Законопроект за международните ограничителни мерки внесоха в петък в Народното събрание Надежда Йорданова и група депутати от “Продължаваме Промяната - Демократична България”.
Международните ограничителни мерки, приети от Европейския съюз, Съвета за сигурност на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други международни организации, които са задължителни за България по силата на международен договор, имат за цел да се противопоставят на действия, които нарушават международното право.
А при пълномащабната война на Русия срещу Украйна единното прилагане на тези санкции от всички държави е от изключителна важност за противодействие на агресора, смятат вносителите на проекта.
“Продължаваме промяната - Демократична България” внесе този законопроект още в 49-ото Народно събрание, но поради неосъществената ротация и последвалите събития, той не беше разгледан дори в комисия. Вносителите подчертават, че България е много закъсняла с приемането на свой механизъм за прилагане на международните наказателни мерки и призовават председателя на парламента Рая Назарян да осигури в спешен порядък разглеждането му в комисии и в пленарна зала.
По смисъла на законопроекта, международните наказателни мерки представляват ограничение на права спрямо държави, недържавни образувания, физически и юридически лица и могат да включват оръжейно ембарго, ограничения върху оборудване, използвано за вътрешни репресии, забрана за внос и износ на стоки, забрана за виза или пътуване, замразяване на финансови активи и икономически ресурси.
18 са компетентните органи, които могат да прилагат международните ограничителни мерки - от министъра на финансите и министъра на вътрешните работи до Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Към Министерския съвет се създава междуведомствен съвет за прилагането на мерките, председателстван от вицепремиер, в който влизат представители на посочените в проекта компетентни органи, както и други висши държавни служители.
Длъжностни лица, които не изпълняват заповед по налагане на ограничителни мерки, може да бъдат глобявани с до 10 000 лв., а юридически лица - до 50 000 лв. при първо провинение.
Първите международни санкции от Европейския съюз срещу Русия са наложени още през 2014 г. при окупирането на Кримския полуостров. На 24 юни 2024 г. пък бе приет 14-ият пакет санкции, който включва и нови 69 физически лица и 47 образувания.
На 21 май 2024 г. Съветът на ЕС даде зелена светлина за използването на замразените руски активи на територията на ЕС в помощ на Украйна. Това са близо 25 млрд. евро частни активи и 210 млрд. евро активи на централната банка на Русия.
От 19 май 2024 г. е в сила и Директива относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Новите правила ще гарантират, че подобни нарушения могат да бъдат наказателно разследвани и преследвани във всички държави-членки.
Те включват списък с престъпления, свързани с нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС, като например: незамразяване на активи; нарушаване на забраните за пътуване и оръжейното ембарго; предоставяне на забранени или ограничени икономически и финансови услуги, прехвърляне на средства, които трябва да бъдат замразени, на трета страна или предоставяне на невярна информация за прикриване на средства, които трябва да бъдат замразени. Държавите членки са длъжни да транспонират Директивата до 20 май 2025 г., което би било изключително трудно без наличието на базов закон, предупреждават от ПП-ДБ.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
