С всеки изминал ден климатичните промени оказват все по-голямо влияние върху живота на Земята. Днес по-чести и по-интензивни катаклизми излагат на риск както природните екосистеми и тяхното биоразнообразие, така и нас хората. Мощни горски пожари и продължителни периоди на засушавания и недостиг на вода биват последвани от тежки наводнения с жертви и материални щети. За съжаление, това вече се случва и у нас. За заплахите алармира кампанията на природозащитната организация WWF България „Подари природа. За нашето бъдеще“, на която НОВА, Netinfocompany.bg, Vesti.bg, DarikNews.bg, Ohnamama.bg, Vbox7.com имат удоволствието да бъдат медийни партньори.
Всеки може да стане част от каузата на WWF, като се включи в кампанията „Подари природа. За нашето бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/koleda.
Свръхгорещите летни дни постепенно се превръщат в обичайно явление. Лятото на 2023 г. се оказа третото най-горещо в България за последните 44 години. Това неминуемо води до увеличаване броя на горските пожари със съпътстващите ги рискове за загуба на човешки животи, домове, инфраструктура, пропуснати ползи от спрени дейности и, разбира се, загуба на местообитания на растения и животни. Проучванията сочат, че климатът в Южна България постепенно се доближава до гръцкия, което увеличава броя на горещите и сухи дни в годината. А това удължава пожароопасния сезон и разширява размера на горски площи, които могат да бъдат засегнати.
„Горските пожари допринасят значително за изменението на климата. На тях се дължат 15% от глобалните емисии на парникови газове. Милиарди тонове въглероден диоксид всяка година отиват в атмосферата. Нещо повече, затоплящият се климат води и до появата на суши“, разказва Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия” във WWF.
Суши и недостиг на вода
Горещите вълни са пряко обвързани с периоди на суши и ниски нива на реките, сочи анализ на WWF от 2022 г. Според данните 17% от европейците, както и 13% от БВП на континента могат да бъдат изправени пред висок риск от недостиг на вода до средата на века. През последните години реките в Европа стават жертва на горещините. През август 2022 г. Дунав постави няколко последователни рекорда за най-ниски водни нива за съответния ден, засечено от 1941 г. насам. Това застраши бизнеса, индустрията, селското стопанство и дори доставките на питейна вода за местните общности.
„Основните причини за засушаването и промяната във водния режим на Дунав са глобалните климатични промени, обезлесяването на басейна на реката и строителството на хиляди водноелектрически централи по течението и притоците ѝ. Снеговете в Алпите и Карпатите са все по-малко и се топят все по-рано всяка година. Всичко това заплашва да доведе до необратимо унищожаване на екосистемата на реката, както и на всички услуги, които ни предоставя. Последствията могат да бъдат свързани с провалена реколта, свиване на езера, икономически колапс и недостиг на вода за хората“, коментира Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF.
Поройни дъждове и наводнения
Тази година ще запомним 8-ми септември като ден на национален траур за жертвите на наводненията в община Царево. Двама мъже и две жени загинаха в бедствието, при което водоемите в района преляха, отнесоха мостове и активираха свлачища. Селища и къмпинги бяха евакуирани, хиляди хора останаха без ток, а пътища по Южното Черноморие бяха затворени.
И всички тези катаклизми днес могат да се случат в рамките само на няколко седмици!
Какво е решението?
Първото и най-важно условие е спешното ограничаване на емисиите от изкопаеми горива. WWF работи с правителства бизнеси и институции за това България да стане въглеродно-неутрална страна до 2038 г. Експертите са убедени, че това е единственият път напред.
Възобновяеми източници срещу изкопаеми горива – какво мислят учените?
WWF и Boston Consulting Group публикуваха първи по рода си доклад, оценяващ рисковете и ползите от бързото преминаване към възобновяема енергия. Анализът разглежда осем области на въздействие от всички сфери на биосферата. Той показва, че енергийна система, захранвана от възобновяеми източници, би била от два до шестнадесет пъти по-добра за хората и природата. Тя би оказала положително въздействие върху богат набор от ключови ресурси, като качеството на въздуха и водата, човешкото здраве, биоразнообразието и екосистемите.
Според учените в бъдеще, захранвано от възобновяема енергия, количеството земя, загубено от наводнения, опустиняване и горски пожари, ще бъде значително по-малко в сравнение с това, което разчита на изкопаемите горива. А намаляването на честотата и интензивността на предизвиканите от климата бедствия ще спаси хиляди човешки животи и ще спести 2 трилиона долара годишно от щети по инфраструктурата.
В стремежа си да смекчи последствията от климатичните промени WWF търси отговор и в природно-базираните решения. Те използват естествените дадености и процеси за справяне с различни казуси. Освен че са по-евтини от инженерно-базираните подходи, те могат да осигурят ползи не само за биологичното разнообразие, но и за човека.
1) Залесяване с крайречни гори
Гъсто преплетените коренища на крайречните гори укрепват бреговете на реките и спират ерозията, намалявайки риска от наводнения надолу по течението. При проливни дъждове гората забавя времето, за което дъждът достига до реката, поемайки значително количество вода по листата, шумата и коренищата. А коренищата са в състояние да уловят по-голямата част от биогенните замърсители, попадащи в подпочвените води от обработваемите земи.
„Крайречните гори осигуряват дом и храна на стотици видове животни, допринасяйки за решаването на проблема с намаляването на биоразнообразието. Крайречните гори създават благоприятен микроклимат. В летните горещини те могат да осигурят прохлада както на дивите животни, така и на нас хората. Затова възстановяването на горите по бреговете на Дунав и Марица години наред е основен приоритет в работата на WWF“, обяснява Костадин Вълчев, старши експерт на програма „Гори“ във WWF.
2) Обособяване на влажни зони
Влажните зони и заливаемите територии до реката намаляват риска от наводнения. При проливни дъждове и високи води в реката те могат да поемат значително количество вода и да забавят скоростта на водното течение. В същото време влажните зони са сред най-богатите на биоразнообразие екосистеми на планетата и имат сериозно въздействие върху опазването му. Водната растителност във влажните зони е и един от най-добрите биологични филтри по отношение на органичното замърсяване на водата.
Голямата мисия на WWF е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели.
