С викнали сме ежедневно да се сблъскваме с клишето "най-хубавите". А те са много повече от това.
Жените в България не са просто числа от статистиката, които ще срещнем в новините. Или събирателен образ на стереотипа за това какво представлява "нежния" пол. Защото са много повече. А професионалните им качества и постижения наистина могат да преобърнат представите ви за света. И го променят дори в момента. Но може би за успехите им не се говори достатъчно.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА НИ БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ УЧЕНИ, КОИТО ИЗУМЯВАТ СВЕТА
Един интересен факт: България е на челните места по брой на жените учени в различните институти в Европа. Там са работили и продължават да работят огромен брой дами, които имат значителен принос в областта на медицината, генетиката, химията, физиката, природните науки, изкуствата, музиката и литературата.
Какво е да си жена учен в България разказа за Vesti.bg доктор Зорница Тодорова. Tя е избрала да се развива в областта на полимерите. А какво са полимерите? „Полимерите са основата на живота. “, казва младият специалист.
Едва на 30 години, тя вече има сериозни награди зад гърба си. И още по-сериозни амбиции пред себе си, свързани с реализацията й като професионалист, който може да промени света и средата, в която живеем.
Зорница завършва химично инженерство на немски език в Химикотехнологичен и металургичен университет в София и Технически университет Хамбург, Германия. Направила е докторантура в Института по полимери към БАН, съвместно с Лайбниц институт по молекулярна фармакология в Берлин. В момента работи в Института по полимери към БАН като асистент.
Химията е изглеждала като най-логичният избор за Зорница – и двамата й родители са заети в тази сфера. Като ученичка тя не е била сигурна дали иска да се занимава с тази наука, но след като прекарва 3 месеца като практикант в лабораториите на университета в Германия се убеждава, че е взела правилното решение. И разбира, че химията е призванието й. А времето, прекарано в опити е истински празник.
„Образованието, което получаваме като химици тук е теоретично и много малко приложно. Когато видях лабораториите в Германия се запалих по химията и науката. Когато за първи път влязох в лаборатория беше като Коледа. Пред мен се отвориха много възможности и видях всичко, което мога да направя, докъде могат да се разпрострат мечтите ми. “
А нейните мечти са големи. И надхвърлят мащаба на лабораторията, в която тя провежда експериментите си всеки ден.
„Най-голямата ми мечта е учените да се справим със социално-значимите заболявания, както и да улесняваме ежедневието на хората със своите разработки.“
Науката дава, при това много повече, отколкото всички ние предполагаме. Освен чисто практични резултати, тя възпитава и характера.
„Науката ми даде смелост за мечтая за по-големи неща, по-богата обща култура. Да видя неща, които съм смятала за невъзможни, че всъщност са реални и могат да се случат. Науката ме научи на самостоятелност. Разширяване на хоризонтите по всички линии.“
Зорница успява да разбие представите за хората, които се занимават с наука и дори е доказателството, че все повече млади хора избират това поприще.
„Това, което ме мотивира да дойда всеки ден в лабораторията е това, което се е случило предния ден. Всеки ден се случва нещо, за което виждаш, че има смисъл. Всеки ден виждаш крайното приложение и нямаш търпение да видиш какво ще се случи по-нататък. Дали резултатите ще бъдат по-добри, какво можеш да промениш. Химията е като книга-игра или като ескейп руум. Търсиш някакъв изход и всеки ден е предизвикателство, за да решиш проблема от предишния ден.“
На първи март Зорница печели наградата на Съюза на химиците в България за изявен млад учен в областта на полимерите за 2018 година. Тя смята, че жените учени в България са уважавани като професионалисти. „Видях, че моята работа е оценена, че е забелязана по някакъв начин.“
„В България има страшно много жени, които се занимават с наука. Не мисля, че има някаква дискриминация, някакво отношение, когато става дума за избора мъж-жена, когато става дума за работа. В чужбина, за разлика от тук, мъжете преобладават в тази сфера.“
Това, което прави силно впечатление на Зорница по време на престоя й в Германия е присъствието на големи компании в университетите. Фирмите, независимо дали произвеждат хартия или самолети се обръщат към университетите или институти и им възлагат проекти и финансират проучванията им. Така за промишлеността има нови разработки, а за младите учени – практическа реализация.
Кой е ключът към успеха според Зорница? Науката и индустрията трябва да живеят в симбиоза.
А за да отбележи всички жени, дали приноса си за българската наука, Научният архив на БАН подготвя енциклопедичен справочник "Жените в историята на академичната наука в България". Очаква се той да излезе през май тази година.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
