Б ългария има потенциал да се превърне във важна връзка между Китай и Европа в областта на транспорта, енергетиката и дигиталната инфраструктура. Това заяви министър-председателят Румен Радев по време на срещата си с китайския външен министър Ван И, който е на официално посещение в София.
Двамата обсъдиха възможностите за развитие на сътрудничеството между България и Китай, както и актуални международни въпроси. Радев изрази увереност, че визитата ще даде нов тласък на двустранните отношения и ще създаде възможности за съвместни икономически проекти.
Премиерът приветства китайския дипломат, който посещава България за първи път от 11 години. По думите му срещата се провежда в момент на сериозни международни предизвикателства и промени в глобалната икономика.
Радев подчерта историческите връзки между София и Пекин, като припомни, че България е втората държава в света, признала Китайската народна република и установила дипломатически отношения с нея.
Той припомни и официалното си посещение в Китай през 2019 г., когато проведе разговори с китайския президент Си Цзинпин. Радев определи приемането на декларацията за стратегическо партньорство между двете държави като важен етап в развитието на отношенията им.
- Енергетика, електромобили и високи технологии
Според българския министър-председател следващата цел е сътрудничеството да се разшири отвъд традиционната търговия и да се премине към реализацията на конкретни съвместни проекти в ключови икономически отрасли.
Радев акцентира върху стратегическото географско положение на България и възможността страната да играе по-значима роля в свързаността между европейския и китайския пазар.
Той посочи, че България предлага благоприятни условия за инвестиции в производството на електрически автомобили, енергетиката, селското стопанство и високите технологии. Премиерът изрази надежда, че посещението на Ван И ще допринесе за задълбочаване на традиционно добрите отношения между двете страни и ще ускори развитието на партньорството в тези сектори.
България е част от обиколката на китайския първи дипломат в Азербайджан, Хърватия и Черна гора. Посещението е свързано с инициатива на Пекин за развитие на международната търговия и инфраструктурата.
- Ван И: Китай иска да бъде надежден партньор в модернизацията на България
Китай е готов да задълбочи сътрудничеството си с България и да участва в осъществяването на конкретни проекти, които да допринесат за икономическото развитие на страната. Това заяви Ван И по време на срещата си с Румен Радев.
Китайският външен министър изрази удовлетворение от възможността да посети България след сформирането на новото правителство. Той предаде на премиера поздрави и добри пожелания от китайското държавно ръководство и изрази увереност, че България ще постигне значителен напредък, а двустранните отношения ще продължат да се развиват.
Ван И припомни посещението на Радев в Пекин в качеството му на президент и обявяването на стратегическото партньорство между двете държави. По думите му това е поставило началото на нов етап в отношенията между България и Китай.
Той изрази надежда, че при работата на новото българско правителство сътрудничеството ще достигне още по-високо равнище. Китайският дипломат подчерта, че страната му се стреми да развива приятелски отношения с останалите държави и да работи за изграждането на общност със споделено бъдеще за човечеството.
Според Ван И двете държави имат дългогодишни традиции на сътрудничество, върху които могат да надграждат чрез укрепване на политическото доверие и осъществяване на нови съвместни инициативи.
„Китай има желание да бъде надежден и отговорен партньор в процеса на модернизацията на България“, заяви той. Ван И увери, че Пекин е готов да работи с българската страна за реализирането на практически проекти, които да носят ползи за гражданите на двете държави.
- Илияна Йотова постави въпроса за директна авиолиния София - Пекин
Перспективите за задълбочаване на сътрудничеството между България и Китайската народна република бяха обсъдени и на среща между президента Илияна Йотова и китайския външен министър Ван И в президентската институция.
Йотова открои дългогодишните партньорски връзки между двете страни, изградени на основата на взаимно доверие и приятелство. Двамата се обединиха около оценката, че съвместната декларация за издигане на двустранните отношения до стратегическо партньорство, подписана от Румен Радев и Си Цзинпин през 2019 г., е дала положителен тласък на развитието им.
Президентът и китайският външен министър обсъдиха възможностите за разширяване на сътрудничеството в икономиката, търговията, образованието и културата.
Ван И определи срещата с Йотова като ясен показател за нивото на приятелство между двете държави. По думите му сформирането на редовно българско правителство след парламентарните избори през април създава стабилна основа за задълбочаване на стратегическото партньорство и за по-бързото реализиране на вече започнати съвместни проекти. Китайският дипломат благодари на президента за последователната ѝ подкрепа за развитието на българо-китайските отношения.
Йотова постави въпроса за откриване на директна авиолиния между София и Пекин. Според нея това би създало възможности за подобряване на бизнес контактите и културните връзки между двата народа.
От българска страна бе изразена и надежда селскостопанските стоки от страната ни да получат по-лесен достъп до китайския пазар.
- България и Китай обсъдиха войните в Украйна и Близкия изток
Сред темите на разговора в президентската институция бяха конфликтите в Близкия изток и Украйна. Двете страни се обединиха около позицията, че разрешаването им изисква активни дипломатически усилия.
„Живеем във времето с най-много конфликти след Втората световна война. Днешният свят се нуждае от повече доверие и отговорност. Трябва да оставим на децата си сигурен свят, в който да развиват потенциала си“, заяви Илияна Йотова.
Тя подчерта отрицателното въздействие на войните върху икономиките и социалните системи на държавите.
Китайският външен министър открои и изказването на българския държавен глава на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември, в което акцент бяха мирът и усилията за преодоляване на различията между държавите чрез диалог.