"Не трябва да казвам това пред медиите, а на масата на преговорите, но ние не можем да включим българите в Конституцията преди началото на преговорите, не защото не искаме, а защото не можем. И това няма да стане", каза Османи, но не уточни дали причините са в дългата процедура по промяна на Конституцията, или невъзможността да бъде постигнато необходимото парламентарно мнозинство за това, предаде БТА.
"Не откриването на центъра на Културния клуб „Иван Михайлов” в Битоля е провокация, а името му",
каза още на на пресконференция днес министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи. По думите му част от присъстващите на откриването са имали намерение да провокират реакцията в Република Северна Македония, за да покажат, че в държавата не се уважават човешките права. "Не позволихме създаването на такова алиби", каза Османи и допълни, че държавата е реагирала както трябва и след сериозен анализ.
"Първоначално вицепрезидентът на България Йотова поиска да присъства на откриването на българския клуб и имахме информация,
че с нея ще присъстват Каракачанов и Захариева. Едно от предположенията беше, че посещението в център, който носи противоречиво име (Иван Михайлов), е за да се осигури алиби за основния наратив на България през последните месеци, че спорът всъщност е спор за правата на човека, и че (Република Северна) Македония не спазва правата на човека. За нас беше много важно да не си позволим да попаднем в капана. Моята роля като министър е да запазя имиджа на страната пред света, че това е демократична държава, в която всички граждани се ползват с всички права, и че няма да допуснем алиби за наратива, че тук се нарушават човешките права на която и да е етническа общност, включително и българската. Не бяхме част от това посещение, не защото се открива български клуб, ясно искам да кажа, че нямаме нищо против всяка общност да отваря клубове и центрове, спорно беше името на този клуб, което тук се възприема като провокация", каза Османи.
Османи уточни, че не реагира с емоции на случващото се, което предизвика бурна реакция сред някои политически партии в Република Северна Македония,
а според стратегията на държавата. "Облак се спусна върху отношенията между двете държави, които се опитвахме да изясним през последните няколко месеца, но не мога да позволя това да наруши процеса на интеграция, защото ние нямаме алтернатива и пак ще изгубим време“, каза Османи.
Според него ако сега преговорите бъдат прекратени, въпросът ще се върне като бумеранг по-късно, и в други условия, особено ако Албания се отдели от Република Северна Македония в преговорите.
"Не е лесно. Ако беше лесно отдавна щяхме да решим отворените въпроси с България, но емоциите трябва да бъдат охладени.
Не получаваме поддръжка от обществеността, но някой трябва да води този процес", каза Османи и допълни, че не може да обещае, че Република Северна Македония ще получи през юни дата за начало на преговорите с ЕС, но работата не трябва да спира, а емоциите трябва да бъдат охладени.
Буяр Османи припомни, че културният клуб „Иван Михайлов” в Битоля съществува от 2019 г.,
че е регистриран по един от двата закона за такива сдружения в Република Северна Македония, и че той е щял да бъде отворен със или без присъствието на българска делегация. "Фактът, че ние не бяхме там означава, че ние казахме: За нас това е неприемливо. С друго име ние бихме отишли заедно да открием такъв център", заяви Османи.
Няколко дни след откриването на Културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля коментарите в Република Северна Македония продължават. Председателят от македонска страна на съвместната историческа комисия Драги Георгиев коментира за Дойче веле, че именуването на клуба на името на Иван Михайлов „не е нищо друго освен умишлена провокация, която изпраща и послание“. „Това е историческа личност, която заради идеите си за несъществуваща македонска нация получи изключително негативно отношение от македонците. И когато името на такъв човек се налага като име на културен клуб на територията на македонската държава, а Иван Михайлов няма нищо общо с културата, то може да се разбира само като арогантна провокация или дори като акт, противоположен на т.нар. приятелство“, смята Георгиев, според когото този акт поставя под съмнение всички други опити за намиране на решение на недоразуменията между България и Република Северна Македония.
