-висока смъртност. И за двата типа обаче към момента няма специфично лечение или ваксина, като терапията е основно поддържаща и симптоматична.
Професорът подчерта, че рискът от пандемия е практически нулев, като е възможно единствено възникване на малки локални огнища, които могат да бъдат бързо овладени чрез изолация и наблюдение.
Той даде и практически съвети за пътуващи - поддържане на добра хигиена, редовно миене на ръце и използване на обикновени защитни маски в среди с много хора, като летища и самолети. Според него тези мерки значително намаляват риска от различни инфекции.
Хантавирусът отново привлече вниманието на световните медии, след като бяха регистрирани случаи сред пасажери на кораб. Според доц. д-р Трифон Вълков от СБАЛИБП “Проф. Иван Киров” обаче, опасенията от повторение на сценарий, подобен на пандемията от COVID-19, са напълно неоснователни.
"Такъв сценарий по никакъв начин не може да се случи. Това е абсолютно изключено и причината е в самата природа и биология на двата вируса. Те са абсолютно несравними един с друг", обясни той в студиото на БНТ.
По думите му, конкретният вариант на хантавируса, установен сред пасажерите, е единственият, за който има данни, че може да се предава от човек на човек, но само при много близък контакт.
"Тук говорим за изключително плътен и много близък контакт – между съпрузи, родители и деца, когато има обмен на биологични течности. Това няма нищо общо с начина, по който се разпространяват коронавирусът, грипът или морбили", поясни доц. Вълков.
Той уточни, че основният източник на заразата остават мишевидните гризачи:
"Най-добрият начин за разпространение на тази инфекция е при контакт с биологични секрети от тези гризачи – урина, фекалии или слюнка. Това може да стане чрез замърсени храни, вода или предмети."
Инфекционистът предупреди, че заболяването може да протече изключително тежко:
"Този вариант е в състояние да генерира най-тежката клинична форма – така наречения кардиопулмонален синдром. Това е най-тежката и бързо развиваща се форма на дихателна недостатъчност, която може да доведе до фатален край само за часове или дни", посочи той.
Извънредно от СЗО: Опасният хантавирус на круизния кораб вероятно се предава от човек на човек
Според данните, смъртността при тази форма достига между 25 и 40%. Симптомите в началото често наподобяват грип.
"Висока температура, силни мускулни и ставни болки, главоболие, гадене, повръщане, болки в корема и диария – това са първите симптоми. Те трудно могат да бъдат свързани с хантавирус, ако не се мисли в тази посока", обясни доц. Вълков.
По думите му, карантинните мерки при контактните лица са стандартни и вече са доказали ефективността си. Той припомни епидемията от хантавирус в Аржентина през 2018 г., когато ограничаването на контактите и използването на лични предпазни средства са спрели разпространението на инфекцията.
"Не говорим за непознат вирус. Хантавирусите са описани още през 1943 година. Това не е нова инфекция и няма потенциала за масово разпространение, какъвто имат други респираторни вируси", подчерта специалистът.
Доц. Вълков беше категоричен, че при преболедуване организмът изгражда дълготраен имунитет:
"Не говорим за безсимптомно носителство. Веднъж преболедувал, човек се излекува дефинитивно и изгражда продължителен имунитет", каза той.
Има ли риск хантавирусът да стигне до България
Инфекционистът насочи вниманието към друга тревожна тенденция у нас – увеличаването на случаите на морбили:
"Това, което наистина ме притеснява, не е хантавирусът, който е на километри от нас, а че продължават да растат случаите на морбили в страната", предупреди той.
По думите му, голяма част от хоспитализираните деца са неваксинирани.
Двете версии за заразата с хантавирус на круизния кораб: Отвратителна или ужасяваща
